Стъпка номер едно. Първата ви стъпка е да си набавите информация от интернет или от библиотеката, или да потърсите помощта на квалифициран херептолог. Така ще можете да намерите най-подходящият за вас любимец. Бъдете критични към всичко, което чувате и не приемайте нищо за чиста монета. По света има около 10 000 вида влечуги и земноводни, но само малка част от тях са пригодни за отглеждане във вивариум. След като си купите вашия любимец, започват и истинските разходи. Ще трябва да отделите пари от бюджета си за отопление, за създаване на среда, в която животното ще се чувства добре и т.н.
Вашият любимец неминуемо ще порасне. Винаги имайте това предвид. Запитайте се дали ще можете да се грижите за него веднъж достигнало размерите на възрастен индивид.
Хабитат. Това представлява домът на вашия любимец. От една страна, той трябва да осигурява пълен комфорт и да се доближава максимално до естествената среда на живот, а от друга да е напълно обезопасен, защото не бихте искали петметров питон да се разхожда спокойно у вас. Трябва да помислите освен за размера на хабитата, и за начина, по който ще го чистите и поддържате, без да застрашавате себе си и животното.
Хранене. На пазара има готови храни, които можете да използвате, но в повечето случаи ще видите, че трябва да използвате различни добавки и домашно приготвени храни. Някои месоядни видове може да се хранят само с жива храна, което ще установите, че не е никак евтино. Вие може сами да си отглеждате червеи, щурци и т.н., но това е допълнителен ангажимент, който трябва да предвидите.
Температура. Понеже са студенокръвни животни, те не могат сами да си подържат телесната температура. За това те изцяло разчитат на нас да им създадем оптимални условия за живот. Така например някои змии отказват да се хранят, защото температурата е паднала само с няколко градуса и те си мислят, че е време за зимен сън.   При различните видове температурата, която трябва да се поддържа е различна, но средната стойност е от около 26о-30оС градуса е нормална за повечето видове змии. Трябва да има температурен градиент, за да може животното да се движи от по-студено на по-топло място и обратно. В зависимост от животното трябва да си набавите система за отопление, която да поддържа адекватни параметри на температурата в хабитата.
Осветление. Светлината играе важна роля при регулерането на активността на животните. Някои са активни през деня, други през нощта. За да може да се запази нормалния цикъл на активност, трябва да има цикличност на осветлението. При повечето тропически видове нормално трябва да се редуват 12 часа нощна и 12 часа дневна фаза. При тези от умерените ширини, тъмнината през лятото трябва да е 8, а през зимата – по 16 часа. Заедно с това ултравиолетовите лъчи спомагат за синтеза на витамин Д3 в кожата. Водните влечуги, които имат възможността да се пекат, страдат по-рядко от гъбични инфекции и болести на кожата и черупката.
Влажност. Влечугите в дивата природа са свикнали на постоянни нива на влажност на околната среда. Това те постигат като се движат от едно място на друго, като се заравят в дупки и т.н. Това домашните костенурки не могат да правят. Змия, държана при ниска влажност, може да развие здравословни проблеми като бъбречна недостатъчност и т.н. Високата влажност пък води до чести гъбични и бактериални заболявания.
Грижи. Както оборудването може да бъде от минимално до монументално в зависимост от вида влечуго, така и  грижите, които са нужни, могат да бъдат различни. Това означава, че когато си купите животно, изискващо големи грижи, вие трябва да планирате реакциите си при най-различни ситуации: като проблеми с апаратите, заболяване, стрес и т.н. Когато купувате екзотично животно, първо намерете ветеринарен лекар, който да е запознат с него и който може да му осигури компетентна помощ.
Влечугите не са играчки. Ако търсите животно, с което постоянно да си играете, трябва да преразгледате цялата си стратегия. Това не означава, че ако си купите влечуго, ще го гледате само през стъклото. При отглеждането на такива животни има много операции, които предполагат близък контакт между вас и любимеца ви. Това е едно от водещите неща, които ще ви насочат към бъдещия ви любимец. Много от малките видове са много деликатни и трябва да работите само с контейнери. Тези, които могат да се пипат с ръка, трябва да се държат здраво, но не да се душат. Средните на ръст змии се държат за средната част на тялото или за врата и не трябва да позволявате да се увиват около ръцете ви или около врата. Големите змии трябва да се държат с голямо внимания. Деца никога не трябва да се занимават с това поради високия риск. След като сте държали змия, трябва да си измиете ръцете с гореща вода и антибактериален сапун за около 30 секунди.
Здравословен риск. Влечугите пренасят Salmonella, което представлява бактерия, предавана на хората при пряк контакт. Тя предизвиква заболявания, характеризиращи се с диария, обезводняване, стомашни спазми, висока температура и дори смърт при много тежки случаи. Заразяването става при пряк контакт с животните, при контакт със замърсена пръст и инструментариум, както и при нараняване по време на контакта с животното. Поради тези причини влечугите не са подходящи за отглеждане при бременни жени и деца под петгодишна възраст; хора със слаба имунна система, включително такива страдащи от СПИН; хора, претърпели на скоро хирургична операция и стари хора.

Влечугите не трябва да имат никакъв достъп до кухнята и до местата за хранене. Всеки, който отглежда такива животни, трябва да се придържа към стриктни стандарти за чистота на клетките, инструментариума и оборудването. Мивките, които се използват за измиването на оборудването, трябва да бъдат добре дезинфекцирани всеки път.