Мартениците се изработват от пресукани червени и бели конци - вълнени, копринени, памучни. От тях  са направени  пискюлчета, кръгчета, топчета, квадратчета, човешки и животински фигурки. В последните десетилетия към конците  често се прикачват и всевъзможни изображения и символи от дърво, кожа, керамика, метално фолио... Виждат се миниатюрни пистолети, футболни топки, ключове. До образа на  Мики Маус стои маската на Батман или ликът на популярни певци, зодиакалните знаци се редят един след друг. Ако някога с "производството" на мартеници са се занимавали в домашни условия само жените, днес то е  сезонна индустрия. Нещо повече: понякога мартениците представляват истински произведения на художественото творчество. 

Мартениците се прикрепват с карфици или с други приспособления отляво - над сърцето, върху връхната дреха, сакото, роклята, пуловера и т.н.Човек ги купува и подарява на тези, които обича. 

Според предание, дошло от древността, те носят здраве, щастие и дълголетие. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана "лошотия", която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от "лошотията" , най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче.

Има вярвания за възникването на мартеницата, които го свързват с хан Аспарух и годината на създаването на българската държава ( 681). Според една от тези истории,  когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, те били омагьосани от мястото и решили да се установят тук. След обявяването на новооснованата държава ханът поискал да извърши жертвоприношение на бога Тангра. Жертвената клада по традиция трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили такъв наоколо. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено от сестрата на хан Аспарух, Хуба, останала в палатите на баща им Кубрат. Хуба сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си. По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче, крилото на сокола се протрило и кръв обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на 1 март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец.

Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата. 
Разпространен е и гадателският обичай за избиране на ден. От 1 до 22 март всеки си намисля един определен ден от този период и по него съди каква ще е годината - ако е слънчев, ще е успешна, ако вали и времето е лошо - ще има трудности. 

Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в някои области на Румъния и Молдова, т.е. пак на места, където са живели или живеят по-компактни групи българи. Доколкото те не са познати на другите славяни, вероятно мартениците са наследство от траките, коренното население на днешна България в древността.