Мартеницата е един от малкото знаци, пряко свързани с чисто прабългарския символ на властта и държавата - конската опашка. Не свободно веещата се, а усуканата в плитка конска опашка! Защото веещата се означава волност, свобода, необвързаност. Сплетената конска опашка е езотеричен символ на държавата и властта, затова тъкмо тя е била сложена за знаме на прабългарската конница - за да означи върховната, божествена, небесна власт на Танг-Ра. Конската опашка и мартеницата са сакрална символика, а не жреческо или ханско хрумване.

Мартеницата е символ на плодородието. Тя е двуцветна - от бял и червен конец, които задължително трябва да са усукани и да се завържат на двоен ключ. Краищата на конците не се завързват на възел. Закичва се само на неомъжени момичета, както и на животни, които трябва да раждат през годината. С мартеница не трябва да се закичват омъжени жени и мъже. По този начин младото момиче е белязано, че е сгодено или е невеста (ще ражда) и му се пожелава плодоносна година. Стои закичена, докато момичето види щъркел или друга прелетна птица - знак на зачатието.

Мартеницата е единство от двойните енергии на човешкия организъм, които управляват процесите на зачатието и живота. Това са Предният среден меридиан (на зачатието) и Задният среден меридиан, наречен още Управител, защото управлява жизнените процеси на организма. В Тангризма те се наричат Жън май и Дум май. Тук са трите потока на свещения огън на живота, наречен Кундалини. В китайската митология това са двата енергийни потока Ян (мъжкият, червен) и Ин (женският, бял). По принцип Ин-потокът, женската плодоносна енергия, се бележи с черно или тъмно, но в мартеницата този цвят се замества с бял, защото момичето, закичено с мартеница, е още девственица.

Усукването на двата меридиана, символизирано чрез цветните конци, е било пожелание за плодоносно полово отношение между мъжа и жената, между женските и мъжките животни.

Мартеницата символизира и едно по-дълбоко равнище на познание, което древните българи явно са владеели - знанието за единосъщието между мъжа и жената, между мъжкото и женското начало в света. Двете влакна, усукани едно в друго, имат сечението на знака на хармонизираните енергии Ян и Ин. То дава и знакът на Бога-Отец (Венец), който е символ на безкрайността и на творческото начало.

Споменахме, че е задължително мартеницата да се завърже на двоен ключ и никога - на възел. Всяка от завитките олицетворява съхраняването на единството във взаимността. Възелът в края на конеца, както днес масово се практикува, означава спиране, завързване, секване на протичащата енергия, затова не трябва да се прави. Това е знак за безплодие и е съществен прийом на черната магия.

В структурата на тази символика може да се вплита и вълната на живота - единството между двете начала, описани по-горе. Вълната на живота се носи в биоструктурата на Земята от зеления цвят (545). Той енергийното подсигурява мартеницата. Така енергиите Ян и Ин - носители на животворното начало, се осъществяват чрез етерната субстанция на планетата. От това произлиза една особеност, която съвремието не знае: мартеницата с два цвята (бял и червен) трябва да се закача, след като сме видели щъркел (символ на скитащите Ян и Ин),  върху зелен храст или дърво, които дават плод, които вече са раждали. В древността тя се е носела до празника на Пролетното равноденствие, когато природата е "зачевала" астрономично. Ако в мартеницата има вплетен зелен конец, тогава се слага под камък - на тъмно, влажно, плодотворно място (третият символ на щъркела - нощта на отсъствието, зимата, сънят).

Хората, които изработват мартеници, трябва да знаят, че зеленият цвят не може да присъства в едноцветното снопче на края, а се вплита само във въженцето по средата. Белият и червеният край са чисти. Споменахме, че тази вълна има математическият символ 545. Това са символите на Любовта (5) и действената проява в живота (4). Така се изразява съкровената тайна на Зачатието, когато я разглеждаме като единство.