Докато липсващото производство на хормона инсулин от панкреаса е основният проблем при захарния диабет тип 1, нечувствителността на мастните и мускулни клетки към действието на инсулина, наречена "инсулинова резистентност" е водещия механизъм за развитите на болестта при 2 тип захарен диабет.

Захарен диабет тип 1 се счита за автоимунно заболяване - собствената имунна система на тялото произвежда антитела и специализирани лимфоцитни клетки, насочени срещу бета-клетките на Лангерхансовите острови в панкреаса, където единствено се произвежда хормона инсулин. Тази автоимунна атака унищожава бета клетките, с което сравнително бързо се стига до абсолютна липса на инсулин. За тип 1 диабет е установена наследственост (по-висок риск за развитие на заболяването ако в семейството има болен от 1 тип диабет) и генетична предразположеност. Установено е, че при този вид диабет сред болните се срещат по-често комбинацията от гени на HLA системата DR3 И DR4. Трябва да се знае, обаче, че наличието на тези гени не означава обезателно развитите на 1 тип захарен диабет. Предполага се, че тази генетична основа предопределя склонността за автоатака на имунната система при определена стимулация. Поради това се смята, че някои фактори на външната среда като вирусни инфекции (обвиняат се най-често вирусите на паротита и рубеолата, коксаки вирусите и др.),храни (хранене на кърмачетата с краве мляко вместо кърма), стрес и др. могат да отключат заболяването. Високият прием на захари с храната не е причина за развитите на диабет от 1 тип. По-редки причини за развитите на този вид захарен диабет е унищожаване на бета клетките на панкреаса от някакво заболяване, например хроничен панкреатит (хронично възпаление на жлезата, причинено от дълготрайна злоупотреба с алкохол, камъни в жлъчката и др.)

• повишено кръвно налягане
• високи кръвни масти (триглицериди)
• развитие на гестационен диабет по време на бременността и раждане на плод над 4 кг.
• диета, богата на мазнини
• консумация на големи количества алкохол
• заседнал начин на живот
• напреднала възраст - рискът се покачва около 45 годишна възраст и нараства значително след 65 години