 Домашната котка има нещо като втора същност. И в най-кроткото коте спи едно диво създание. В продължение на хилядолетия се опитваме да узнаем нещо повече за поведението на домашните котки.
Днес и учени, и обикновени хора искат да ги разберат, да разсеят загадките около тези животни. За тях домашната котка е също толкова интересен обект на изследване, колкото лъва или тигъра. Да живееш с котка, означава да пуснеш дивото в дома си. Може би философската мисъл на писателя е вярна: “Бог е създал котката, за да може човекът да погали тигъра.”
Днес в западната култура любовта между човека и звяра процъфтява. В момента котката води пред кучето като любимец #1 и годишно купуваме повече котешка храна от храна за бебета.
През уикенда гордите господари показват глезените си любимци на хиляди други ентусиасти. Състезават се около 30 породи: дългокосмести, късокосмести, а някои са съвсем без косми. Само в САЩ има близо 58 милиона домашни котки. Макар че повечето са “улична превъзходна” и не са скъпи, цените на някои екзотични породи достигат 3000 долара. Въпреки че много хора не харесват котките и им нямат доверие, далеч повече са тези, които ги обожават и глезят. Щастието на котките и на техните господари се е превърнало в сериозен бизнес.
Подобно на призраци, оцелели от праисторическите мъгли чак до наши дни, два вида диви котки все още бродят из Африка и Европа. Предполагаемите предтечи на домашната котка дори приличат на нея. Те обаче са свирепи и страшни животни, съвсем диви. В древността фермерите ги опитомявали, тъй като котките били безценни убийци на гризачи. Тези фермери били египтяни, живели преди повече от 3 хилядолетия. Котката била обожавана и почитана в Египет. Никъде другаде по свeта тя не е била толкова уважавана. Богинята с котешко лице била символ на удоволствието, плодородието и майчинството. Котките били свързвани също и с божеството, символ на живота, което всеки ден изпращало слънцето на земята.
Музеят в Бруклин разполага с една от най-добрите колекции от Египет. Уредникът Ричард Фазúни разпределя времето си между древните руини и артефактите. Ценна придобивка за колекцията е котешката мумия, балсамирана както самите фараони.
Триумфът на котките обаче бил към края си. От свещени животни те се превърнали в обект на омраза и презрение. Котешките очи, смятани някога за божествени, станали убежище на Дявола. Мнозина вярвали, че котките са спътници на вещиците и хиляди животни били измъчвани, изгаряни и обесвани дори в колониална Америка.
Ветеринарят Майкъл Фокс е вицепрезидент на Хуманното общество в САЩ. Трудовете му са посветени на поведението на котките и отношенията между котки и хора. Фокс обяснява: “Интересно е, че в историята котките са били и почитани, и преследвани. Един папа наредил всички котки да бъдат избити. Това отношение на любов и омраза отразява дуализма на човешката психика. Човек обича нещата условно. Обича, ако може да ги контролира и да ги подчинява на волята си. Обича нещо, защото е загадъчно и е част от дивата природа, а котката олицетворява именно това.”
Домашната котка е един от 38-те вида котки, повечето от които си приличат поразително. Ако се махнат петната и ивиците, дългата или късата козина, ако се абстрахираме от размера – от 2 килограма до близо 300 – котката си остава котка. Малцина собственици си дават сметка, че поведението на домашната им котка има паралел в дивата природа. Красива и полезна, котката е омагьосващо съчeтание на двете качества.
Грациозните й движения са радост за окото. Гъвкавостта на котките се дължи на раменните им стави, които са конструирани така, че позволяват на предните им крака да се движат в почти всички посоки. Ключиците им са съвсем малки, а гръбнакът е изключително подвижен. Плавни и грациозни, котките ни учудват със своята сила и чувството си за равновесие.
Всички котки маркират територията си като пръскат миризлива течност. Следите от нокти са визуален сигнал, който съдържа и миризма от жлезите в лапите. Жлезите на главата и на опашката оставят миризма както вкъщи, така и в природата. Понякога се оставят по няколко сигнала. Битките за територия биха били смъртоносни за животни с толкова остри зъби и нокти, така че повечето спорове се разрешават с позиране и сплашващи действия. Приятелският поздрав по принцип е мимолетен и неуловим: докосване по носа или отъркване на телата.
Как точно и защо котките мъркат, си остава загадка. Знае се, че както мъркането, така и мачкането с лапи се проявяват още от най-ранно детство, за да стимулират майката да отделя мляко. Като ловци котките трябва да пестят енергия при всяка възможност. През две трети от времето те дремят, но винаги са нащрек за звуци. Оттам и израза “котешка дрямка.”
При всички женски котки освобождаването на яйцеклетката става едва след като чифтосването го предизвика. В зависимост от вида, бременността продължава от два до четири месеца, а котилото наброява от 1до 8 малки. При раждането малките са безпомощни. В началото те не виждат и не чуват; осланят се единствено на допира и обонянието. Смайващо е, че всяко малко си избира свое зърно и го открива по миризмата. В природата подобно поведение е от полза: майката може по-скоро да тръгне на лов.
Котките са много грижовни майки и не се колебаят да преместят малките, ако усетят опасност. Повечето майки донасят жив улова си, за да научат малките как да ловуват и да убиват. Каракалите, наричани още “пустинни рисове,” може да ви се сторят игриви или жестоки, но всъщност те просто се учат. С ударите си те зашеметяват жертвата, но са твърде неопитни, за да захапят смъртоносно. Котките-майки поддържат малките си изключително чисти. Успокояващото усещане от допира на майчиния език, наподобява човешкото погалване. Така се създава връзка и котките ни смятат за техни приемни майки през целия си живот.
В дивата природа играта на малките затвърждава техните хищнически умения, нужни за оцеляването им, когато пораснат. Дали домашната котка се упражнява да преследва и ловува по подобен начин, е спорен въпрос. Много експерти са на мнение, че играта е обособено поведение просто заради забавлението. Много собственици на домашни котки са свидетели на така наречената “вечерна лудост,” когато потисканите ловни инстинкти изригват като вулкан. Подмамени от движенията на плячката, дори и най-загладените домашни котки се втурват на лов.
Връзката между убиването и храненето обаче трябва да се усвои. Неопитната котка напада безпогрешно, без да разбира, че жертвата й става за храна. Като ловци котките разчитат на потайността и винаги са нащрек за знаци, които означават храна или опасност.
Въпреки че обонянието не е водещото им сетиво, те не пропускат и една миризма. Обонянието им служи главно, за да установяват териториалните граници помежду си и да засичат нашествениците. За да се информират за потенциален партньор, котките използват вторична обонятелна система в небцето. Докато вдишват миризмата, те сбръчкват горната си устна и правят типичната си гримаса. Котките движат подобните си на фунии уши, за да засекат звук. Вероятно острият им слух надминава този на хората и дори на кучетата.
Предназначението на котешките мустаци не е изцяло проучено. Но ако те пострадат, животното губи равновесието си и се блъска в предметите. Може дори да не успее да улови жертвата си. Мустаците предават информация и за уловената плячка. За да премахнат всяко парченце храна, котките често се почистват.
Придричивостта е сред най-типичните им черти. Твърд и грапав като шкурка, езикът им е покрит с подобни на куки образувания, които могат да изстържат месото от костите на улова.
За писателите, художниците и поетите котешките очи са олицетворение на магията и мистерията. Учените знаят, че зрението е жизненоважно за котката и е ключът към успеха й като ловец. В Щатския университет във Флорида зрението на котките се изследва повече от 25 години.
Професорът по неврология и психология доктор Марк Бъркли оборил скептиците, които смятали, че котката е неподходящ обект за изследване. Той проектирал система, която не само работи, а дори привлича котките. Осланяйки се на котешкото любопитство, Бъркли създал кутия, която изкушава животните. Когато отговори правилно, котката получава храна. В едната част на екрана пред котката се появява компютърно създаден образ. Котката трябва да покаже на наблюдателите, че го е видяла, като натисне дясната плексигласова пластина, когато образът се яви вдясно и лявата, когато той е вляво. От изследванията на Бъркли и други учени знаем, че котките не различават лицата на хората, нямат силно усещане за цвят и подобно на хората, имат визуални илюзии. Най-интересна обаче е способността им да виждат на тъмно.
Със способността да пронизва мрака със зрение поне 6 пъти по-добро от нашето, котката наистина се чувства добре нощем. Първите предци на котката вероятно са ловували както на земята, така и по дърветата. За да оцелеят, те се нуждаели не само от нокти, но и от силно чувство за равновесие, нещо, което котките са запазили до ден днешен.
За да защити славата си, котката наистина обикновено пада на четирите си крака. Учените са научили как го прави. Забавеният видео запис показва, че котките винаги се изправят в точно определен ред. Първо се завърта главата, въз основа на сигнали от очите и вътрешното ухо. После се извива гръбнакът със задните части. В същото време котката извива гръб, за да намали силата на удара. Въпреки гъвкавостта си, котката е изправена пред особени опасности в модерните градове. Макар че е на десетки метри над земята, домашната котка е привлечена от движещата се плячка както всички останали котки. Ако не друго, привлича ги налудничавото енергично движение. Толкова много котки падат през отворени прозорци, че феноменът си има име: “синдром на височината.” В медицинския център за животни в Ню Йорк лекарите с почуда установили, че жертвите, паднали от по-високо, имали по-леки наранявания от тези, паднали от по-ниско. Макар и котката да няма девет живота, необичайната й способност да се носи във въздуха определено има връзка с този мит. За котките винаги са се носили митове. |
Родът е представен от 100 вида многогодишни тревисти растения, които образуват подземен... Виж още
В древността розата е била символ на тайнственото, на премълчаното. Твърди се, че този символ... Виж още
Родът е представен от около 1000 вида, които са много разнообразни. Между тях има много-годишни... Виж още
