Клара Цеткин е родена като Клара Айснер в малкото селце Видерау (провинция Саксония). Баща й е селски учител, а майка й – домакиня. Още в ранна възраст Клара е конфронтирана с окаяното положение на местните работници. Чрез връзките, които има майка й, тя е една от първите немски жени, получили образование. Учи при защитничката на правата на жените Аугусте Шмид в Лайпциг и завършва семинара с отличие.

В Лайпциг попада в кръга на руски студенти и се запознава с бъдещия си съпруг, Осип Цеткин. В този кръг се обсъждат най-новите социалистически идеи, четат се социал-демократични статии и се посещават конгреси. Клара се присъединява към идеите на Социалистическата партия на Германия (SAP).

1878 е годината на законите срещу социалистите в Германия. SAP е забранена със закон от федералния канцлер Бисмарк "опасна за общите обществени стремежи на социал-демокрацията", забранени са и всички нейни организации, нейните вестници и създадените от нея профсъюзи.

Клара работи на различни места като учителка, но поради безкомпромисното й поведение бързо губи работата си.

реклама
Осип Цеткин е арестуван и екстрадиран при полицейска акция по време на тайна конференция на социалистите.

През 1883 Клара се премества при Осип в Париж. Приема името му без да се омъжва за него, за да не загуби немското си гражданство. Раждат се двамата им сина Максим и Костя. Семейството живее на ръба на екзистенциалния минимум и преживява благодарение на солидарността на всички руски приятели, които също се ангажират в социалистическото движение. По време на живота си там, Клара Цеткин се сдобива с професията журналист и преводач. Запознава се с лидерите на международното работническо движение, разширява хоризонта си и се присъединява към движението на марксизма. Когато Осип се разболява тежко, Клара изживява най-трудния период от живота си: освен грижата за децата и за препитанието на семейството, тя се грижи и за почти парализирания си мъж, който умира през 1889 година.

По време на II. Internationale през 1889 в Париж, в чието организиране участва, Цеткин представя реферат на тема "Женският въпрос", който води до активирането на участието на жените в социалистическото движение. Издадената през същата година нейна книга "Работничките и женският въпрос на настоящето" поставя основите на теорията на еманципацията на жените на социалистите. В нея тя защитава тезата, че социализма и феминизма са тясно свързани. Цеткин защитава ревностно правото на жената на работа, също и спрямо собствените си съпартийци, които са на мнение, че женският труд трябва да бъде премахнат, защото води до понижаване възнаграждението на мъжете. Социалистическите теории до този момент относно женския въпрос се разширяват със схващането, че жените трябва да бъдат освободени от мъжкото превъзходство във властта.

"Тези, които са изписали върху знамето си освобождаването на всичко, което носи човешки облик, нямат право да осъждат половината от човешкия род в политическо и социално робство, наложено чрез икономическа зависимост. Така, както работникът е под игото на капиталиста, в такова положение е поставена и жената от мъжа; и нейното положение ще остане такова, докато тя не стане икономически независима. Неотменното условие за тази икономическа независимост е работата. За да се превърнат жените в свободни човешки същества, в равноправни членове на обществото, като мъжете, не е необходимо да се премахва или ограничава женския труд, освен в определени извънредни случаи."

През 1890 са отменени "Социалистическите закони". Цеткин се завръща в Германия. През 1892 година става редактор на социал-демократическия вестник за жени "Gleichheit" (равенство), който ръководи в продължение на 25 години. В същото време започва с редакцията на женската притурка към вестник "Leipziger Volkszeitung". По този начин тя представлява духовния център и рупора на растящото пролетарско женско движение. Тя се стреми към политизиране на работничките в духа на социализма.

Клара Цеткин се бори за икономическата независимост на работничките и всички жени. С това е свързано правото на едно и също възнаграждение за една и съща работа, на профсъюзно организиране и представляване на интересите, както и на държавно детско обслужване. Освен това жените трябва да разполагат със същите политически права. По-късно от жените от буржоазните среди, но с огромна енергия, тя се застъпва за избирателното право на жените, и застава зад идеята, това изискване да бъде прието в програмата на немските социалдемократи. Международният ден на жената, който се празнува за първи път през 1911 година, също се свързва с нея.

В същото време Цеткин се застъпва и за подобряването на ролята на жената в семейството. До този момент "животът на жената е стоял под знака на " йерархията в семейството". В бъдеще бракът трябва да се развие като обединение на равноправни партньори, които се обогатяват взаимно. Брачните партньори са отговорни заедно за възпитанието на децата, възпитанието трябва да протича независимо от съществуващите стереотипи за отделните полове.

"Така, както мъжът и жената са заедно създатели на живота, така и те са заедно като възпитатели на детето, защото възпитанието е едно второ създаване на едно дете и в много отношения често по-важното създаване. [...] В тази връзка искам да обърна специално внимание върху задължението на родителите, да не възпитават своите момчета и момичета в предразсъдъци, че има работа, която е недостойна за мъжа, и в същото време подходяща за жената. Момчетата и момичетата трябва да могат да изпълняват всички домашни задължения с еднаква сръчност и задоволство."

Цеткин подкрепя развода, "свободната любов" и абортите като лично решение и застава срещу двойния морал. Самата тя се омъжва през 1900 година за 18 години по-младия от нея поет и художник Фридрих Цюндел и живее с него и двамата й сина в Щутгарт.

Когато лидерите на социалдемократите подкрепят войната, Цеткин открито застава срещу това и още от самото начало се бори срещу техния реформистки курс. По време на участията и в раздаването на позиви с исканията от конференцията на жените за преустановяване на войната в Германия, тя е арестувана и обвинена в държавна измяна, но поради възникналите протести е освободена.

Вътрешно-партийният спор на немските социалдемократи, който е предизвикан от въпроса за войната, завършва с разцепление: групата на "радикалните леви" около Карл Либкнехт и Роза Люксембург основава през 1917 година така наречената "Независима Социалдемократическа Партия (USPD)", по-късно KPD, комунистическа партия на Германия. Към тази група принадлежи и Клара Цеткин, която е близка приятелка на Люксембург. Поради това е лишена от редакцията на "Gleichheit". В KPD тя е член на централния комитет в периода 1919 – 1924 година, където представлява умереното крило на партията. В същото време започва със създаването на едно KPD-женско движение. Отново ръководи партийно-ориентирани женски вестници (например "Die Kommunistin"). През 1921 по време на Втората международна конференция на жените е определена за ръководителка на Западноевропейския международен секретариат на жените на Коминтерна в Берлин.

През 1920-1933 тя е депутат на KPD в немския парламент, където е и почетен президент. На този си пост още през 1932 година тя отправя предупреждение за опасността от национал-социализма в превърналата се в известна реч, в която дава израз на искане за обединение на всички демократични сили: "Днешната повеля е единният фронт на всички работници, отхвърлянето на фашизма, единството на потиснатите и експлоатираните. Тази неотложна историческа необходимост трябва да бъде водеща, всякакви разединяващи политически, профсъюзни, религиозни и идеологически явления, трябва да бъдат премахнати. Всички тези, които се страхуват, страдат и копнеят за свобода, са част от единния фронт срещу фашизма и неговите упълномощени в правителствата!"

Постоянното й местожителство от 1924 година е Москва. Там ръководи женския секретариат на III. Internationale. Като противничка на Сталин тук тя попада в политическа изолация, въпреки, че остава обект на официални почести. И в преклонна възраст и белязана от болестта, до смъртта си през 1933 година, тя остава неуморна в политическата си работа в Архангелск. Погребана е до стената на Кремъл.