Разпространение. Черноморското крайбрежие (между Несебър и Приморско - типично находище (terra typica) на подвида 0. а. thracius). Източна Странджа, Сакар, Маричината низина. Източните Родопи, селата Левуново и Марикостиново, Благоевградски окръг [1], Нисово и Сваленик, Русенски окръг [2] - находището е реликтно с. Омарчево, Сливенски окръг (събр. Т.Мичев). Ареалът на вида обхваща крайбрежията и южната половина на Балканския полуостров, п-в Крим. Предна и Средна Азия [3, 4].
Численост. В находищата с най-висока численост за еднодневна екскурзия могат да бъдат наблюдавани до 4—6 екз. В Петричко-Санданското поле вероятно напълно унищожен от интензивното земеделие и пряко изтребване.

Местообитаване. Ниски каменисти терени, обрасли с ксеротермни храсти и треви. През лятото навлиза в гори, долове и други влажни места. Размножаване. У нас неизучено. Снася яйца. Отрицателно действуващи фактори. Засилената курортно-туристическа дейност в 2—3 километровата ивица по Черноморското крайбрежие, урбанизирането на биотопите, изтребването и прегъването от превозни средства по пътищата. В другите находища на Югоизточна България — избиването от местни жители, събирането от колекционери и търговци, вероятно унищожаването на хранителната база с инсектициди. Взети мерки за опазване. Защитен вид от ЗЗП/1962 г. Предвидено е и обезщетение 25 лв. за унищожен екземпляр. Част от черноморската популация попада в резерватите „Калиакра", „Балтата". „Камчия", народните паркове „Златни пясъци" и "Ропотамо" и в защитената местност Яйлата, но и в тях видът преследван и унищожаван. Находището между селата Нисово и Сваленик, Русенски окръг, е в границите на народния парк „Русенски Лом".
Необходими мерки за опазване. Широко популяризиране на природозащитния статус на вида. Контрол над дейността на събирачите на животни. Строго спазване на режима в резерватите и народните паркове по Черноморското крайбрежие.
Източници 1. И. Буреш, Й. Цонков, 1933: 2. В. Бешков и др 1967 3 R. Mertens, Н. Wermuth. 1960; 4. А. Г. Банников и др., 1977.