В американската литература са описани над 50 вида, с размери от 1,5 см до 15 см, под общото название Барбуси. Всъщност те се делят на три групи: Пунтиус (Риntius) - без мустачки, Капоета (Сароеtа) с два броя мустачки и Барбодус (Ваrbodes) с четири броя
мустачки.

Към групата Puntius спадат: Сonchonius, Filamentosus,Gelius, Lineatus, Nigrofascia-tus, Sachsi, Sanadryensus, Somphongsi, Stigma, Stigmatopygus, Stoliezkai, Ticto, Vittatus, Cvohlerti.
Към Barbodes се отнасят: Collipterys, Camtacantus, Chlozotenia, Unitaenaiatus, Usunbarre, Viviparis, Bionotatus, Anema.

Към Сароеtа: Аrulius, Сholа, НаЬstarti, Ме1апатрух, О1igo1ерis, Рисkclli, Раrtipentazona, Sеmifasciolatus, Теtrazопа Тiteуа, Вimaculatus.

Всички барбуси обитават главно водоемите на южната и югоизточната част на Азия: островите Суматра и Килимантан, Борнео, Сингапур, Малаккския полуостров, Шри Ланка, Индия (Бенгалия и Ассан), големите Зонски острови, Югоизточен Китай. В Африка покрай басейна на река Конго и др.

Отглеждането на барбусите не представлява трудност. Необходим е аквариум с достатъчен обем, средно подходящ тъмен грунд, насаден с растения и свободно място за плаване. Те не са претенциозни към химическия състав на водата. Задоволява ги престояла вода с ежеседмично сменяване на една пета от обема със свежа. Оптималната температура на водата за оотглеждане на барбуси е 20-24° С, но няколко месеца могат да издържат и на по-ниски температури - до 17˚ С. Стойността наорН е 6,5-7,5 и твърдостта 8-15° dH. Чувствителни са към кислородния режим, и затова е необходима редовна аерация и филтрация.

Барбусите съзряват към 6-8 месеца, албиносовата форма на 5-6 месеца, а мутантите на 9-12 месеца. На последните растежът им е забавен два пъти от оригиналната форма и това налага сортировка.
При барбусите е желателно нощната температура да се понижи с 2-3 градуса, след това да се повиши до началната. Това спомага за прочистване на стомашночревния трактат. До настъпване на полова възраст се отглеждат в ято. Храненето става 3-4 пъти дневно, като порцията трябва да бъде изядена за 3-5 мин., при достатъчно осветление.

Примерно меню: 60% животинска, за предпочитане жива - дафния, циклопси, митили, коретра, месо от риба, телешко сърце, едноседмичен промит тубифекс, 1-2 пъти седмично енхитреи. Суха комбинирана храна 10-15% - тетрамин, суха дафния, чернодробна храна, рибено брашно и др., и 25-30% растителна: спанак, коприва, соево брашно, бананово брашно, царевично брашно и др. Полезно е прибавка и на витамини А, D, Е. С храненето трябва да бъдем внимателни, да даваме в малки количества, за да ги предпазим от затлъстяване, което води до безплодие. При добри условия барбусите живеят 3-4 години.

За съжаление у нас има едва четвърт от видовете, размножавани в чужбина. Най-разпространен е Б. тетразона - любимия красавец, мутанта „Калифорнийски", албиносовата форма „Хонконг". Дълги години размножавахме и Б. конхониус (огнения). Женската е с невзрачен сив цвят, а мъжкият е наистина с огнено-червен цвят. Той е истински красавец, но цветът се проявява едва при зряла възраст и затова е почти изоставен. Популярен е златният мутант конхониус, който е с високи плавници. По-широко е разпространен Б. титея -вишневия. Рядко се среща Б. одесос (аления). Не мога да твърдя със сигурност, но смятам че в България няма интерес и към Б. семифасиолатус (зеления). Б. пентазона, се размножава по-трудно и по-рядко се среща. След 10 г. отсъствие, се появи чистата форма на Б. шуберти и жизноспособен за размножаване хибрид, кръстоска между Б. семифасиопатус и Б. шуберти. Много е желан от акваристите Б. нигрофа-сиатус - но и той е рядкост. Напълно изчезна красавецът Б. олиголе-пис, няма ги В. bimaculatus и В. fasciatus (линсатус).

През моята близо 60-годишна практика имах желание да притежавам по-голяма колекция от барбуси (с размери до 6-7 см), но мечтата ми остана неосъществена поради липса на внос.
При размножаване на барбуси е добре от общото ято да извлечем най-здравите и ярко оцветени и тия, които хвърлят хайвер в общия аквариум.

Подходяща е вана с дъно от 600-700 м2 и 20 см височина, с решетка, стъклени топчета, или много растения за предпазване на хайвера от изяждане. Преди пускането двата пола производители се разделят за около 10 дни. През това време узряват половите продукти и рибите добиват стимул и желание за размножаване. За да стане мъжкият активен долната коремна част до аналната перка на женската трябвя да е закръглена и аналното отверстие разширено. Нежелателно е отделянето за повече от 2-3 седмици, защото хайверът презрява, запушват се генеталните канали, образува се воднянка и кисти, рибите губят способността за размножаване. Същото се получава ако женската не е изхвърлила целия си хайвер - тогава се прилага отстраняването му чрез изстискване (изцеждане). Водата при размножаването трябва да бъде с твърдост от 3-6° dН, престояла 3-4 дена или дъждовна (снежна). За София става витошка или водопроводна преварена вода, рН - близка до неутралната, на дъното късче дребно-листо водно растение.

Женската поставяме сутрин, за да свикне с обстановката, а мъжкият вечер. Веднага включваме нагревател до пови-шаване на температурата до 27-28° С и я поддържаме 10 дена след излюпването, след това постепенно я снижаваме до 24-25° С. За увеличаване броя на излю-пения хайвер поставяме една щипка сол.
След активно преследване мъжкият се притиска към женската, прегъва опашната перка през тръбната част на женската зад тръбната и перка, при което женската отделя от 5-30 зърна. Мъжкият незабавно ги поръсва и опложда. Този процес се повтаря с паузи, многократно до окончателно изпразване на женската.