Другарю,

   днес

      родината

     зове!

Привет, другари бодри и мъжествени,

привет девойки с грейнали лица!

Вий идете и днес във вашите песни

звучи тържествен химн на младостта.

Сънувах - как вървях във своя сън.

(Не падах аз и не летях), как крачех

през своя сън - внезапен и подобен

на някакъв огромен нощен град -

Красива - вълноломно устремена

пред скока си със чайката - звучи

и пей - вселената - която ражда

аквамарина в нейните очи!

Смъртта!

(Аз знам) ме обкръжава - ще ме обкръжи

преди към нея да пристъпя нежно с "Мила".

Това което ми е дадено, не ми принадлежи.

Най-после звуците наситиха душата ми...

Канона - партитурата на селската акустика

насити тялото ми - през нощта магарето,

рева му - горестта му темперирана

Твоя поглед - далечен и тъмен

заплашително тъмен и млад.

Тоя крак - твоя крак е тъй стръмен -

"Скайлаб" към самия ад...

Как искам да бъда добър - а съм лош...

(о, стъпки на ангели в тъмната нощ)

и събуден от рижия - фосфорен вопъл

на чакал или гларус там край Созопол,

Без монолози - пози и лъжи.

И както в твоите дървета

хлорофила -

това което ми е дадено не ми

Душата ми (тя строга е) не мога!

Не се научих до сега да мразя...

Но ти - която си ми дадена от Бога -

как мога аз да те спася! Да те

Ти не питай кога? И защо? И къде?

В коя тъмна страни - и държава

е възномжно да се продаде

това - което не се продава?

Животът - не смъртта - е ваше дело

в театъра - срещу лицето на смъртта.

Благодаря ви, дон Луиджи Пирандело,

О, принце, - за куража, смелостта.