Едни от първите черти на това течение са още от времето на барбизонците и началото на планеризма, те не завършват картините си на открито, но полагат цветовете на открито, това помага за изчистването на цвета. Един друг художник набляга на цвета и плътната маска, това е Йожен Дьолакроа. Това са качества на импресионизма които по-късно стават основна цел на импресионистите.
 Името на това художествено направление идва от катината на Клод Моне „Изгряващото слънце” или по-съсно както сам я нарича „Импресия” (впечатление). Импресионизма продължава дванадесет години от 1874г.до 1886г. През този период групата прави осем изложби от които само една е успешна, на която участват само Моне, Реноар, Сисле, Писаро и Берта Моризо. През тези 12 години от групата се отделят Базил, Писаро, Сезан, Моне и Дега. Разпада на групата започва през 1880г, първи към Салона се насочват Мане и Реноар, а Писаро се насочва към Неоимпресионизма. През 1883г умира бащата на импресионизма Едуард Мане.
Това което обединяжа тази група художници са проблемите за цвета и светлината. Най-голямото качество на импресионизма е проследяването на цвета под въздействието на светлината, но не само това. Техен плюс е рисуватето на открито, както и това че работят с чисти цветове и разчитат на възприемането от разстояние за смесване на цветовете. Те внасят и нови теми в изкуството като: барове, булеварди и теми от ежедневието. Освен добри страни импресионизма има и много слаби, като липсата на светлина и разтапящата се форма под влиянието на светлината. Липсва социална тематика и психологична характеристика на портретите. Не е важна композицията, колкото цвета и начина на разсеиване на светлината в платното.
 Бащата на импресионизма е Едуард Мане. Неговата най-скандална работа е „Закуска на тревата”, представляваща две голи женски фигури в компанията на двама облечени мъже, на фона на пейзаж. Любимият модел на Мане Викторина Моран е изобразена на преден план почти в профил, обърната към зрителя и подпряла с ръка главата си. Срещу нея и зад нея са двамата съвременно облечени мъже, които говорят помежду си. На задния план е другата женска фигура, която е полуоблечена. Тази великолепна творба е отхвърлена и поставена в Салона на отхвърлените. „Олимпия” – това е друга внушителна картина на Мане, за нея той ползва „Венера Урбинска” на Тициян като изходна позиция. Модела и този път е Викторина Моран, изобразена не като Венера, нито като Диана, това е непропорционална гола женска фигура. Гривната, чехлите и розата допълват образа и. Втората фигура е облечена в бяло, но тя е негърка. Естествено и тази работа е отхвърлена, защото Олимпия се схваща за лека жена, на която и се поднася букет от неината прислужница, пратен и от неин охажор. За тази работа е характерно, че няма разделна маска и няма дематериализиране на формата, притежава обем и пластика. Мане работи в почти всички жанрове като пейзажи портрети и други. По-известни творби на този художник са: „Убития”, „Разтрела на имп. Максимилян”, „Ателието”, „Лодката”, „Викторина Моран в костюм на тореадор” и други.

 Създателят на “Закуска на тревата” – Клод Моне е роден в Париж, неговият учител Буден го насочва освен към импресионизма и към пейзажа, след това заминава за Париж и там учи две години при Глеир, но имат известни различия, защото Глеир е академист на Моне импресионист. Прави една творба интерпретирана от картината на Е. Мане, „Закуска на тервата”, представляваща облечени фигури на фона на пейзаж. „Площадът на капуцините” е друга внушителна творба на Моне, представлява хора излезли на балкона и наблюдаващи талпата на площада. Отделя доста внимание на Руанската катедрала, прави и поредица от фасади през различни часове на деня: сутрин, обед и вечер. Изследва катедралата под влиянието на светлината. Тези картини показват, че той е типичен представител на импресионизма, защото притежават основните качества на това художествено явление, като например фрагментарното изобразяване и липсата на контур. Прави и пейзажи от река Темза, за тях е характерна гамата и по точно бледо виолетово към небесно синьо, както и въздуха, светлината и мекотата, това е постигнато без контрастни цветове и контури. Освен това прави и поредица от пейзажи с цветя, като „Маково поле”, поредицата от водни лилий „Нимфея”, пейзажи с купи сено и речните и морските пейзажи, за които е характерно усещането за вибрация и трептене на водата.
   

 Огюст Реноар е третият от най-извесни импресионисти, той намира признание чак когато неговите портрети му извоювали известност и му осигурили възможността да замине за Италия, където се впечатлява от Рафаел и помпейската живопис, търсейки ясната форма, едва не се отказал от импресионизма. Пейзажът не е в центъра на вниманието му, любимите му теми са жените, децата и цветята, в тях той намира источник на нови вдъхновения. Портретите му понякога са много банални и сладникави, тъй като характеристиката на модела често е повърхностна, изцяло в духа на салонните вкусове. В по-късните си години Реноар си разработил определен тип женска красота и рисувал голи фигури в натрапчиво розови тонове. „В градината”- това е жанрова картина с малко действие, това е безгрижното и радостно общество на млади хора на открито сред зеленина. Под въздействието на слънцето и сенките фигурите се разтапят в играта на светлината. Композицията е пространствено хармонирана, мига се превръща в нещо траино. Любимият тип на Реноар за жена с плътни устни, вирнато носле, непослушен бретон и неизменна усмивка, този тип жена намираме в почти всичките мy женски портрети. Те са млади, здрави, миловидни и това е достатъчно, за да подбудят симпатия у нас. Със своята живопис художника иска да задоволи потребностите на човека от щастие и радост. Освен към жените Реноар има слабост и към децките потрети, в тях те са мили, наивни, чаровни и послушни, кожата им меко сияе, златните къдри блестят. Техниката му на живопис по скоро е като акварел с маслени бои. Маските му преминават незабележимо една в друга. Използва топлата цветова гама, обича розовите и червените отенъци на тялото, умее да придаде сила на светлата си гама с помоща на тъмно синьо и черно. Негови по-известни картини са: „Момичето с ветрило”, Портрет на госпожица Фурнез, Портрет на русото момиче, „Люлката”, Портрет на момиче с камшик, „Къпещи се”.
   
 Най – добрите творби на импресинистите са създадени през 70-те години на 19 бек. През следващитите години худониците започнали да обогатяват изразните си средства в живописта. Това означавало нова крачка в художественото овладяване на света.