Вторият  момент  е  свързан  с придобиване  на  нова  идентичност - човекът  вече  се счита  за  зрял  и  готов  да  продължи  рода , да  предава на  другите  своя  опит . Затова  сватбата  е  свързана  с определени  предпазващи   действия  сред  тъжни  и радостни  приготовления . В  сватбените  песни  се  редуват различни  човешки  чувства - радостно  очакване , веселба , скръб  на  невестата  по  безгрижието  на  младостта  и бащиния  дом , който  напуска  завинаги , трепет  и  известен страх  пред  новото , което  предстои . След  обряда младоженците  се  приобщават  окончателно  към  света  на възрастните  и  имат  нови  отговорности .
            Сватбеният  песенен  ритуал  е  богат  и разнообразен , в  зависимост  от  момента  на  обреда , който  се  изпълнява . Основно  място  в  предсватбените обреди  заемат  песните  с  любовна  тематика , които  са най - многобройният  вид  в  цялата  ни  фолклорна традиция .
            Основен  мотив  в  любовните  песни  е привличането  между  двама  млади , което  винаги  се реализира  по  различен , но  красив  начин , защото фантазията  на  народния  певец  варира  безкрайно. Те  са израз  на  живите  човешки  чувства . Основна характеристика  на  образите  в  тях  е  красотата , която , според  разбиранията  на  народа  ни , винаги  съчетава  в себе  си  физическо  и  духовно . Дори  чужденците  са признавали  чудната  красота  на  българката , нейната необикновена  хубост . Ще  си  позволя  да  цитирам признанието  на  Франсоа  Пуквил  от  1798  година :  

”Българските  жени  са  с … правилни  черти  и  красиви пропорции  на  тялото, … висок  ръст , благородна  стойка ”. Но  онова , което  впечатлява  е , че  към  тези съвършенства  се  прибавя  дух , който  ги  оживява .
            Красотата   в  любовните  песни  се  проявява  не само  във  външния  вид , но  и  в  отношенията  между момъка  и  девойката . Въпреки  силата  на  чувството обаче , то  никога  не  се  назовава  директно , а свенливо се  крие , като  се  използва  иносказание . Може  би  това  е  така , защото  тук  намира  израз  тактът  на  българската девойка , нейната  топлота  и  чистота . В нашата  любовна песен  отсъства  грубостта  или  тривиалното . Все  пак трябва  да  се  посочи  фактът , че  такива  песни  се изпълняват  предимно  от  жени  и  преди всичко  от неомъжени  девойки . Светът  е  разделен  на  две - мъжки и  женски . Вниманието  на  мъжа  е  обърнато  навън , докато  домашната  работа  е  задължение  на  жената . В нейния  прост  и  затворен  свят  не  се  случва  нищо вълнуващо  и  изключително , затова  тя  съсредоточава чувствата  си  навътре , към  душата  и  единствения  начин да  им  даде  изява , е  да  ги  изрази  в  песен , в  която  да разкаже  мечтите  си  за нежност  и  обич , надеждите  и копнежите  си  за  един  красив  свят  и  красива  любов . Тази  любовната  емоция  се  разкрива  чрез  многобройни метафори . Основен  похват  тук  е  образният  или психологически  паралелизъм , при  който  човешките характери  и  чувства  се  подразбират  или  отгатват , дори загатват , съотнесени  с  природно  явление . Така  любовта намира  своята  най - красива  проява  по  начин , приемлив за  общността , без  да  наранява  светостта  на  чувствата  и  се “ въплъщава ” в  различни  художествени  образи . Характерно  за  образния  свят  на  тези  български  песни  е  заимстването  на  символика  от  животинския  свят , както  и  сравнения  и  символика , взета  от  света  на растенията   и  най - вече  цветята . / Разбира  се , цветната и  животинска  символика  не  е  само  израз  на  любовното чувство , но 

понякога  и  проява  на  неотделимото  от  него еротично  изживяване , при  което  по - често  се  използват плодовете 
ябълки , сливи , орехи  и  др . Но  по  принцип  в любовните  ни  песни  телесността  се  изразява  с  по-отвлечени  образи . / Младите  са  явор  и  калина ,  сокол  и гълъбица , луна  и  месец  и  т . н . И  красотата  е навсякъде , но  най - вече  в  хубостта  на   жената .  Българинът  се  прекланя  пред  нейното  чудо , защото хубавата жена “над  слънцето  надгрява , със  месеца  на едно  свети”. Такава  е  и  красотата  в  песента            “Снощи  си пойдох , мила  мамо” , в  която  момъкът  признава обаянието  на  момата :”Тамо  си  найдох , мила мамо , едно  девойче // кай  что  стоеше , мила  мамо , слънце грееше // кога  сборвеше , мила  мамо , бисер  лееше ,        // како  го  видех , мила  мамо , умот  ми  шчукна…”. Трезвият  български  мъж , стопанин  и  земеделец , като цяло  лишен  от  романтичност  и  способност  да  дава външна  изява  на  чувствата  си , признава , че  е  загубил ума  си  пред  чудото  на  моминската  красота , която  е пожелал  от  все  сърце .
             В  любовните  песни  хубостта  на  девойката  се описва  чрез  постоянни  епитети , които  не  открояват нейната  индивидуалност , а  изразяват  традиционна представа  за  красота , която  винаги  е  свързана  с определени  качества  на  характера  и  способността  й  да обича  вярно  и  страстно - вити  вежди , гайтани ; черни  очи  черешови , босилкови  клепки , тънка  снага самодивска . Девойката  съзнава  силата  на  хубостта  си  и често  сама  я  описва . Отговорила  на  чувствата  на          "лудо - младо" ,”малка  мома  змейовица”  рисува  така  своя  образ : Не  е  мома  като  мома, // най  е  мома - ясно слънце! // Очите  й - ясни  дзвезди , //веждите  й - плетен гайтан; // като  ходи - вятър  вее , като  седи - слънце  грее, като  дума - бисер  ниже ! ” Отрицателното  сравнение  “не е …, най-  е …”   дава

възможност  да  се  съпоставят девойката  и  слънцето , за 
да  се  покаже  светлината , която  струи  от  образа  й . Това  внушение  се  засилва  и от  присъствието  на  звездите - очи , внушаващи  душевна чистота  и  непорочност , бисера , с който  са  сравнени думите  й - благи  и  мили , стоплящи 
сърцето , ценни  и редки  като  бисера , който  мидата  отглежда  в  себе  си. Грациозната  походка , сравнена  с  лекия  полъх  на  вятъра допълва  представата  за  девойката . Така  се  очертава  не само  външната  красотата , но  се  разкрива  и  същността на  характера  й . Не  е  учудващо , че  момъкът  я “фана  за ръчица , да  я  води  при  майка   си ” , защото  тя  е спечелила с ърцето  му  и  пробудила  дълбоки  чувства     / ” Уловил  мома  змейца ” /. 
               Красотата  на  любовното  си  чувство  разкрива  и  момъкът  от  песента  “Сладуно  моме ”. Алитерацията  в нейното  начало  внушава  хубостта  на  девойката , сравнена  със  сладостта  на  плода - “сладка ябълка”. Не може  мъжът  да  се  насити  на  тази  красота  и  нейната непорочност , не  приема  да  му  бъде  отнета , затова произнася  клетва  срещу  майката , разделила  двамата влюбени  насила  и  продала  дъщеря  си  за  жълтици .
             В  песента  “Карамфило , малка  моме”, построена като  разговор  между  мома  и  ерген , отново  е изобразена  красотата  на  девойката . Момъкът  признава , че  с  хубостта  си  “света гори” , а  него  “мори” , защото той  не  може  да  я  забрави . С  нежност  и  обич  се  моли девойката  да  му  отвори  порти , за  да  я  види . Тя  е  с бяло  лице , черни  очи , тънка  снага . Контрастът  подсилва впечатлението  за  красота , но  учудващо  е , че  не  думите на  момъка , а  описанието , което  момата  прави  на  себе си , разкриват  по - пълно  представата  за  нея : бялото  й лице  е  перуника , очите - черно  грозде , снагата - ракитова  пръчка . Вместо  да  изпълни  желанието  да  я види , тя  му  дава  възможност  да  си  спомня  за  нея , като  се  сравнява  с  образи  от  заобикалящата  ги природа. Така  красотата  става  по - жива,

 по  осезаема  и целият  свят  наоколо  се  одухотворява  от  любовта  на младите. По  подобен  начин  се  описва  красотата  на девойката  и  в “Стоян  Тодорки  думаше”. Привечер  е  и младите  трябва  да  се  разделят. Стоян  иска  да  има опора  в  нещо  материално  съществуващо , което  да напомня  за  любимата  му. Иска  да  я  погледа, за  да  я
изрисува  на  медените  си  кавали. Тодорка  сравнява бялото  си  лице  с  балканите, извисили  се  наоколо , които няма  как  да  не  виждаш  и  денем  и  нощем, очите  си  с черните  угари  на  нивите , веждите - с  тънките  синури между  тях. Красотата  на  черните  угари  е  в  това , че  те носят  следите  от  всеотдайния  човешки  труд , който  е красив  сам  по  себе  си . Така  той  ще  има  винаги  пред себе  си  нейното  лице .
             И  наистина, красотата  на  българката  е  достойна да  бъде  рисувана   върху  медни  кавали  и  на  “турска бяла  хартия”  /"Мори  момиченце  мънанко"/. В  тази  песен Банко  иска  родителите  му  да  видят  красотата  на любимото  момиче :
• “снага  му  тънка,  висока,
• Лице  му  бело,  червено,
• Вежди  му  черни  гайтани,
• уста  му   чешка  сребърна,
• очи  му  черни  череши .”
Хубостта  винаги  е  свързана  с  кръшност , лекота ; лицето е  хармонично  съчетание  от  контрастни  цветове , които засилват  привлекателността / бялото -- символ  на  чистота и  непорочност, невинност, червеното - на  живот, любов  и силни  чувства / . Устата  сравнена  със  чешка  сребърна     / инверсията  набляга  на  сребърна - скъпоценна,  чиста, изваяна / внушава  представа  за  изящество.Само природата  и  майсторството  на  занаятчията - художник могат  да  създадат  такъв  прекрасен  образ,  който  буди възхищение  и  учудване  със  съвършенството  и  красотата  си.

        На  упрека  към  момата,  че  мами  и  примамва мъжа  /”Ти, моме, ти, по - стара”/  девойката  обяснява,  че вината  не  е  нейна,  а  на  красотата  й,  която  сама подлъгва  “лудо” . Момъкът  сам  е  паднал  в  мрежите  на очарованието  й - соколеви  очи,  вежди  гайтаневи,  лице лебедово,  ситно  ходене,  лепо  стъпване,  тихо  думане. Образът  излъчва  изящество,  привлекателност,  нежност. Той  внушава  не  само  физическа  красота,  но  идуховните  характеристики  на  девойката - доброта, кротост,  обичливост,  женствената   грация  на  походката й,  отмерените  й  движения,  лекотата,  с  която  ходи. Създава  се  представа  за  изящност,  за  естествена хубост,  която  не  може  да  остави  мъжа  безразличен.
               В  някои   песни  се  търси  причината  за  тази красота - дали  е  дадена  от  неземни  сили,  плод  ли  е магия,  от  какво  се  е  породила . Като  един   въпрос  и един  отговор  е  построена  песента “Мори Тодоро убава”. Учудването,  възхищението  от  невероятната  хубост,   която  може  би  е  божествен  дар  или  плод  на  природно чудо,  събужда   въпроса:  ”та  що  си  толкоз  убава?  От бога  ли  си  паднала,  градина  ли  си  раснала?”.  Девойката  отхвърля   тези  предположения,  защото  е родена  като  всички  от  любяща  майка.  Майчината  обич  е  благодатният  извор  на  красотата,  а  образец   за хубостта  е  взет  от  природата - девойката  е  бяла,  стойна и  висока,  с  черни  очи,  бяла  кожа  и  червени  бузи:
• “Когат  ме  мама  родила,
• на  мермер  камък  стояла,
• у  ясно  е  небе  гледала,
• за  топола  се  е  държала,
• вишни - череши  зобала;
• кога  ме  мама  родила,
• с  пресно  ме  млеко  баняла,
• с  руйно  ме  вино  поила !”

                   Но  и  тук   характеристиките   подсказват вътрешнатакрасота  на  момата - скромна,  горда,  с чувство  за  чест   и  достойнство,  съзнаваща  красотата  си,  но  лишена  от  високомерие,  благодарна  на майчината   обич  за  всичко,  което  представлява. 
           Девойката  е  грациозна  като  “елен в горица”, “като  рибка  в  морето” / ”Бре що стори Тодорка” /, лишена от   завист  към   красотата  на другите  и  умееща  да  я оцени  и  възхвалява.  Така  девойчето  убеждава  “лудо  и кутро  младо”,  че  от  нея  има  по - хубава,  която  е  като чудо  невиждано. / ”Бог  джанана,  моме,  той  шчо  те роди”/. Нейната сестра въплъщава съвършенството, изцяло  разкрито  чрез  природни  явления:
“кога  да  ходит,  лудо,  ветер  ми  веит,
кога  да  седит,  лудо,  слънце  ми  греит,
кога  просто  стоит,  лудо,  роса  ми  росит,
кога  да  плачет,  лудо,  бисер  ми  ронит,
кога  се  смеит,  лудо,  злато  ми  леит,
кога  да  сборвит,  лудо,  ми  те  изгорвит”
          и  покорена  от  тази  красота,  девойката  възкликва   с                                огромна  възхита: ”тоа  да  ми  речеш , лудо,  йе хубаина!”.
                      Всяка  любовна  песен  ще  прибави  нов  щтрих или  сравнение  към  представата  за  красотата,  родена сред  простия  и  естествен  живот.  Ако  искаме   да обобщим  образа  на  тази  хубост  в  едно,  ще  използваме отрицателното  сравнение  - “не  е  било  мома,  най  е  било  чудо”.
                                  Но  народният  певец  не   описва  самата любов, интимните  преживявания  на  младите,  само   разкрива техния  чар,  красотата  на  помислите  им  един  към  друг, на  притегателната  сила  на  женската  красота  и  оставя богатото  въображение  на  слушателя  да  доизгради останалото.  Защото  за  любовта  може  да  се  загатва, дори 

да  се  говори, но  тя  е  нещо  сакрално,  което започва  предочите  на  всички,  а  продължението  му   не е  предопределено  за  чужди  очи.  Любовната  народна песен  обаче  е  разкрила  толкова  много   душевността на героите  си, че  сме  убедени,  че  онова,  което  ще  се случи, ще бъде не по-малко красиво от задевките, разкриването  на  чувствата,  очакването  да  се  сбъдне мечтата - вечната  човешка  мечта  за  красота  и  любов.   
                Българската   любовна  песен  е  преди  всичко песенен  разказ,  т. е.  носи  елементи  и  на  епоса,  протича  в  диалогична  форма.  Но  чувствата  винаги вземат  връх,  изразени  в   целия  диапазон  на изживяванията : преклонение,  възторг,  гордост, възхищение  от  красотата - на  девойката,  на  жената,  на човешките  отношения,  върху  които  всъщност  се  градят устоите  на  самия  живот.  Любовните  песни  и  днес  носят своето  обаяние  и  въздействат  върху  слушателите   с простотата  и  искреността,  които  са  изчезнали  от  живота на  съвременния  българин.

 __Карамфило , малка  моме , джанъм !
Още  ли  си  мома  ходиш ,
свето  гориш , мен  ме  мориш ?
Карамфило , малка  моме ,
отвори  ми  мали  врата ,
кеф  ти  мали , кеф  големи ,
да  ти  вида  бело  лице !
__Ой , Илийо , луд  гидийо ,
одил  ли  си  горе , доле ,
видел  ли  си  перуника ?
То  е  мойто   бело  лице !
__Карамфило , малка  моме ,
отвори  ми  мали  врата ,
кеф  ти  мали , кеф  големи ,
да  ти  вида черни  очи !
__О , Илийо , луд  гидийо ,
одибл  ли  си  горе , доле ,
             видел  ли  си  черно  грозде ?
То  са  мойте  черни  очи !
__Карамфило , малка  моме ,
отвори  ми  мали  врата ,
кеф  ти  мали , кеф  голями ,
да  ти  вида  тънка  снага !
__О , Илийо , луд  гидийо ,
одил  ли  си  горе , доле ,
видел  ли  си  тънка  пръчка ,
тънка  пръчка  ракитова ?
То  е  мойта  тънка  снага !
                     

                                               "Българска  народна   поезия  и
                                               проза",  т. 5 ,"Любовни  песни ",
                                               изд. Бълг. писател , С. ,  1982  г. 
                        
  

__Мори  момиченце  мънанко ,
в  кръста  си   твърде  тънанко !
Не  гледай  доло  и  горе ,
но  гледай  Банка  в  очите ,
за  да  те  Банко  изпише
на  турска  бела  хартия .
Банко  ще   да  та  проводи ,
да  види  татко  и  мама
какво  съм  либе  залибил
на  тоя  пусти  виляет :
снага   му   тънка , висока ,
лице  му  бело , червено ,
вежди   му  черни  гайтани ,
уста  му  чешка  сребърна ,
очи  му  черни  череши .

                                      "Българската  народна  поезия  и
                                       проза",т . 5 ," Любовни  песни ",
                                       изд . Бълг . писател , С. ,1982 г.

__ Ти , моме , ти , по-стара ,
ти  мамииш  моето  брате ! __
А  она  му  отговара :
__Та  я  го , мари , не  мамим__
само  се  лудо  помами
по  очи , по  соколеви !
__ Ти  моме , ти , по - стара ,
ти  мамииш  моето  брате ! __
А  она  му  отговара :
__ Да  я  го , мари  не , мамим__
само  се  лудо  помами
по  вежди , по  гайтанови !
__ Ти , моме , ти , по - стара ,
ти  мамиш  моето   брате !__
А  она  му  отговара :
__ Да  я  го , мари , не  мамим __
само  се  лудо  помами
по   лице , по  лебедово !
__Ти , моме , ти , по - стара ,
ти  мамиш   моето  брате !
__ Да   я  го , мари , не  мамим __
само  се  лудо  помами
по  мойе  ситно  одене !

__Ти , моме , ти , по- стара ,
 ти  мамиш  моето  брате !
А  она  му  отговара :
__ Та  я  го , мари , не  мамим __
само  се  лудо  помами
по  мойе  лепо  стъпване !
__ Ти , моме , ти , по- стара ,
ти  мамиш  мойето  брате ! __
А  она  му  отговара :
__ Та  я  го , мари , не  мамим__
само  се  лудо  помами
по  мойе  тио  думане

                                     "Българска  народна  поезия  и
                                                   проза ", т. 5, "любовни  песни",
                                                   иэд.  Бълг. писател , С.,1982 г.

Бре  що  стори  Тодорка ,
та  на  вода  не  дойде ?
Още  се  дума  думаха
и  Тодорка  допадна
и  на  терзии  думаше :
__Шийте   и  кройте  , терзии ,
и  на  мене  да  ушийте
на  тьонка  снажка  фустанче __
в  корсчето  да  е  тесничко ,
в  полките  да  е  широчко ,
да  ми  се  стрелка   Тодорка
кайно  ми  елен  в  горица ,
кайно  ми  рибка  в  морето !

                                     "Българска  народна  поезия  и
                                                  проза ", т. 5, "любовни  песни",
                                                 иэд.  Бълг. писател , С.,1982 г.

__Бог  джанана , моме , той ,шчо  те  роди ,
бог  да  прости  , моме , той ,шчо  те  рани !
Къй  се  найде , моме , толко  лепина ?
__Хай  море  лудо  и  кутро  младо !
Шчо  си  видело , лудо , и  не  видело ?
Ти   да  ми   дойдеш , лудо , во  наш  виляет ,
во  наш  виляет , лудо , во  наша  кукя ,
да  ми  я  видиш , лудо  моята  сестра :
кога  да  ходит , лудо , ветер  ми  веит ,
кога  да  седит , лудо , сънце  ми  греит ,
ког  просто  стоит , лудо , роса  ми  росит ,
кога  да  плачит , лудо , бисер  ми  ронит ,
кога  се  смеит , лудо , злато  ми  леит ,
кога  да  сборвит , лудо , ми  те  изгорвит__
тоа  да  ми  речеш , лудо , йе  хубаина !

                        
                                                             "Българска народна  поезия  и
                                                                                 проза" ,т.5 , "Любовни  пеесни " ,
                                                                                 изд. Бълг.  писател ,С. ,1982 г.

 Снощи  си  пойдох ,мила  мамо , с  коня  на  вода ,
 с  коня  на  вода , мила  мамо , сокол  ю  раце ,
 сокол  ю  раце , мила  мамо , загар  по  мене .
 Тамо  си  найдох , мила  мамо , едно  девойче ,
  кой  шчо  стоеше , мила  мамо , слънце  грееше ,
  кога  сборвеше , мила  мамо , бисер  лееше ,
  како  го  видех  , мила  мамо , умот  ми  шчукна ,
  умот  ми  шчукна , мила  мамо , кон  ми  побегна .
  Учи  ме ,  карай , мила   мамо , по  шчо  да  търчам :
  али  по  коня , мила   мамо  , али  по  сокол ?
  __Учам  те , карам , мили  сине , по  девойчето :
  коньот  е  учен , мили  сине , сам  ке  си  дойде ;
  сокол  е  учен , мили  сине , сам  ке  прелитне  __
  оно  не  знае , мили  сине , само  да  дойде .

"Български  народни  песни " , Българ -
ски  писател - София  * 1968 г .

Тръгнало  е  лудо - младо
низ  горица , низ  зелена ,
да  си  лови  дребна  лова ,
дребна  лова  яребица
и  по - дребна  преперница .
Не е  нашло   дребна  лова ,
най  е нашло  вита  ела ,
вита  ела , съковита __
удари  я  във  върове ,
изкърти  я  из  корене .
Из  корене  излезнала
малка  мома , змейовица .
Той  е  фана  за  ръчица ,
да  я  води  при  майка  си ,
а  мома  му  отговаря :
__ А  бре , лудо , аджамия ,
и  това  ли  да  те  уча  ?
Съпаши  ми  корав  пояс ,
превържи  ми  бяли  ръки ,
развържи  ми  червен  чумбер ,
превържи  ми  черни  очи ;
па  ме  фани  за  ръчица ,
та  ме  води  при  майка   си ,

да  не  рече  твоя   майка :
<< Наметнице , натурнице ,
сама  си  се  наметнала ,
наметнала , натурила >>__
най  да  рече твоя  майка :
<< Леле , сино , мили  сино ,
къде  узе  тая  мома ?
Не  е  мома  като  мома ,
най  е  мома  __ ясно  слънце !
Очите  и __ ясни  дзвезди ,
веждите  и __ плетен  гайтан ;
като  ходи __ вятър  вее ,
               като  седи __ слънце  грее ,
                като  дума __ бисер  ниже ! >>
 

"Български  народни  песни " , Българ -
ски  писател - София  * 1968 г .

Сладуно   моме , сладуно ,
сладуно , сладка  ябълко ,
от  хубост  ненагледана ,
от  сладост  ненаядена ,
проклета  да  е  майка  ти ,
че  тя  ни  двама  раздели ,
че  те  на  турци  продаде
за  една  шепа    жълтици ,
за  един  наниз  маргарит .

"Български  народни  песни " , Българ -
ски  писател - София  * 1968 г .

Стоян  Тодорки  думаше :
__Любе  Тодоро , Тодорке ,
слънцето  й  на  заходане ,
хорото  й  на  разтуране __
барем  ма  еднъж  погледни ,
очите  да  ти  скитасам ,
вееждите  да  ти  изпиша 
на  мойте  медни  кавале !
Тодорка  дума   Стояну :
__ Стояно , любе  Стоене !
Га  са  за  мене  затъжиш ,
погледни  горе , надоле :
как  са  белеят  балкаани ,
тъй  ми  е  бяло  лицето ;
както  чернеят  угари ,
тъй  ми  са  черни  очите ;
както  са  тънки  синури ,
тъй  ми  са  тънки  веждите !

                 Българска народна  поезия  и
                                проза" ,т.5 , "Любовни  пеесни " ,
                                изд. Бълг.  писател ,С. ,1982
 

__ Мори  Тодоро  убава ,
та  що  си  толко  убава ?
От  бога  ли  си  паднала ,
градина  ли  си раснала ?
__ Ни  сам  от  бога  паднала ,
ни  сам  градина  раснала ,
но  ме  е  майка  родила
и  мене , като  и  тебе .
Кога  ме  мама  родила ,
на  мермер  камик   стояла ,
у  ясно  небо  гледала ,
за  топола  се  държала ,
вишни - череши  зобала ;
кога  ме  мама  родила ,
с  пресно  ме  млеко  баняла ,
с  руйно  ме  вино  поила !

                            " Българска народна  поезия  и
                                                 проза" ,т.5 , "Любовни  пеесни " ,
                                                 изд. Бълг.  писател ,С. ,1982 г.

1.”Български  народни песни ”, Бълг.писател, София, 1968г.
2.Динеков, П.”Български фолклор”, Бълг. писател, С., 1972г.
3.“Българска  народна  поезия  и  проза”,  т.5 , ”Любовни песни ” , изд . Бълг .  писател,  София * 1982 г.
4. Петер  Юхас ” Многото  лица  на  любовта ”, в ”Литературен  форум ",  № 21, 4-10 юни,1997г.

           ПРИЛОЖЕНИЕ

КАРАМФИЛО , МАЛКА  МОМЕ

 __Карамфило , малка  моме , джанъм !
Още  ли  си  мома  ходиш ,
свето  гориш , мен  ме  мориш ?
Карамфило , малка  моме ,
отвори  ми  мали  врата ,
кеф  ти  мали , кеф  големи ,
да  ти  вида  бело  лице !
__Ой , Илийо , луд  гидийо ,
одил  ли  си  горе , доле ,
видел  ли  си  перуника ?
То  е  мойто   бело  лице !
__Карамфило , малка  моме ,
отвори  ми  мали  врата ,
кеф  ти  мали , кеф  големи ,
да  ти  вида черни  очи !
__О , Илийо , луд  гидийо ,
одибл  ли  си  горе , доле ,
видел  ли  си  черно  грозде ?
То  са  мойте  черни  очи !
__Карамфило , малка  моме ,
отвори  ми  мали  врата ,
кеф  ти  мали , кеф  голями ,
да  ти  вида  тънка  снага !
__О , Илийо , луд  гидийо ,
одил  ли  си  горе , доле ,
видел  ли  си  тънка  пръчка ,
тънка  пръчка  ракитова ?
То  е  мойта  тънка  снага !
                     

                             "Българска  народна   поезия  и
                             проза",  т. 5 ,"Любовни  песни ",
                             изд. Бълг. писател , С. ,  1982  г. 
                        
  
 
МОРИ  МОМИЧАНЦЕ  МЪНАНКО

__Мори  момиченце  мънанко ,
в  кръста  си   твърде  тънанко !
Не  гледай  доло  и  горе ,
но  гледай  Банка  в  очите ,
за  да  те  Банко  изпише
на  турска  бела  хартия .
Банко  ще   да  та  проводи ,
да  види  татко  и  мама
какво  съм  либе  залибил
на  тоя  пусти  виляет :
снага   му   тънка , висока ,
лице  му  бело , червено ,
вежди   му  черни  гайтани ,
уста  му  чешка  сребърна ,
очи  му  черни  череши .

                               "Българската  народна  поезия  и
                               проза",т . 5 ," Любовни  песни ",
                               изд . Бълг . писател , С. ,1982 г.

ТИ , МОМЕ , ТИ , ПО-СТАРА

__ Ти , моме , ти , по-стара ,
ти  мамииш  моето  брате ! __
А  она  му  отговара :
__Та  я  го , мари , не  мамим__
само  се  лудо  помами
по  очи , по  соколеви !
__ Ти  моме , ти , по - стара ,
ти  мамииш  моето  брате ! __
А  она  му  отговара :
__ Да  я  го , мари  не , мамим__
само  се  лудо  помами
по  вежди , по  гайтанови !
__ Ти , моме , ти , по - стара ,
ти  мамиш  моето   брате !__
А  она  му  отговара :
__ Да  я  го , мари , не  мамим __
само  се  лудо  помами
по   лице , по  лебедово !
__Ти , моме , ти , по - стара ,
ти  мамиш   моето  брате !
__ Да   я  го , мари , не  мамим __
само  се  лудо  помами
по  мойе  ситно  одене !
__Ти , моме , ти , по- стара ,
 ти  мамиш  моето  брате !
А  она  му  отговара :
__ Та  я  го , мари , не  мамим __
само  се  лудо  помами
по  мойе  лепо  стъпване !
__ Ти , моме , ти , по- стара ,
ти  мамиш  мойето  брате ! __
А  она  му  отговара :
__ Та  я  го , мари , не  мамим__
само  се  лудо  помами
по  мойе  тио  думане

                       "Българска  народна  поезия  и
                              проза ", т. 5, "любовни  песни",
                              иэд.  Бълг. писател , С.,1982 г.

БРЕ   ЩО   СТОРИ   ТОДОРКА

Бре  що  стори  Тодорка ,
та  на  вода  не  дойде ?
Още  се  дума  думаха
и  Тодорка  допадна
и  на  терзии  думаше :
__Шийте   и  кройте  , терзии ,
и  на  мене  да  ушийте
на  тьонка  снажка  фустанче __
в  корсчето  да  е  тесничко ,
в  полките  да  е  широчко ,
да  ми  се  стрелка   Тодорка
кайно  ми  елен  в  горица ,
кайно  ми  рибка  в  морето !

                       "Българска  народна  поезия  и
                              проза ", т. 5, "любовни  песни",
                              иэд.  Бълг. писател , С.,1982 г.

БОГ   ДЖАНАНА , МОМЕ , ТОЙ , ШЧО  ТЕ  РОДИ

__Бог  джанана , моме , той ,шчо  те  роди ,
бог  да  прости  , моме , той ,шчо  те  рани !
Къй  се  найде , моме , толко  лепина ?
__Хай  море  лудо  и  кутро  младо !
Шчо  си  видело , лудо , и  не  видело ?
Ти   да  ми   дойдеш , лудо , во  наш  виляет ,
во  наш  виляет , лудо , во  наша  кукя ,
да  ми  я  видиш , лудо  моята  сестра :
кога  да  ходит , лудо , ветер  ми  веит ,
кога  да  седит , лудо , сънце  ми  греит ,
ког  просто  стоит , лудо , роса  ми  росит ,
кога  да  плачит , лудо , бисер  ми  ронит ,
кога  се  смеит , лудо , злато  ми  леит ,
кога  да  сборвит , лудо , ми  те  изгорвит__
тоа  да  ми  речеш , лудо , йе  хубаина !

    
                        
                         "Българска народна  поезия  и
                                проза" ,т.5 , "Любовни  пеесни " ,
                                изд. Бълг.  писател ,С. ,1982 г.

СНОЩИ    СИ    ПОЙДОХ , МИЛА   МАМО

Снощи  си  пойдох ,мила  мамо , с  коня  на  вода ,
с  коня  на  вода , мила  мамо , сокол  ю  раце ,
сокол  ю  раце , мила  мамо , загар  по  мене .
Тамо  си  найдох , мила  мамо , едно  девойче ,
кой  шчо  стоеше , мила  мамо , слънце  грееше ,
кога  сборвеше , мила  мамо , бисер  лееше ,
како  го  видех  , мила  мамо , умот  ми  шчукна ,
умот  ми  шчукна , мила  мамо , кон  ми  побегна .
Учи  ме ,  карай , мила   мамо , по  шчо  да  търчам :
али  по  коня , мила   мамо  , али  по  сокол ?
__Учам  те , карам , мили  сине , по  девойчето :
коньот  е  учен , мили  сине , сам  ке  си  дойде ;
сокол  е  учен , мили  сине , сам  ке  прелитне  __
оно  не  знае , мили  сине , само  да  дойде .

"Български  народни  песни " , Българ -
ски  писател - София  * 1968 г .

УЛОВИЛ  МОМА  ЗМЕИЦА

Тръгнало  е  лудо - младо
низ  горица , низ  зелена ,
да  си  лови  дребна  лова ,
дребна  лова  яребица
и  по - дребна  преперница .
Не е  нашло   дребна  лова ,
най  е нашло  вита  ела ,
вита  ела , съковита __
удари  я  във  върове ,
изкърти  я  из  корене .
Из  корене  излезнала
малка  мома , змейовица .
Той  е  фана  за  ръчица ,
да  я  води  при  майка  си ,
а  мома  му  отговаря :
__ А  бре , лудо , аджамия ,
и  това  ли  да  те  уча  ?
Съпаши  ми  корав  пояс ,
превържи  ми  бяли  ръки ,
развържи  ми  червен  чумбер ,
превържи  ми  черни  очи ;
па  ме  фани  за  ръчица ,
та  ме  води  при  майка   си ,
да  не  рече  твоя   майка :
<< Наметнице , натурнице ,
сама  си  се  наметнала ,
наметнала , натурила >>__
най  да  рече твоя  майка :
<< Леле , сино , мили  сино ,
къде  узе  тая  мома ?
Не  е  мома  като  мома ,
най  е  мома  __ ясно  слънце !
Очите  и __ ясни  дзвезди ,
веждите  и __ плетен  гайтан ;
като  ходи __ вятър  вее ,
               като  седи __ слънце  грее ,
                като  дума __ бисер  ниже ! >>
 

"Български  народни  песни " , Българ -
ски  писател - София  * 1968 г .

СЛАДУНО   МОМЕ , СЛАДУНО

Сладуно   моме , сладуно ,
сладуно , сладка  ябълко ,
от  хубост  ненагледана ,
от  сладост  ненаядена ,
проклета  да  е  майка  ти ,
че  тя  ни  двама  раздели ,
че  те  на  турци  продаде
за  една  шепа    жълтици ,
за  един  наниз  маргарит .

 
"Български  народни  песни " , Българ -
ски  писател - София  * 1968 г .

СТОЯН   ТОДОРКИ    ДУМАШЕ

Стоян  Тодорки  думаше :
__Любе  Тодоро , Тодорке ,
слънцето  й  на  заходане ,
хорото  й  на  разтуране __
барем  ма  еднъж  погледни ,
очите  да  ти  скитасам ,
вееждите  да  ти  изпиша 
на  мойте  медни  кавале !
Тодорка  дума   Стояну :
__ Стояно , любе  Стоене !
Га  са  за  мене  затъжиш ,
погледни  горе , надоле :
как  са  белеят  балкаани ,
тъй  ми  е  бяло  лицето ;
както  чернеят  угари ,
тъй  ми  са  черни  очите ;
както  са  тънки  синури ,
тъй  ми  са  тънки  веждите !

                 Българска народна  поезия  и
                                проза" ,т.5 , "Любовни  пеесни " ,
                                изд. Бълг.  писател ,С. ,1982 г.

МОРИ    ТОДОРО    УБАВА

__ Мори  Тодоро  убава ,
та  що  си  толко  убава ?
От  бога  ли  си  паднала ,
градина  ли  си раснала ?
__ Ни  сам  от  бога  паднала ,
ни  сам  градина  раснала ,
но  ме  е  майка  родила
и  мене , като  и  тебе .
Кога  ме  мама  родила ,
на  мермер  камик   стояла ,
у  ясно  небо  гледала ,
за  топола  се  държала ,
вишни - череши  зобала ;
кога  ме  мама  родила ,
с  пресно  ме  млеко  баняла ,
с  руйно  ме  вино  поила !

                 " Българска народна  поезия  и
                                проза" ,т.5 , "Любовни  пеесни " ,
                                изд. Бълг.  писател ,С. ,1982 г.