А този  копнеж  е  бил  съпроводен  от  усещането  за  красота  и  преклонение, понякога  и  от  страх  от  света, който  го  заобикаля .Затова  в  легендите има  прелест, вяра,оптимизъм  и  смирение .
Легендите  се  раждат  от  митовете  за  сътворението  на  света- човешки  и  божествен.Те  разказват  за  боговете  и  хората, за  героически  подвизи  на  личности  от  миналото. Предавани  от  уста  на  уста, от  майка  на  дъщеря,  баща  на  син,  от  поколение   на  поколение,  те  показват  големия  интерес  на  българина  към  миналото  му.  Неговата  безгранична   любознателност  към  света  около  него ражда  истински  шедьоври.В  нашия  фолклор  има  чудни  легенди   и  за  сътворението  на  Млечния  път, и  защо  Слънцето и Луната  не  светят  по  едно  и  също  време, и  за   произхода  на  мечката . Затова    ги  определяме  като  исторически – за  лица  и  събития ; легенди  за  строжи , природни  образования  и  местности,  хритиянски – легенди  за  произхода  на  животни, птици, растения.            
               Християнската   тематика  в  легендите  е  твърде  широко  застъпена  и  ние  можем  да  наблюдаваме  присъствието й   в  най-                     разнообразни  варианти.  Те  категорично  формират  морал  и   нравственост,  която  е  в  съответствие   с  християнските  постулатии- въэхвала  на  себеотрицанието  в  отстояване  на  вярата, жертвоготовност   христианска  скромност,  честност, сила  на  духа и др.
Достатъчно  е  съвсем  леко  да  се  вгледаме  и  веднага   ще  забележим  отразения  богат  житейски  опит,  съхранената  традиция  и  безброй   безценни   нравствени   послания. Легендита   помага  да  обмислим  случилото  се,  за  да  можем  да  избегнем  грешките . И  тъй  като  жаждата  на  деца  и  възрастни  за  знания  е  била   огромна, тя  е  трябвало  да  бъде  задоволена  по  някакъв   начин .  Официалната  ц църковна  литература  създава   жития  на  християнки  герои  (светци),  съдействали  за  разпространение  на   християнската  вяра.  А  народни  разказвачи  описват  техните  подвизи  и  страдания   както  във  вълшебните  приказки . По  същия  начин  те  разказват  и  за  исторически  личности  и  събития, изиграли  решаваща  роля  в  жизнената  съдба   на  българите . Поради  това  в  легендите  може  да  се  почувства  не  написаната  героична  история  на  нашия  народ,   създавана  през   вековете,  съхранила  до  наши  дни  и  за  бъдните   поколения  най- хубавите  духовни   качества  на  българина:  любов  към  род  и  родина, бащино  огнище, мирен  труд  и  живот,  любов  към  правдата  и  свободата,  към  христианската  вяра. 
И  тъй  като  легендите  са  били  един  от  малкото  източници  на  подобна  информация,  на  тях  безрезервно  се   вярва  и  те  се  превръщат   в  уроции  за  нравственост. Това  повече  от  всичко    задължавало  творците  да  се  стремят  да  превърнат  творбите   в   убедотелни  и  въздействащи.
В  леегендите  с  религиозно-  хрииистиианска  тематика  се  тълкуват 
понятия  за  грях,  вина,  родителска  обич. Съдържанието им  е  лишено  от  иисторичност. 
По  време  те  отразяват  по-  ранни  или  по  късни  периоди  на  христианството.  Така  например  легендата  “Адам,  Ева  и  змята”  ни отпраща   по  съдържание  към  старо  заветния  разказ  за  първите  хора.  Адам и  Ева  живееле  в  направена  от  Господа  градина.  В  нея  имало  много  плодни  дървета,  а  между   тях  една  ябълка.  Господ  заръчал  да  не  ядът  от  ябълката,  но  един  ден  една  змия  им  казала,  че  ябълката  е  много  хубава  и  аака  хапнат  от  нея,  ще  станат  като  Господа.   Изкушили  се  те,  хапнали, но  Господ  раазбрал  и  проклел  така:  змията  вечно  да  се  влачи,  Адам  да  работи  ден,  а  година  да  се  храни,  Ева – ден  да  работи,  година  под  мишка   да  го  носи.  Дал   рало  на  Адам  и  го  научил  да  оре.  Но  хората  се  наплодили  много  и  тъй  като  на  земята  било  само  вечен  ден,  те  само  брали  и  яли.  Тогава  Господ  наравил  ноща.
Легендата  датира  вероятно  от  времето,  когато  свеетът  не  е  бил  направен.  Тази  и  подобни  легенди  (за  дядо  Ной,  за  дядо Господ ),
които  ходели  по  земята,  почиват  често  пъти  въху свободни  интеритации  на  сюжети  от  стария  завет  или  апокрифи. Фолклорът  изпитва  поотчертан  интерес  към  отминалите  времена,  тяхното  тълкуване  и  опознаване.
По- късна  по  време  е  “Легендата  за  коледната   елха”.  Тя  отразява  раждаането  на  Спасителя. През  своята  нощ,  когато  във  Витлем  се           родил  Христос, дърветата  и  цветята  поискали  да  го  видят  и  поздравят,  но  само  палмата,  маслината и  строината  елха  могли  да   постигнат  това.  Те  решили  да  отдат  даго  пооздравят  и  му  поднесът  своите  дарове.  Елхата  се  замолила  и  тя  да  отиде  с  палмата  и  маслината  но  те  надменно  и  се  пресмели-  имила  ости  игли  вместо  листа,  смолата и  тежко  миришела.Но  един  ангел   чул  това.  Палмата  дарила  Младенеца  с  ной-хубавия  си  лист,  маслината 
дала  от  благо  уханното  си  масло. Омърлушената  елха,  която  нямала  такива  дарове,  се  отдръпнала,  но  ангелът и  казал  в  смирението  си  да  не  се  унижава  и  свалил  от  небето  сияйни  звездички,  с  които  укичил  клоните  и  и  тя  засиияла.  Младенеца  отворил  очи  и  само  нея  гледал,  елхата  не  се  възгурдяла , а  осветила  и  палмата  и  маслината  със сиянието  си.  Това  била  наградата  за  скромноста  и- да  краси  празника  на  Рождество  Христово. Освен  като  възхала  на  скромноста и  добротата,  тази  легенда  е  израз  на  радоста  от  раждането  на  Спасителя.  Народното  въображение  е  одухотворило  образите  на  маслината, палмата  и  елхата,  като  по  този  начин  е  постигнато  едно  дълбоко  внишение.
Ако  в  тези  легенди  с  християнска  тематика  присъстват  основно  библейски  герои  и  сюжети, то  в  легендите  за  Крали  Марко,  който  загубва  силата  си,  вече присъства   освен  християнския  Господ  и  историческата  личност  Крали  Марко, широко  извесна  от  народните   песни .  Народните  легенди  за  този  голям  народен  герой  величаят   юначеството  му,  с   което  се  поддържа   живо  националното  самочувствие  на  българина,  но  и  не  скриват  и  не  прощават  някои  от  недостатъците  му. Така  в  легендата  “Крали    Марко  загубва  силата  си” юнакът  се  възгордял, самоопиянил се от  силата  си  дотолкова,  че  на  всеослушание  се  хвалиил,  че   може”Стара  планина  да  прехвърли.”Това  причинило  мъка  на  Господ,  който  се  престорил  на  старец, взел  една  торба конска  зобница  и  попитал  Марко  дали  може  да  я  помести. Марко  подигравателно  отговорил,  че  с нокътя  на  малкия  си  пръст  ще  я  помести. Но  нито  с  нокътя, нито  с  пръст, нито  дори  с  две  ръце  могъл  да  помести  торбата. Тогава   се  досетил,  че  старецът  не  е  кой  да  е,  а  дядо  Господ  и  че  Марко  вече  е  изгубил  силата  си, защото  се  бил  възгордял  и самозабравил.
              Безброй  са  легендите,  свързани  с  календарните  християнски   празници  и  обичаи. Това  само  потвърждава, че  те  стоят  много    близо   до  религиозните  вярвания   и  обяснения   на                природата  на  човешкото  съществуване,  на  радостите  и  неволите  на  битието. Така  например  от  Никулден  до  Игнажден  (6.XII.до 20.XII)
се  смята,  че  “умира” старата  година  и  точно  на  Игножден  започва  
младата. С  това е  свързано  и  поверието  за  “полазника” – човекът, 
който  пръв  ще  ти  влезе  в  дома, трябва  да  е  добър, та през  цялата
година  да  е добра. Дните  от  Коледа  до Ивановден  са  наречени   с  наречени  “поганни”, ”некръстени,” мръсни. Хората  вярвали,  че  Кръстът  е  паднал  и  злато  се  шири  навсякъде,  затова  не  бива  нощем  да  се  излиза  и да  се  оставя  непокрито  ядене. Този  тип  легенди  свързани  с  религиозни  ритуали  са  били  много  популярни.
            За  позната  от  историята  личност,  цар  Костадин,  говори легендата “Цар  Костадин  и  Асеновата  крепост  при  Станимака “. 
Тя  ни  връща  към  годините  на  първите  набези  на  турците  по  българските  земи  и  съпротивата  на  българите.  Редом  с  героите  предимно  владетели  и  водачи,  присъстват  и  предателите.  Недвусмислена  е  възпитателната  им  цел- да  съхраняват  спомена  за  една  сила  и  цветуща  българска   държава,  да  заклеймят  предателите
и  да  предпазят  младите  поколения  българи  от  предателство  на  вяра  и  род .Те  искали  да  изградят  впечетлението, че  не  слабост, а  предателства  са  е  сасипали  и  човешки  грехове.  Така  съзнателно  били  подменени  (с  предателства) истинските  причини  за  гибелта  на  българската   държава.
В  легендата  за  цар  Костадин  се  разказва  как  той  дълго  време  бранел  калето,  но  го  издала  една  жена,  която  искала  да  спаси  сина  си  от  турците,  да  не  го  вземат  войник.Откупила  го  с  предателство,  но  пръста  с  който  посочвала  мястото,  където  турците  да  проникнат,  се  вкаменил. За  да  може   да  се  брани  от  турците  цар  Костадин,  света  Богородица  му  дала “дървен  каалъч с  кръст”.По- нататък  след ва  дългата  история  на  тази  калъчка- първоначално  взета  от  турците,  после  с  хитрост  отнета  от  руския  цар,  бягството  на  цар  Костадин  от  Станимака  (тук  се  обеснява  и  произхода  на  името  Станимака)  както  и  историята  на  трите  му  сестри .
Българинът  обичал  да  украсява   разказите  си  с  невероятни  и  фантастични  детайли,  чудото  присъства  в  тях,  за  да  подкрепя   вярата  на  хората  в  доброто. Чудесата  на  които  са  способни  християнските  светци,  убеждават  хората  ,  че  злото  е  преодолимо  и  че  силата  ще  е  на  страната  на  вярващите.  Така   с  чудесата  се  опазва  народната  памет,  съхранява  се и  се  пренася   през  вековете  родолюбието  и  християнските  ценности. Затова  е  толкова  чест  мотивът  за  вкаменяването,  неизбежен  мигът  на  възмездието  за  отсъпилите  от  вярата  си.
В  легендите  “Светата  вода  на  Кремиковския  манастир”  народния  творец  е  пресъздал  често  срещания  мотив  за  необикновения  произход  на  лечебните  минерални  извори.  От   скалата  над  Кремиковския  манастир  в  Софйско  се  хвърлила   най- хубавата  мома  от  селото,  гонена  от  турците.  Дето  погинала,  изврял  извор  с  лечебна  вода- Светата  вода.  Стремежът  в  тези  легенди  е  да  се  съхрани  вярата  и  българското, да  се  покаже,  че  обикновения   християнин  е  предпочитал  не  веднъж  смърта  пред  перспективата  смени  вярата  си.
За  героични  подвизи  на  християнски  светци  говорят  много  от  легендите,  в  тях  героите  са  изградени  по  образец  на  християнска  доблест,  чест,  пожертвователност.  В  легендата  “Свети Георги  и  ламята “  героят  е християнският  светец  Георги,  него народният  раазказвач  е  представил  в  началото  като  неуважаван  и  незачитан.В  последствие  в  сюжета  той  е  поствен  пред  изпитание  и
доказва  не  само  лични  качества, но  и  безценни  християнски  добродетели- побеждава  змия  и  спасява  цаарската  дъщеря  от  смърт.
Има  една  голяма  група  легенди,  които  се  опитват  да  бъдат любопитно  обяснени  на  битийни  въпроси  от  ежедневието,  например  ”Защо  вълкът  не  дави  вол “, “Защо  жабата  е  благословена “ или  “От  какво  са  станали  мишките  и  котките”  и  много  други.  В  първата  легенда  се  разказва  за  времето,  когато  дядо  Господ  ходел  по  земята  и  учил  хората  на  различни  неща,  например  да  орът  земята.  Веднъж  като  орал  той  на  нивата,  спрял  да  почине,  но  задрямал  и  в  това  време  един  вълк  одавил  единия  вол.  Дядо  Господ  много  се  ядосал,  впрегнал  вълка  вместо   удушения  вол  и  започнал  да  оре  с  него.  Вълкът  едва  не  умрял  от  изтощение   и  нищо  не  свършил,  тогава  Господ   го  проклел   вола  винаги  да  го  муши  с  рогата  си  и  той  да  бяга  от  него.  От  тогава   вълк  дави  овца,  кон,  говедо,  но  не  и  вол. 
Жабата  от  втората  легенда  станала  благословена,  защото  дала  пример  на  св.  Богородица,  че  колкото  и  грозно  да  е  чедоти  ти,  то  ти  е  рожба  и  трябва  да  го  обичаш,  такава  е  истинската  мйка.   
Интересна  е  историята  за  това  как  станали  мишките  и  котките.  Легендата  е  от  времето,  когато  хората  не  били  кръстени  и  дяволите  ходили  безнаказано  сред  тях.    Така  един  хитър  дявол  се  научил  да  влиза  на  литоргия  в  черквата  и  всеки  път щом  попът  произнасял   “Благословено  царство”,  той  бягал  през  глава.  Но  веднъж  попът  залостил  врати  и  прозорци  щом  произнесъл  тези  думи,  дяволът  пукнал  и  от  него  станали  поганци  (мишки),  той  хвърлил   ръкавиците  си  въз   мишките,  благословил  ги  и  в миг  те  се  превърнали  в  котки,  които  се  втурнали  подир  мишките.От  тогава   дяволите  непосмяли  да  влизат  в  църква.
“ Защо  трепетликата  трепери” – отговаря  тази  легенда.  Когато  дошъл  дядо  Господ  на  земята,  всички  дървета  се  поклонили,  само  трепетликата   не  щяла  и  той  нарекъл  тя  и  с  вятър,  и  без  вятър  да  трепери.
Невероятно  е  въображението  на  народния  творец.  В  тази  легенда  той  е  опитал  по  изключително   майсторски  начин,  постично  и одухотворено  да  бъде  обяснение  на  жадния  за  знание  човек  от  миналото.  Като  вплита  християнските  мотиви  и  детаили,  той  дава  отговор   на  много  въпроси,  но  същевременно  получава  и  утвъждава  ценни  християнски  добродетели  какви  са  били  хората,  който  са  създавали  легендите,  трудно  е  днес  от   диистанцията  на  времето  да  отчертаем  творческият  им  облик:  били  са  безкнижни  и 
неграмотни,  но  без  съмнение  са  били  ииистинска  духовна  мощ,  с  поетична  нагласа,  с  богато  въображение,  с  одзивчиво  сърце.
Светът  на  легендите  е  най- прекият  път  за  разгадаване  на  нашите  родови  корени,  към  надеждата,  че  всички  ще  заживеем  в  един  по- добър  свят,  ака  сме  по- добри.  

      СВЕТИ  ГЕОРГИ  И  ЛАМЯТА

Ипак  една  за  свети  Георги.  Свети   Георги   не  са  го  уважавали –хич!
Добре,  ам  имало  някаде  си  едно    йезеро.  Натова    йезеро  излява  един  змей   и  сяка  година  зимал   тоз   змей   по  една  мома. Зимал  по  една  мома.  Добре,  ама   дохажда  време  да   земе  една  царска  дъщеря.  И  нея  вече  змея   да  я  изеде.
Ходюва  при  нея  един  чоовек.   И  тя  плаче.  Казва :
-Що ,  моме ,  плачеш ?-  каа .
-Ами  плача –  кажа ,  -сяка  година  един  змей   излязва  в  това   йезеро  и  зима  по  една  мома!  Сега  дойде  редо  вече  на  мене.И  мен  да  яде –  казва .
- Ка  не  бери  гайле  -  казва..- Седни  !
Тя  седнува . Той  легнал  на  скута  хи.
-Я  ке  ле гна  малко  да  поспа . И  когато  са  - казва – разбуди  змея , когато  забучи  змея , ти  ше  ми  викнеш !
- Добре ,  ама  змея  като  забуботил  вече ,  тя  не  искала  да  го  събуди,  ами  почнала  да  плаче. И   кат  плакала  и  адна  сълзичка   й  паднала  на  свети  Гьорги  върху  лицето.  И  кат  паднала  съзата,  той  са  разбудил  и  каа:
- Моме,  защо  плачеш ? -каа.
Ам,  плача - каа, - змея  го  йето  вече,  ке  ма  изеде! - каа.
- Не  бери  гайле! - казва.
И  тогава  хрипнал  той  и  змея  като  подава  устата  вече  да  лапне  момата  и  той  с  копието - ии  го  убива.
Змея  го  убива  и  казва  на  момата :
- Отивай  си  сега,  ти!
И  оттам  сетне  свети  Георги  почнали  са  да  го  уважават.

ЗАЩО  ТРЕПЕТЛИКАТА  ТРЕПЕРИ

Йъдно  време,  когато  дошъл  дядо  господ  на  зъмъта  и  минал  през  гората,  сичките  дървета  му  са  поклонили . Трепетликата  не  щяла  да  му  са  поклони,  та  рекъл  дядо  господ: “ Да  се  ражда   треперика  дърво,  дето  йесън  слана  пада,  пролет  да  са  ступи, и  с  без  вятър  се  да  трепери! “
Затова  тя  сегаа  се  си  трепери.

ОТ  КАКВО  СА  СТАНАЛИ  МИШКИТЕ                                                                                                             
                                        И  КОТКИТE

Едно  време,  кога  човеците били  некръстени,  одили  гяволете  с  них,  па  после,  като  се  покръстили,   гяволето  побегнали  от  них.  Па  имало  един  гявол  млого  итър.  Он  претвори  се  на  човек,  отиде  у  църквата  и  застане  пред  олтаро,  та  чини сеир,  що  се  праи,  ама  не  се  кръсти,  нело  саде  стои,  та  гледа  и  кога дойде  да  рече  попо:
“ Благословено  царство”,   и  он  веднъг  побегне  низ  цръквата. Ка  попо  днеска,   ютре,  запазил  го,  дека  тека  чини,  и  се  сетил,  оти  това   йе  гявол. Он  йеднъж  на  летургия   заповедал  да  затисна  у  църквата,  що  имало  и  врати,  и  пенджери,  да  ги  запечата,  па  тогай  везел  да  чети.  Четал,  четал,  ка  дошло  да  рече : “благословено   царство “ - и  гявола  веднъг  побегнал  да  излезне,  вратата  затворена.  Он  се  створил  на  мушичка  и  бръмнал  да  излезне  низ  пенджерите - нема  дека - и  попо     туко  рекъл  “ благословено  цорство “  и  гяволо  пукнал  и  станали  от  него  поганци,  та  везели  да  лази  по  цръквата.  А  попо  тогай  връльил  си  ръкавиците  от  ръцете  и  ги  благословил  и  они  станали  на  мачки,  та  ванали  да  лова  поганците.  Та  оттогай  гяволете   махнали  да  ода  у  цръъква,  па   поганците  станали  от  гявола,  а  мачкама  от  поповски  ръкавици.
   

   
       ЗАЩО  ЖАБАТА  Е  БЛАГОСЛОВЕНА

Като  мома,  когато  св.Богородица  родила  детенцето  си  Исуса  Христа,  нее  рачила  да  го  вземе  като  свое  дете.  Всички  хора  и  животни  я  молили  да  си  вземе  детенцето,  ала  тя  все  не  скланяла.  Най- сетне  дошла  и  една  жаба  с  мъничкото  си  на  гърба  жабченце. Като  я  видяла  св.  Богородица,  засмяла  се  и  рекла:
-У-у ! Вижжи  тааее  жабетинка  душлала  да  ме  моли!
Като  чула  жабата  тези  думи,  обърнала  се  към  чедото  си,  мъничката  жабичка,  и  му  рекла:
- Хаде   си,  сребърно  златче,  таа  и  нас  не   ще  да  ни  послуша!
Като  чула  това  св.  Богородица,  рекла  си :  “ У -у, виж  и  това  ма  моли  и  на  мушкуту  си   казва  сребарно!  Не,  я  сам  крива.”  И  си  зела  детенцето.
Оттогава  после  господ  благословил  жабата, та  затова,  когато  умре,  тя  не  се  вмерисва  както  другите  животни.

             ЗАЩО  ВЪЛКЪТ  НЕ  ДОВИ  ВОЛ

Йедно  време,  кога  деда  господ  одил  по  земи,  зел  да  учи  човеците  да  ора,  да  се  рана.  Затова  зел,  та  прегнеел  волове  и  ошел  на  ньивата  да  оре.  Орал   що  орал,  станало  пладнина  и  он  пущил  воловете  на  пладне  да  пасе,  а  он  полегнал  да  си  поспи.  Кога  спал   деда  господ,  дошел  влъко  и  му  удавил  йедин  вол.  Ка  се  събудил,  ,  видел,  дека  му  стало  пакост. Тогой  деда  господ  взел,  та  упрегнал  у  яремо  влъко  наместо  воло  и  зел  да  го  муши  с  копралята  да  оре. Другийо  вол   тръгнал  напред  яремо  с  ралото,  а  влъко  паднал  у  яремо  и  зарил  с  дулица  у  браздата.
Тогай  господ  му  рекъл:
-Виде  ли  сега,  кико  си  тези  по- слаб от воло  и  не  мож  да  теглиш  барабар  с  него?  Затова  отсга  нат`ам  воло  да  те  муши  с  роговете  си,  а ти  да  бегаш  от  него.  Затова  днеска  влък  конь  дави,  овца  дави,  говедо  пак  дави,  а  вол  не  дави  и  бега  от  него. 

              АДАМ,  ЕВА  И   ЗМИЯТА

Когато  направил  госпд  земята,  направил  и  хората. Тогава  нямало  нощ  и  било  се  светло - ден.  Тогавашните  хората  не  приличали  на  сегашните,те  биливълнести.  Най-напред  били  само  Адам  и  Ева. Господ  им  направил  една  градина  и  в  нея  една  къща.  В  градината  имало  много  плодни  дървета,  между  тях  и  една  ябълка.Той  им   заръчал  да  не ядат  от  плодовете  на  тая  ябълка.   Един  ден  отишла  една  краса  в  градината  и  се  възкачила  на  ябълката.  Като  видяла  Адам  и  Ева,  казалаа  им:
-Яште  от  тая  ябълка,  много  е  хубава.
-Господ  ни  заръча - казала  и  Ева- да  не  ядем  от  тая  ябълка.
- Той  ви  е заръчал - иим  казала  красата, - защото,  като  хапнеш  от  нея,  ще  станете  и  вий  кото  него.
Ката  чула  Ева  това,  измамила  се,  та  хапнала  и  дала  и  на  Адам.  Щом  хапнали,  телата  им  станали  голи  и  отишли,  та  се  затворили  в  къщата  си.  Отива  господ  при  тях-къщата  им  затворена.  Повикал  ги  да  му  отворят,  а  те  му  отговорили  отвътре,  че  ги  е  срам  да  излезат,  защото  са  голи.
Вий  трябва  да  сте  яли  от  ябълката,  затова  вие  срам---им  казал  госпд.
- Дойде  една  краса - казала  му  Ева, - та  ни  излъга.
- Красата  излъга  Ева, а  Ева  излъга  мене - отговорил  Адам.    Тогава  господ  прокле   красата  по  земя  да  се  влачи  и  хората  по  петите  да  кълца,  хапе.  Красата  се  обърнала  към  господ  и  го  попитала:
- Къде  да  ги  кълцам,  господи ?Тъй  му  дошло  на  ума,  тя  всекиго  ще  може  да  кълца  по  петите,  затова  и  казал :
-Между  очите  да  ги  кълцаш.
А  на  Адам  и  Ева  казал:
-Ти,  Адаме,  ден  да  работиш, година  да  се  храниш.
А  ти,  Ево,  ден  да  работиш,  година  под  мишка  да  го  носиш.
След  като  казал  господ  това  на  Адама  и  Ева,  направил  на  Адама   едно  рало  и  му  го  дал  да  работи  с  него,  за  да  се  прехранва,  Оттогава  хората  захванали  да  орат  и  като  се  наплодили  много,  земята  била  почти  навред  заоране .  Понеже  нямало  нощ,  то  хората  само  оряли  и  яли. Земята,  като  видяла,  че  не  ще  може  да  излезе  на  глава  с  тях - да  ги  изхранва,  проревала  на  господя - оплакала  му  се,  че  не  ще  може  да   изхрани  хората  му.  Господ  и  казал ,  че  хората  я  ядат  и  тя  тях  яде,  но  като  и  е  мъчно  да  ги  изхранва,  то  ще  раздели  земута:   ще  направи  да  има  ден  и  нощ,  ноща  заедно  с  телата на  хорота  ще  остави  на  нея,  а  денят  заедно  с  дууховете  ще  земе  той.

СВЕТА  ВОДА  НАД  КРЕМИКОВСКИЯ       
                       МАНАСТИР

От  скалата  нод  Кремиикоовскя  манастир  в  Софийско  се  хвърлила  най- хубаавата  мома  от  селото,  подгонена  от  турци,  които  искали  да  я  грабнат. Гдето  паднала  и  погинала,  изврял  извор  с  лечебна  вода- Светата  вода.

           ЦАР  КОСТАДИН  И   АСЕНОВАТА 
       КРЕПОСТ  ПРИ  СТАНИМАКА

Някога  тук  държал  цар  Костадин .  Царството  му  паднало,  защото  влизал  с  кон  в  църквата “ Св. Богородица “  (на  Баачковския  манастир) и  взимал  нафора  с  маждрака  си.Той  се  бранил  дълго  срещу  турците, като  преграждал  реката  под  калето  с  голяма  мушема, та  събиралводата  и  после  я  пущал  и  издавял  турците,  що  го  обаждали.  Най-сетне  издалаго  една  жена,  която  искала  да  спаси  сина  си  от  турците, да  не  го  вземат  войник.  Като  щяла  да  прави  свадба  на  сина  си,     тя  го  откупила  с  предателство: превела  неверниците  да  обстрелват  калето  с  топове  от  едно  място,  неизвестно  за  тях. Но  както  им  показала  това  място  с  пръст, тъй  се  и  вкаменила.  Тоя  камак  бил  занесен  после  на  Божигроб.
За  да  се  брани  цар  Костадин,  св.  Богродица  от  манастира  му  давала  дървен  калъч  с  кръст. 
-Аз  такава  златна  имам,  че  не  мога,  та  с  тая  ли!
Дървената  калъчка  на св. Богородица  взели  турците. Русия  искала  после  да  я  вземе  от  тях  с  хитрост.  Руският  цар   направил  една  златна   кочия  със  златни  коне  и  я  подарил  на  турчина :
- Какво  искаш  пък  аз  да  ти  подаря !
- Имате   едно  захвърлено  дърво,  само   него  да  дадете,  ще  ви
благодаря.
Св.  Богородица  обърнала  ума  на  турците:  везирът  не  сетил  и  дал  дървената  каъчка.  Дошли  еврейте,   които  знаят  стария  закон, и  рекли  на  турчина :
-Какво  направи  ти,  какво  подари  на  Русия ?
Ах - рекли  те,-отиде  ти  царството!
Пуснали  турците  гемии  по  морето  да  стигнат  русите  и  да  си  върнат  калъчката,  но  не  ги  стигнали.
Кога  да  наближи  краят  на  Костадиновото  царство,  рекли  на  царя:
-Царю  честити,  царството  ти  отива!
-Зощо?   Тия  риби  ако  хвъкнат  от тигана  и  слезнат  в  реката  и  тоя  петел  стане  от  тенджерата - тогава  ще  пдне царството  ми.
Щом  рекал  тази  голяма  дума ,  и  рибите  станат,  в  реката,а  петела  скача  над  тенджерата  и  почва  да  пее:  кукуриго! Костадин  се  обръща  към  маика  си:  <<Стани,  маико,  да  бегеме!>>   Оттам  останало  името  на  Станимака:<<стани,  маико>>.  По  гръцки  името  значи  пък  <<тясно  място>>.
Като  избягал  Костадин  с  маика  си,  в  калето  останали  трите  му  сестри.  Те  се  преърнали  в  дракоси,  за  да  чуват  името  на  царя.  Явявали  се  от  тогава  нощем  на  стария  каменен  мост  в  града  или  според  други  на  самото  кале. 
Разказва  се  още,  че  кога  да  бяга  царя,  срешнал  нагоре  хора,  които  сеяли  лозя.  Той  им  поръчал:
-Ако  доидат  турците  и  ви  попитат  мина  ли  царя,  вие  ще  кажите:  мина,  когато  сеехме  грозде .
Дошли  турците   и  запитали  хората .  Като  чули  отговора  им,  рекли  си:<<Е,  ние  ще  го  гоним!   То  има  време  от  тогава.>>  Защото  гроздето  узряло  веднага  след     сеенето. Бягайки,  царят  бил  подковал  коня  си   наопаки,  та да  сочи ,  че  е бягал  на противната  страна.й                

    КРАЛИ  МАРКО  ЗАГУБВА  СИЛАТА  СИ

Марко  се  е  фалил, ке  е  много  як,  може  Стара  планина  да  префърли - да  я  подигне  целата  и  да  я  префърли.  На  господа  му  мъка  домъчнело  и  седнал  на  един  път - престорил  се  старец  и  зимал  една  торба  - конска  зобница, и  я  турил  пред  него  на  пътя.  Минъл  Марко  и  он  го  попитал:
-Юначе,  мож  ли  таа  торба  да  я  поместиш  оттука ?
Он  казал:
- На  малио  пръст  с  нокъто  ке  я  подигне !
Он  казал:
-Айде  мести  я  оттука !
Па  е  пришел  Марко,  подигнал - не  с  нокъто, ами  с  пръсто - нече,  не  мърда  торбата! Зимал  я  с  два  пръста - ич  не  мърда.  С  целата  ръка  па  зел - па   не  мърда  торбата.  Зимал  я  с  два  пръста - ич  не  мърда.  С  целата  ръка  па  зел - па   не  мърда  торбата!
И  тогай  се  е  Марко  досетил,  че  това  е  било  дедо  господ.  Дотогава  е  бил  много  силен,  ама  оттогава  вече  не.  Марко  разбрал ,  че  силата  му  отнемана.