- Да те заведа, но трябва да ти кажа, че на пътя има дълбок трап - не можеш го прескочи, защото си много тежка.
- Ами, не мога. Какви големи трапове съм прескачала, кога ме подгонят ловците!
- Тръгвай тогава.
Упътили се двамата. Ето насреща им един вълк.
- Къде отивате? - попитал вълкът.
- На пазар отиваме - отговорил петелът.
- Вземете и мене - почнал да се моли вълкът.
- Да те вземем, Вълчо, но ей там на пътя има трап. Не можеш го прескочи.
- Ами, не мога. Колко съм ги прескачал, когато ме подгонят овчарските кучета.
Взели и вълка. Продължили пътя си. Срещнала ги лисицата, наредила се и тя подире им.
Вървели, вървели, стигнали до трапа. Петелът разперил криле, полетял и прехвръкнал отвъд. Засилила се подире му мечката и - туп! - в трапа. Втори се засилил да прескочи вълкът, но и той се строполил долу. Паднала и лисицата.
Петлето отишло самичко на пазар, а другарите му останали в трапа. Минал ден, минали два, налегнал ги глад.
Най-напред се обадила лисицата:
- Гладни ли сте?
- Иска ли питане! - отговорила мечката.
- Тогава, хайде да си баем-който е най-сладък, него ще изядем.
- Хайде! - изръмжали вълкът и мечката. - Почни ти да баеш!
Лисицата клекнала, повдигнала нагоре предните си крака и почнала да бае:

"Лиса опашатка -
никак не е сладка,
Кумчо Вълчо див -
много е горчив.

Меца медунка -
ех, че е сладунка!
Дръж, кумчо,
да я изядем!"

Хвърлили се двамата върху мечката, започнали да я давичкат, додето й видели работата. Свършили я за два-три дни. Полежали, полежали, пак огладнели. Но лисицата, нали е хитра, скрила едно от мечите черва под мишницата и като огладняла, извадила червото и започнала да го яде.
- Какво ядеш, кумичке? - попитал вълкът.
- Пробих си кожата и си вадя черва.
- Дай и на мен от тях!
- Не ти давам, защото и ти си имаш. Пробий си кожата и вади!
Вълкът захванал да си дере кожата с нокти, но спрял, защото го заболяло.
- Не мога - рекъл, - пробий я ти!
Лисицата почнала да го дере стръвно.
- Ох, боли! - развикал се вълкът.
- И мене ме болеше, но търпях.
Пробила лисицата кожата на вълка и той умрял. Изяла и него. Полежала, полежала и пак почнала да огладнява. Стой в трапа, гладува и гледа нагоре. По едно време видяла, че едно косе лети над трапа.
- Косенце-босенце, помогни ми да изляза от трапа. Ако ми помогнеш, ще те заведа в една гора. Там има едно хубаво дърво. На него ще свиеш гнездо и ще си измътиш пиленца.
- Как да ти помогна? - попитало косето.
- Хвърляй камъчета, додето се напълни трапът, и аз ще изскоча навън.
Косето почнало да кълве с човката си камъчета и да ги пуска в трапа. Хвърляло, хвърляло, хвърляло и най-сетне напълнило трапа с камъчета. Когато лисицата се измъкнала, завела косето в гората и му показала дървото. Косето си свило гнездо, снесло си яйца, измътило си пиленца и запяло. Чурулика и весели рожбите си. Лисицата, като подушила пилетата, клекнала под дървото и се замолила:
- Косе, братче, я ми пусни едно пиле, че е дошла на гости майчицата ми - да я нагостя.
- Как тъй? - рекло косето. - Аз не си давам рожбите!
- Тогава ще отсека дървото и като падне гнездото, ще ти изям всичките косенца! - заканила се лисицата и замахнала с опашката си, както дърварят замахва със секирата си.
Косето се уплашило и пуснало долу едно пиле.
На другия ден лисицата дошла пак, излъгала косето, че пристигнал кумът й на гости, и му взела още едно пиле. На третия му взела третото пиленце. В гнездото останало само едно. Косето викнало да плаче. Плаче, та се дере, цялата гора намокрило със сълзи. Дошъл един гарван и го попитал защо плаче. Косето му разправило какво се е случило.
- Не бой се - рекъл гарванът, - не си давай пилето, защото лисицата не може нищо лошо да ти стори. Тя замахва да отсече дървото с опашката си, а опашката й не е секира!
Отлетял гарванът, дошла пак лисицата.
- Косе-босе, дойде ми на гости вуйчо лъв, пусни последното пиленце да го нагостя.
- Няма да го пусна!
- Тогава ще отсека дървото!
- С какво?
- Ще видиш с какво!
И лисицата замахнала с опашката си.
- То не е секира, а опашка! - изчуруликало косенцето.
- Кой ти каза, че не е секира? - ядосала се лисицата.
- Гарванът.
- Аз ще го науча него - заканила се лисицата и отишла на един кръстопът. Легнала, престорила се на мъртва. Дошъл гарванът да кълве леш. Приближил до лисицата, протегнал шия и клъвнал най-напред окото й. Лисицата примряла от болка, почнала да врещи, а гарванът отлетял.

АНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ