Сега ще Ви забравя - и завинаги.

Завинаги ще Ви спася във себе си.

Ще Ви спася във себе си... Не в спомена.

Не в жалката, печална деформация

Душата ми почувства, че завинаги

ще я изгубя... И започна бягството!

Прекрасното ми бягство

от Италия!

Ах, най-подир свободен, весел, лош.

До смърт реален - и правдоподобен.

На симфоничния оркестър - лека нощ.

О, лека нощ, мой въздух камертонен,

Без сънища и биография, щастливият

не предизвиква завистта ми!

Радва ме

щастливо осененият с прекрасното

Със тишина са надарени мъртвите,

а живите - с мълчание.

Убива ме

и ме спасява верността към думите...

О, самота с кошмарните претенции

на всякаква роднина,

на отечество!

И никакво спасение във думите!

Унищожи ти помежду ни въздуха

и любовта ни се превърна в статуя.

Ний повече не сме необходими на пейзажа!

Той се завърши до последното движение -

застина неподвижно!

Да си тръгваме!

...Но в името свещено на Испания

и в името на мойта Дулцинея

аз ще премина всички разстояния

и ще живея - трябва да живея.

В една дъждовна, тъмна нощ ще ме убиеш ти.

    Дъждът ще ми предложи крехкото си

    рамо, ще го прегърна аз - с пет стъпки

    само ще падна в ужасената ти памет,

Как искам да напиша пак

"кога ще тръгна"!

Да изрека отново тия думи

с провинциално юношески устни!

Забравен от самия Бог,

живял холандеца Ван Гог!

В самия ад - наречен Арл -

и живял!