Отново - капитане - в океана

при моите другари отведи ме.

Да бъда с вас в часа на урагана

"Мария" - или друго нежно име.

Ти би могъл да бъдеш весел,

и ти си весел всеки час.

Как иначе ти би понесъл

да си писател във Бургас.

Там на завоя остър за Несебър.

По пътя за Бургас - далече там

аз знаех как да съм добър и щедър,

не подозирах - а съм бил голям.

Тоя влак за Бургас е тъй бавен.

Аз сънувам дъждовния плаж.

Там е моя живот - моя странен

и единствен словесен пейзаж.

Как си отива този ден,

край мен, над мен,

под мен, през мен.

Не искам - но умирам за

Помня -

морето миришеше на престъпление.

А престъплението толкова приличаше на работа - на дело.

Кълна ви се - аз всичко бих повторил.

Аз всичко бих отново изживял,

излюбил, изпътувал, изговорил,

измолил и изплакал,

Бях на самия връх на мойта младост.

Бях див, несъразмерен и красив.

Обичах те без милост аз - със ярост -

и се учудвам, че останах жив.

И там - от осемхилядния метър.

Там до самия рай - от самолет

видях аз Киев, отразен във Днепър

и на архангел златния тромпет.

Мой малък - единадесетгодишен,

ах, как не знаеш ти, че в тая възраст

нещастният е най-нещастен...

Плачеш.

...Но нищо не е повече след въздуха

от нашето страдание...

О, болници!

И ний,които дишаме в леглата им.

Небето се съблича със безмилостно

спокойствие...тъй нечовешки хубаво

се извисява ръстът му -

без никого