Тя следва да се отличава от другите съставящи човека сексуалности, като биологичен пол, джендерна идентичност (психологичното усещане на собствената личност като мъж или жена) и социална джендерна роля (степента на съответствие на нормите на културата, предписващи определено мъжко или женско поведение). Сексуалната ориентация по обекта на привързаност варира в диапазона от изключителна хомосексуалност до изключителна хетеросексуалност, като между тези полюси се разполага бисексуалността, в която в различни съчетания са представени както хомосексуалната, така и хетеросексуалната привързаност. Сексологичната наука прави една много важна разлика, която често се пренебрегва между сексуална ориентация и сексуално поведение. С други думи, ако ориентацията има отношение към чувствата и самосъзнанието, то поведението се явява действие, в което могат да се изразят или не тези чувства. Освен това, сексуалното поведение може да произтича от причини, които са различни от причините обособяващи сексуалната ориентация.

Кои са факторите, формиращи в човека сексуалната ориентация?

Съществуват голям брой теории, които се опитват да опишат причините, формиращи в човека една или друга сексуална ориентация. Болшинството автори днес считат, че сексуалната ориентация е резултат от сложните взаимодействия на психологични, биологични и социо-културни фактори. Ясно е, че сексуалната ориентация е генетично детерминирана в специален мозъчен отдел на всеки човек. Друг е въпросът, кога точно тя ще даде своето развитие, т.е. ще заяви сексуалността на дадената личност, чрез своите прояви. Именно тук, все още е спорно, кои фактори и по кое време активират ядрото на половия диморфизъм в мозъка на човека да посочи, че сексуалната ориентация на дадена личност е именно тази, която тя притежава, въпреки, че някои хора всячески се опитват да се преборят с притежанието й. Определена роля, неизменно, имат хормоналните фактори, благодарение на които човешкото тяло извършва своите промени. Резюмирано, трябва да отбележим, че по своята видима изява, съществуват достатъчно фактори, които влияят на сексуалната ориентация на човека и за различните хора, значимостта на различните фактори е различна.

Може ли човек да избира своята сексуална ориентация?

Отговорът на този въпрос е не! Не можем да избираме своята сексуална ориентация. Човек не може да реши какъв да бъде – от хомо- до хетеросексуален. Сексуалната ориентация при болшинството хора се проявява в ранна възраст, която възраст не е била предшествана от никаква сексуална активност. Макар и човек да може да реши да прояви или не проявите на своята сексуална ориентация в действие, то той не може съзнателно да я избере или по свое желание да я промени.

Може ли сексуалната ориентация да бъде променена чрез лечение?

Не, сексуалната ориентация не се лекува, тъй като тя не е заболяване! Макар, че болшинството хомосексуално или бисексуално ориентирани хора живеят успешен и щастлив живот със своите избрани партньори, сред тях все още има хора, които се стремят да изменят своята сексуална ориентация чрез лечение. Разбира усилията, които полагат са напразни. Обикновено такъв стремеж възниква във връзка с неприемането им в част от обществото, в част от роднинството, или в различни религиозни общности. Освен това, редица неразбиращи сексуалността хора, всячески се опитват да наложат рамкиране на сексуалността на човека, което е само в ущърб на обществото. Проблемът е предимно за хората с хомосексуална ориентация, докато при бисексуалните този проблем може да се прикрие умело с връзките, които тези хора осъществяват с противоположния пол, въпреки наличието на еднополови техни съжителства. Трябва да се знае, че хомосексуалността не е заболяване и не изисква никакво лечение и с никакви способи не може да бъде изменена.

В болшинството случаи, когато гейове, лесбийки или бисексуални се обръщат за помощ към сексолози, психолози, психиатри, се оказва, че те не искат да променят своята сексуална ориентация, а напротив, те търсят съвети във връзка с процеса на признание пред близките и обществото или известния процес на т.нар. coming out.

Може ли сексуалната ориентация да бъде изменена чрез т.нар. конверсионна терапия?

В миналото, някои психиатрични клиники, прилагаха т.нар. “конверсионна терапия”. В техни съобщения се споменава за това, че на тях им се отдало да изменят сексуалната ориентация на техните клиенти от хомосексуална на хетеросексуална. Щателното изучаване на подобни съобщения, обаче, показа наличието на редица дискредитиращи ги фактори. Например, източник на подобни съобщения почти винаги се оказват организации за “чисти идеологии”, които осъждат не само хомосексуалността, но и правото на жената на собствен, независим живот, правото на хората да живеят без сключване на граждански брак и пр. Интересното е, че тези съобщения и описаните в тях случаи страдат от липсата на какъвто и да било научно-практически доказателствен материал, който да бъде потвърден от различни, извън проучването методики. Паралелен е примерът, със съобщението, че човешкият гонадотропен хормон, който се прилага за лечение на хора с недостатъчност на хормона, предизвиквал в мъжте отключване на хомосексуалността, поради което той трябвало да бъде забранен. И без да се търсят научни опровержения за ролята на хормона е ясно, че ако той предизвикваше обръщане на сексуалната ориентация, то просто всички културисти, които приемат този хормон, неизменно щяха да “зарежат” своята хетеросексуалност, или бисексуалност и да станат хомосексуални, което не е така.

Първото възражение срещу подобни псевдонаучни теории и опити за лечение прави Американската психиатрична асоциация, която забранява прилагането на такива методики, тъй като те накърняват авторитета не само на психиатричната наука, но и на цялата научна общност. През 1977 година, Съвета на Представителите на Асоциацията издава резолюция за недопустимостта на всякакви елементи на хомофобност в процеса на психологична помощ на хората, в която резолюция се заявява, че всеки клиент има право на самоопределяне, което трябва да се уважава. Интересно уточнение е и факта, че асоциацията не разглежда хората като пациенти, а като клиенти, тъй като на практика се касае за абсолютно психично здрави хора.

Явява ли се хомосексуализмът разстройство на интелекта или емоционалната сфера?

Отговорът и тук е не! Професионалистите в сферата на психо-емоционалното здраве са съгласни, че хомосексуализмът не е болест, нито разстройство на интелекта или емоционалната сфера. Повече от 40 години вече, е натрупан огромен научен материал, който доказва, че хомосексуализмът не е свързан с разстройства на психиката, емоциите или социума. Първоначално, хомосексуализмът бил счетен от психиатрите за заболяване, тъй като тогавашните лекари работели изключително с хора, при които наблюдавали психични разстройства, като в част от тях намерили еднополови връзки, което грешно отнесло хомосексуалността към психичните разстройства. С други думи, те я счели за симптом на някои от психиатричните заболявания. Когато на по-късен етап, изследователи включили в своето научно полезрение и здрави хора (без психиатрична патология), идеята за връзката на психичните разстройства с хомосексуалността се отхвърлила като неадекватна.

През 1973 година, Американската психиатрична асоциация признала значението на новите, организирани на по-високо научно ниво изследвания и приела решение за отделянето на хомосексуалността от умствените и емоционалните разстройства. Две години по-късно, Психологичната Асоциация на Америка потвърдила своето съгласие спрямо правилността на това решение, хомосексуалността да не се разглежда като психично страдание, а че се касае за разновидност на сексуалната ориентация. Оттогава до днес, голям брой специалисти работят по проблема за премахване на това петно от науката, което заклеймило преди време сексуалността като умствено заболяване.

Могат ли гейовете, лесбийките и бисексуалните да бъдат добри родители?

Да! Сравнителните изследвания провеждани върху развитието на децата възпитавани от хомо- и хетеросексуални радители, не дават никакви различия в развитието на децата в двете групи. Оценявали се четири важни показателя: интелектуално развитие, емоционално благополучие, способност към адаптация в социума, популярност сред връстниците. Важно е да се разбере, че сексуалната ориентация на родителите не се предава на децата по пътя на тяхното възпитание, а тя е генетично детерминирана, за което са доказателствата върху различните типове семейства – например от двата хетеросексуални родители се ражда дете с хомосексуална ориентация, или от хетеросексуален и бисексуален родител се ражда дете с хетеро-, хомо- или бисексуална ориентация.

Достатъчен пример за родителство са и множеството бисексуални хора, които създават семейства, но са имали, имат или ще имат в бъдеще връзки с хора от своя пол.

Кое кара хората да извършат т.нар. coming out?

Кара ги причината, поради която обсъждането на този аспект на личността им с други хора се явява важно за тяхното психично и емоционално здраве. Фактически, процесът на самоидентификация е неразривно свързан със собствената оценка на собствената сексуалност (която се свързва и с оценките на другите хора). И колкото е по-положителна тази оценка, то толкова по-добри са показателите на чувството за собствено достойнство, психологично равновесие и здраве.

Принципно, този процес на заявяване на собственото аз, понякога е и доста труден. Често помо- и бисексуалните хора, осъзнавайки своята ориентация, изпитват страх, за това, че не приличат на повечето хора и не могат да се влеят в техните среди. Страхът се подсилва от разпространението на редица митове, от ниската сексуална култура и изобщо от ниската просветеност на общността, в която се намира такъв човек. Особени трудности изпитват в този смисъл децата и подрастващите, осъзнаващи своята “необичайна” сексуалност. В зависимост от семейството и обществото, тези веца могат да се натъкнат на предубеждения и дезинформация относно сексуалността. Децата и подрастващите са особено уязвими пред лицето на психологичната преса на обществените псевдонорми и предразсъдъци. Те особено силно преживяват възможността да бъдат отхвърлени от семейството, връстниците и други групи. Редица от тях се притесняват от проблемите на работното място, училището, университета, когато следва да разкрият своята сексуална ориентация, особено ако са забелязали откритата враждебност на околните. Не по-маловажен е и фактът, че хомо- и бисексуалните хора често биват подлагани и на физическо насилие.

Изследванията показват, че най-търпими към хомо- и бисексуалните хора са онези, които са лично познати с тях. Това доказва теорията на учените, че неприязанта към хората с хомо- или бисексуална ориентация се базира не на факти, а на предубеждения, лъжливи стереотипи и псевдоморални ситуации.

Защо за обществото е важно да се обърне внимание върху сексуалността?

Важността се заключава в достоверността на информацията, която е научно издържана и потвърдена. Познаването на сексуалността ще спомогне за преодоляване на неправилното отношение на различни групи, към други групи, както и за правилната социализация и отчитането на факта, че сексуалността е важна за човека, когато той живее своя личен живот и по никакъв начин сексуалността не е отговорна за неуспехите в дадена област.