С настоящата статия "Българска сексология" ви представя още един изключително ценен и важен труд в областта на сексологичната наука, създаден от известният сексолог И. Кон.

1. Трябва ли да се боим от мастурбацията?

В средните векове, момчешката мастурбация е била считана за опростяващ се "детски грях". Знаменитият италиански анатом Габриеле Фалопио (1523-1562) дори препоръчвал мастурбацията като средство за удължаване на половия член (уви, не че това помага, иначе всички мъже, биха били с гигантски пениси; единствено разтяга крайната плът на пениса, но на кого е нужно това?). През ХVІІ-ХVІІІ век, отношението към мастурбацията се изменя. Богослови и педагози през ХVІІІ-ХІХ век я считали не само за порок, но и за страшна болест, водеща до отслабване на паметта и умствените способности, безумие, и разбира се импотентност. През ХХ-ти век става ясно, че това не е така.

Убеждението, че мастурбацията предизвиква безумие, се родило от наблюденията в психиатричните болници, чиито обитатели-пациенти, често и дълго мастурбирали пред очите на персонала. Но тъй като при душевно болните отсъстват морални задръжки и правила на приличие, а също липсват други способи за сексуално удовлетворение, това е всъщност напълно нормално. Натрапливата мастурбация не е причина, а следствие на тяхното състояние.

Колкото до импотентността, то, по данни на Г.С.Василченко (1977), повече мастурбанти се срещат в средите на здравите, а най-високият процент на никога не мастурбиращите - е сред тези, които страдат от тежки разстройства на потенцията. При жените, занимаващи се с онанизъм до началото на половия живот, сексуалната хлад и аноргазмията се срещат три пъти по-малко, в сравнение с никога не мастурбиралите.

Психофизиологично, мастурбацията е толкова нормална, колкото и нощните полюции, тя способства за отделяне от семенните канали на презрялата и непригодна сперма, подобно на това, както при менструация се отделят от женския организъм презрелите яйцеклетки. Съвременната еволюционна биология, дори приписва на онанизма определена адаптивна функция (Baker R., Bellis M. Human Sperm Competition: Copulation, Masturbation and Infidelity. Chapman & Hall, 1995).

При децата до 10 години, мастурбацията често се явява тяхно собствено "откритие", отколкото резултат от научаване затова. В подрастващата и ранната юношеска възраст, когато играта със своите гениталии може да доведе не само до удоволствие, но и до оргазъм, онанизма става масов и често се започва като подражание на връстниците. При момчетата, онанирането бързо нараства сред 12-тата година, достигайки пик към 15-17 години, когато с мастурбация се занимават около 90% от момчетата. Момичетата започват да мастурбират малко по-късно и го правят по-рядко. По данни на В.В.Данилова (1982), към 13.5 години, опит за мастурбация имали 22%, към 15.5 години - 37.4%, към 17.5 години - 50.2%, а към 18.5 - 65.8% от анкетираните момичета студентки от Кривий Рог.

Подрастващата мастурбация служи като средство за разреждане на сексуалното напрежение, предизвикано от физиологични причини (препълване на семенните мехурчета, механично раздразване на гениталии и т.н.). Заедно с това, тя се стимулира от психични фактори: например - връстници, желание за проверка на своята потенция, желание за получаване на удоволствие и т.н. При болшинството момчета, първото семеизпразване става именно при мастурбация. Колкото по-рано съзрява подрастващя, толкова по-вероятно е той да мастурбира, тъй като други способи за сексуално удовлетворение няма. Интензивността, честотата на мастурбиране, варират индивидуално, но при мъжете и доста по-честа, в сравнение с жените.

Подрастващата и юношеска мастурбация са явления не толкова физиологични, колкото от психичен порядък. С тях са свързани и някои проблеми:

1/ Мастурбацията често се съпровожда с ярки еротични образи и фантазии, в които подрастващият може да избира всякакъв партньор и ситуация, без ограничение на фантазията. Условно-рефлекторното закрепване на тези фантастични образи понякога създават у децата нереалистичен еталон, с който те сравняват реалния сексуален обект, което може да доведе до трудности и разочарования.
2/ Техниката на мастурбация може да не бъде физиологична. Например, ако девойката е привикнала да мастурбира със сгънати крака, с ъс започването на половия живот, ще й се наложи да се приучава.
3/ Доколкото древното табу и представата за порочност и опасност от мастурбация дълбоко са заели съзнанието на подрастващия, то опита за онанизъм оставя при много хора чувството за вина и страх от "последствията". Например, момчетата знаят, че мастурбацията е масово явление, но те се срамуват за този "глупав навик", и щателно го скриват. Опитвайки се да се бори с онанизма, както милиони хора преди него (но той това не го знае), той търпи поражения. Това предизвиква в него съмнение в ценността на собствената личност и особено във волевите качества, снижава самоуважението и го кара да възприема трудностите и неудачите в учението и общуването като следствие от този "порок". Така по-нататък от живота си, оценява и всякакви сексуални неудачи.

В крайна сметка, мастурбацията е безвредна и се явява способ за саморегулация на сексуалната функция. През 1988 година американските психолози анкетирали 280 студента от щата Вермънт (достатъчно консервативен щат), дали се занимават с онанизъм до 13 години, от 13 до 15 години и в настояще време. Колкото и трудно, или неприятно било за някои да отговорят, се оказало в крайна сметка, че 81% от мъжете и 45% от жените признали, че онанират. Както и било предположено, момчетата започнали да мастурбират по-рано от момичетата, и го правели 3 пъти по-интензивно. И когато тези данни се съпоставили с последващите данни за сексуалното поведение на анкетираните (наличие на полови сношения, степен на сексуално удовлетворение, сексуална възбудимост, наличие на сексуални трудности), не се намерила никаква връзка между тях. това означа, че мастурбацията не оказва никакво влияние върху живота на човека.
2. Кой, колко и защо?

За последния половин век, мастурбацията навсякъде става все по-ранна и по-масова. Ето някои интересни данни.

През 1971 година, 49% от финските жени и 26% от мъжете заявяват, че никога не са мастурбирали, докато през 1992 година, така отговорили съответно 23% и 10% (по Kontula and Haavio-Mannila, 1995).

Близки цифри са получени и в Швеция. Забележително се снижила и възрастта на първата мастурбация, особено в средите на жените. През 1996 година, медианната възраст на първата мастурбация на шведските жени била 15.6 години, а при мъжете - 13.3 години. При кохортно проучване, възрастта на първата мастурбация в група от 18-24 годишни жени, в сравнение с 50-65 годишни, паднала на 6.9 години, а при мъжете - на 1.2 години ( по Helmius, 1998).

При анкетиране на френските подрастващи от 15 до 18 години (Lagrange et Lhomond, 1997), се оказва, че мастурбационен опит имали 93% от момчетата (чиято средна възраст на мастурбация корелира у тях с удебелението на гласа и пика на ръста) и 45% от момичетата. При 2/3 от момчетата, първата мастурбация е предшествана първо от целувка и служи за първият явен знак за встъпване в сексуален живот. За сравнине, при момичетата, целувките предшестват доста повече самата мастурбация, която започвала по-късно. Пика на мастурбационна активност при момчетата е към 15 години, след което честотата постепенно се снижава, докато при момичетатае наобратно - расте.

По данни на изследване върху немски студенти, през 1996 година, както момчетата, така и момичетата започнали да мастурбират значително по-рано, в сравнение с предходните години (по Decker, 1999). Болшинството от момичетата днес започват да мастурбират до този момент, докато встъпят в полов живот. ОСвен това, юношите и девойките мастурбират днес значително повече, в сравнение с миналите години, с или без наличието на коитални отношения, без значение дали са сами или са с партньори. Така всъщност, мастурбацията, която рано се е считала за принуждение, от липсата на секс с партньор, днес съвсем мирно съществува заедно с партньорския секс.

Подробен анализ на мастурбационната практика на немските студенти за последните години, показва, че между студентите, живеещи в сексуално удовлетворени отношения, и такива, които нямат постоянен партньор, има неголяма разлика, но едва малцина от анкетираните, се опитали да оправдаят своята мастурбация с липсата на партньорнски секс. 4/5 от тях, пряко изказват мнение, че мастурбацията е самостоятелна форма на сексуално удовлетворение, заедно с партньорския секс. Освен това, студентите, имащи партньори, оценяват мастурбацията доста положително, в сравнение с единаците, за които тя е принуда.

Това означава, че мастурбационната тревожност и чувството за вина по този повод, объркващи живота на много поколения жени и мъже, постепенно остават в миналото. При това, ако тези задръжки около онанизма, отпадат в повечето страни към 70-те и по-вероятно 80-те години на ХХ-ти век.

Сходна картина се наблюдава и в други държави. Във френско национално изследване, 67% от мъжете и 72% от жените, отговорили, че никога не изпитват чувство на вина заради своята мастурбация, а в средите на 18-19 годишните, така отговарят 82% от мъжете.

Въпреки това, за някои хора, въпроса за мастурбацията остава все още деликатен. Автори на британско национално изследване от 1992 година, дори не се решили да питат своите респонденти за мастурбацията. Във всички останали големи проучвания, този въпрос е отразен, и най-вече в класическата формулировка на Кинзи: "В каква възраст започнахте да мастурбирате за първи път?".

Отговорите на този въпрос, могат да покажат както реални поведенчески различия, така и нееднаква степен на откровеност. Например, при сравнение на сексуалния опит на 15-годишни фински и естонски ученици, младите финци, по повечето точки се оказват доста по-изкушени в сравнение със своите естонски връстници, но най-голяма разлика се намерила в нивото на мастурбация. Наличието на мастурбационен опит бил потвърден от 59% от финските момчета и само от 15% от естонските; при момичетата съответните цифри били - 40% и 6% (по Papp, Kontula, Kosunen, 1997). Напълно е възможно е естонските подрастващи да мастурбират по-рядко, но една ли тази разлика е толкова значима.

Въпреки първичните представи, мастурбацията продължава и в зрялата възраст, при което с нея се занимават не само сексуално-самите хора. Колкото по активен е живота ни, толкова по-вероятно е в него да намираме място и за мастурбация.

Във френско национално изследване, през 1992 година, за наличие на мастурбационен опит признават 84% от мъжете и 42% от жените, при което 2/3 от тях, а в средите на 18-19 годишните - 4/5) никога не са изпитвали по този повод чувство на вина, и възприемат онанизма като нормален способ за сексуално удовлетворение.

Освен това, младите мастурбират все по-често от по-възрастните, като интересното е че нивото (честотата) на мастурбацията, достигната в младостта, обикновено се съхранява и в зрелите години (не в абсолютни цифри, разбира се, но в горни и долни нива).

По данни на американско национално изследване от 1993 година, в течение на последните години, се оказало, че 60% от мъжете и 40% от жените онанирали, а съответно, съвместно съжителствали в двойки от тях - 85% от мъжете и 45% от жените, като всеки четвърти мъж и всяка десета жена се занимавала с мастурбация в краен случай веднъж седмично. От тези хора, 54% от мъжете и 47% от жените изпитвали някакво чувствона вина, като то било по-присъщо за по-младите, в сравнение с по-старите.

Защо мастурбират хората? Най-масовият отговор (73% от мъжете и 63% от жените) - за да "утолят сексуалната си възбуда", по-нататък има и други отговори: "за физическо удоволствие", "поради отсъствие на партньор"; "за да се освободим", "тъй като партньора не иска секс", "за да заспим", "от скука", "от страх от СПИН и други болести предавани по полов път".

Един от важните мотиви за продължаване на мастурбацията в зрялата възраст е това, че тя позволява да се поиграе със собственото въображение, от гледна точка на еротични ситуации, които човек по една или друга причина не може или не смее да реализира с различни партньори. В средите на анкетираните през 1996 година немски студенти, 77% от мъжете и 86% от жените считали мастурбацията не за замяна, а за самостоятелна форма на сексуално удовлетворение.

И както се изказал един 40-годишен инженер, който бил цитиран от московски вестник: " имам свой, собствен таен свят, ако искате - тайна градина. В нея се намирам само аз, и тя ми е доста скъпа. когато се занимавам с онанизъм, аз се провирам в еротичния сън, и сам го управлявам, определям всичко, което става в него. Той е моето убежище, в което мога във всеки момент да се укрия от действителността, а често така искам даизбягам от нея. Аз се потамят в свят, от собствени еротични фантазии, като в този свят ми е спокойно и добре. Това, на никому не е във вреда. Честно, без подобни фантазии, аз бих попаднал навярно в клиника за лечение на неврози, от този живот".

3. Мастурбационната тревожност като феномен на културата.

Отношението към мастурбацията в историята на културата и религията в голямата си част е било отрицателно. Отделните древни философи я считали за безвредна и дори полезна. Древногръцкият философ-киник Диоген, обаче, говорел за онанизма така: "Тази гнус и гладът могат да доведат до загуба на живота!" (Диоген Лаертски, VІ, 69), но така смятали не много хора. Дори, тези култури, които допускали и одобрявали мастурбацията при децата и подрастващите, я считали за недопустима при възрастните.

Културно-религиозните забрани върху мастурбацията имат дълбоки корени, както в митологичното, така и в ясното съзнание.

За антисексуалните аскетични култури, оправдаващи сексуалността единствено като средство за продължение на рода, мастурбацията била неприемлива и преди всичко "незаконна". Тя обаче, по нищо не била ограничена като способ за получаване на удоволствие.

За тези, които отъждествяват сексуалното поведение с репродуктивното (въпреки собствения си личен опит, много хора и до днес смятат, че сексуалността е единствено и само средство за продължение на рода), считат мастурбацията за безполезна, и ненужна загуба на сперма. В крайна сметка обаче, хората се занимават със секс, не заради детепроизводство, а заради удоволствие. Това е съвсем друга "полза".

А доколкото хората мислели, че "семенният запас" на мъжете е ограничен, мастурбацията им се струвала и сексологично вредна на принципа "колкото по-рано започнеш, толкова по-рано ще свършиш". Трябвало да пазят жизнените си сили. Мастурбационните забрани и предписания за "икономия на спермата", доста приличали на формулите на раннобуржоазната философия. Английският глагол to spend, който до края на ХІХ-ти век бил житейски евфеизъм на семеизпразването, означава буквално "изразходвам, харча".

Първобитното съзнание отъждествявало спермата не само с "жизнена сила" изобщо, но и с човешката индивидуалност, предполагайки, че в семето се съдържа "целият човек". Неадекватното отношение със собствената ти сперма, изхвърлянето й където ти попадне, можело да доведе до попадане на семето ти в чужди ръце и да позволи на врага да те завладее.

И накрая, един от главните традиционни признаци на маскулинност е високата сексуална активност и успех с чужди партньори, а този, който мастурбира бил просто слабак, неспособен за контакт. Да, да го признаел това възрастен мъж, било доста срамно.

С някои изменения, тази философия, която разгледахме дотук, важи и за жената. Мастурбацията се считала за крайно "неженствена", дори, казвали, че жената е хванала "бяс на матката", сексуална ненаситност и пр. Всичко това е явно отражение на чуждите страхове (в онези епохи, особено на някои мъже).

"Войната против онанизма" (Мишел Фуко) или "мастурбационната инквизиция", както наричал това явление немският изследовател Людгер Люткехаус (Lutkehaus, 1992), достигнала своя апогей в края на ХVІІІ и ХІХ-ти век. На "злостния онанист" през тази епоха се приписвали всевъзможни пороци и болести. Били изобретени специални "пояси на добродетелта", които не позволявали на момчета да се добере до своите гениталии, или правели ерекцията му болезнена. Някои автори, дори препоръчвали онанистите да се кастрират, чудно обаче, как се кастрира жена, по онова време? Но и за това се намерило решение - "поясите на целомъдрието", които обхващали таза на жената и били заключвани с разни приспособления, така хем не мастурбирала, хем оставала и девствена.

Особено плашело отъждествяването на мастурбацията с хомосексуалността. Във връзка с тези явления говорили средновековните богослови. Едни психиатри през ХІХ-ти век считали мастурбацията за причина за хомосексуалност, а други - за една от проявите й, но и едното и другото всячески се осъждало. Подчертавало се, че мастурбацията и хомоеротизма са еднакво безплодни, не способстващи за продължението на рода и били свързани с влечение към смъртта. В много езици, самоубийството и мастурбацията се описвали с един и същи евфеизъм - "да посегнеш на себе си".

Обаче, при това следва и смяна на понятията. Егоеротизмът (в англо-саксонските страни автоеротизъм), когато обект на сексуален интерес се явява собственото тяло, не е тъждествен с хомоеротизъм, при който сексуалният обект е друг човек от твоя собствен пол, т.е. другото Аз. Разбира се, не всички мастурбанти са с хомоеротични фантазии, а хомосексуалната практика, не се свежда единствено и само до мастурбация.

Нееднозначно е и съотношението между егоеротизъм и мастурбация. Първото понятие означава някакъв сексуален сценарий за влечение към собственото тяло, а второто - способ за неговата реализация, вид сексуална техника, това, което човек прави сам със себе си. В действителност всичко е доста сложно. Във фантазиите на мастурбиращия човек, водеща роля играе не той самият, а някакъв въображаем - Друг обект. При съвместна и най-вече взаимна мастурбация, образът на Другия като Зрител, Съучастник или Партньор, има решаващо значение; без значение на отсъствието на непосредствен генитален контакт, това вече не е "самостоятелен секс", или секс - "сам със себе си", а напълно определени хомо- или хетеросексуални действия.

Още по-сложен е феномена на нарцизма. Според легендата Нарцис се любува на своето отражение във водата, лежейки на брега на реката. Обаче, съвременният венецуелски скулптор Августин Карденас, изобразил Нарцис седящ с разтворени крака и съзерцаващ собствените си гениталии, като лицето на юношата е съединено със собственият му пенис, получава се, че той е влюбен не изобщо в своето тяло, а в своя фалос, и гледайки него - мастурбира.

Патологизацията на мастурбацията, както и всеки друг нерепродуктивен секс, са основани на отказа от друга сексуална активност, дори и при наличие на възможност. Разбира се, изборите и способите зависят от множество ситуационни обстоятелства. Когато обаче, никаква друга сексуална активност, освен мастурбационната, не може да доведе до сексуално удовлетворение, то това може да се разглежда като определена девиация, и може да породи психогенни трудности. В първият случай, когато може да се сменя сексуалната активност с партньор и мастурбацията, и човек не е зависим от тях, и ги контролира успешно, то това е статистически и сексологично нормално явление, но във втория, когато единствено и само мастурбацията води до сексуално удовлетворение, то явно има някакви трудности.

Така или иначе, проблема не е само в самата мастурбация. Трябва да се обърне внимание и на свързаните с нея стигми и тревожности.

Мастурбационната, както и всяка друга, инквизиция, сама създава това, против което се бори. Отначало възпитателите са заплашвали подрастващите онанисти, а след това им "разкримали" страшните последствия от ръкоблудстването: неврози, паника, понижено самоуважение, чувство за непълноценност. Мъчителната рефлексия по този повод е представена в дневниците и автобиографиите на Хелдерлин, Клейст, Ницше, Кант, Шопенхауер и доста други велики хора на ХІХ-ти век.

През ХХ-ти век, положението се изменя. подрастващата мастурбация е призната от сексолозите за нормална. Както и другите форми на сексуално поведение, тя става законен сюжет на научния и художествен дискурс. В знаменития дягилевски балет "Отдиха на Фавна" постановчика си позволил намек за мастурбация, по време на американския гастрол, и се наложило веднага да се спре. Немският художник Етон Шил (1858-1918) на един от своите автопортрети изобразил акт на мастурбация (между другото, картината изобразява не наслада, а трагична самота). В края на века, подобни сцени престанали да шокират зрителя и станали възможни дори в киното. Например сцената на групова момчешка мастурбация във филма на Ф. Фелини "Амаркорд".

В Древна Русия, мастурбацията я наричали с гръцката дума "малакия" (ударение на и), или със славянската дума "ръкоблудие", и тя била най-масовия грях, който православната църква строго осъждала. Считало се, че да мастурбираш и дори просто да се отдадеш на похотливи мисли, означавало, че викаш Дявола. В една притча от ХVІІ век, юноша, който регулярно се занимавал с ръкоблудство, открил, че половият му член се преобразил в змия. За толкова греховни се считали и нощните полюции. Така било и на Запад. Известният френски мистик Одо от Клюн, разказва, че дяволът внушил на един свят отшелник мисълта, че когато той изпитва похот, може просто да загуби пениса си и да изхвърли себето си. За това нещо, отшелникът попада в ада, без значение на своите добродетели.

Но доколкото този порок бил доста разпространен, то от миряните много не изисквали и наказвали сравнително леко - пости от 40 до 60 дни, в съчетание с многобройни земни поклони. Техниката на мастурбация, явно нямала значение, но страха пред нея бил голям, затова на тези факти рядко се придавала гласност.

В началото на ХХ-ти век, кореспондента на Етнографското бюро княз В. Н. Тенишев (Тенишевският архив е един от най-важните източници по история на руското крепостно селячество), описва бита и нравите на крепостните селяни на Владимирската губерния, като пише, че "противоестествените пороци се срещат сред децата, обаче сред възрастните, такива неща няма"; но в друг случай се описва достатъчно екзотичен случай на онаниране с помощта на гайка от колесница. В крайна сметка, в средите на подрастващите момчета, онанизма бил чест и се отнасяли към него спокойно, ето какво пише един съвременен етнограф: "Мъжкият онанизъм в руските диалекти от Карелия, се означавал с думата "суходрочка". Заниманието с мастурбация в детската и подрастващата среда е най-масовото явление. Авторът на подобно деяние, едно 10-11 годишно момче, викнало други двама свои приятели. Те се скрили в непристъпно място и онанирали (на местен диалект "дрочили"). След това обяснили, че след като се изпразнят (на местен диалект - "малафья"), им ставало много-много приятно"...

По-нататък, същият етнограф съобщава, че при експедициите си из руската област Карелия, нееднократно срещал малки момченца, дори по на 5-6 години, чиито ръце почти постоянно били на гениталната област и децата се тресяли неспирно, продължавайки да извършват "детския грях", без значение присъствието на възрастните. Авторът споделя, че срещал и доста малки момиченца, които непрестанно докосвали части от органите между краката си. Освен това, се срещали и ученици, които правели това (по Логинов, 1999).

В по-образованата градска среда, особено в училища и кадетски корпуси, с мастурбация се занимавали по всички възможни начини, което е описано в две книги: "Ключ към щастието. Секс и търсене на пътища на обновяване на Русия на границата между ХІХ-ХХ век." на Л. Енгелщайн и в книгата "Сексуалната култура в Русия" на И. Кон.

На руски език била преведена и претърпяла няколко издания знаменитата книга на Симон-Андре Тисо "Онанизъм или разсъждения за болестите, произхождащи от ръкоблудството". Авторът на това творение считал мастурбацията за източник на практически всички болести и пороци. В затворените мъжки учебни заведения, мастурбацията била масова, и педагозите не знаели как да се справят с това. Момчетата там били заплашвани по всякакви способи. По думите на популярния от началото на ХХ-ти век петербургски лекар Александър Вирениус, момчетата отдаващи се на онанизъм, не само разстройвали своето здраве, но дори техните пениси се увеличавали (но защо последното се оказало лошо за Вирениус?). Много педагози и лекари, тогава считали, че онанизма, както и подрастващата хиперсексуалност, са признаци на разложението на клас-имащите, тъй като презадоволеният им живот, ги въвличал в това, в сравнение с трудещите се. Но запознавайки се с бита и културата на "нисшите" и тези митове били разбити.

Едно интересно проучване е било проведено през 1907 година, в самото начало на ХХ-ти век, сред студенти от Московския университет, като се оказало, че "проблема онанизъм" заемал централно място. 60% съобщили, че в миналото са мастурбирали, а 14% допълнили, че и в момента се занимавали с онанизъм. 59% от онаниращите съобщават, че са се научили сами, докато 42% - под чуждо влияние. Едва 22% съобщили, че заради онанизъм, забелязвали "спад на енергията си". А един от студентите, дори нарекъл онанизма "стихийна проява на нашия нервен век, който е причина за израждане, и може да бъде по-крупен, отколкото сифилиса".

Този проблем се отразил неимоверно и на руското творчество. Интересни очерци за историята не толкова на онанизма, колкото на мастурбационната възможност в руската литература дава Михаил Золотоносов в статията си "Майсторът и мастурбация. Онан-гардистката фантазия на Андрей Платонов `Антисексус`" (в кн. на М. Н. Золотоносов "Слово и тяло. Сексуални аспекти, универсалии, интерпретации на руския културен текст през ХІХ-ХХ-ти век"). Мастурбацията, по мнение на Золотоносов, е "не само сублимация на собствените скрити желания, но и характеристика на социалната ситуация, в която собственото тяло остава единствения достъпен източник на наслада, а самодостатъчността в секса се явява уникален символ на свободата".

В разговори на тази тема, личното се преплита по своеобразен начин с общественото. Отначало (в автори като Рылеев и Баратынски) в руската литература доминират иронично-комичните отношения към темата, като става дума не за мъжката, а за женската мастурбация. Следват автори като В. Г. Белински, М. А. Бакунин, Н. А. Добролюбов, Л. Н. Толстой, в които темата за мастурбацията придобива сериозно, при това трагично значение. Според писмата и бележките между Белински и Бакунин, младите хора буквално се съревновавали в срамни саморазобличения. Интересното е, че Бакунин, не признавал за своите онанистки игри в детството си, докато Белински признал, че бил грешен и в момента. В едно от откровенията си Белински написал: "Аз започнах тогава, когато ти навърши - 19 години...Отначало прибегнах към този способ, за да се насладя, поради невъзможност и неумение да успявам във връзките си с жени; след което продължих, защото бях започнал. Във въображението ми се рисуват сладострастни картини - главата и гърдите ме болят, по цялото си тяло усещам топлина и се треса от треска: понякога се удържам, но понякога свършвам с гадните си мечти в още по-гадната действителност" (това е писмо на Белински до Бакунин, от 15 ноември 1837 година, цитат по В. Сажин: "Ръката на победителя. Избрани места от преписките на В. Белински и М. Бакунин", 1991). Добролюбов, също бил загрижен затова, защото неговият "порок" го отделял от велики хора, и той не е един от тях. В това време, той се страхувал безумно: "Разказват, че навярно, Фон-Визин и Гогол били предани на онанизма, поради което обстоятелство приписват на Гогол дори и душевно разстройство" (по Н. А. Добролюбов "Задкулисните тайни на руската литература и живот". Събрани съчинения, том 8).

В творчеството и личния живот на писателити от Сребърния век А. И. ремезов, Ф. А. Сологуб, А. А. Тиняков и др., акцентите се променят - мастурбацията се естетизира и легитимира.

Особено важна роля за повишаването на културния статус на мастурбацията изиграва В. В. Розанов. По мнение на Розанов, онаниста не е жалък извратеняк, а избран, духовен, спиритуалистичен човек. "В средата на своите другари, онаниста е като арабски кон, сред добичета", пише розанов в книгата си "Мимолетно" (1994). "Целият `Декамерон` е плод на онанизма на Бокачо, и е написан за читатели-онанисти. Цялата френска живопис е плод на онанизма...", пише Розанов отново в същата книга.

А по повод на преобразуваният, нов имидж на мастурбацията, която се превръща в метафора за творчеството и едновременно негов стимул, Золотоносов пише: "Онанизмът, отличава избраните, особено хората със силно развито въображение, търсещи невъзможното, приближавайки се към най-смелите, недостижими цели, към метафизичната свобода в преминаването на физическите прегради".

Темата, повдигната от Розанов, включва мечтата за автофелацио, което прави мъжа абсолютно достатъчен, като тази тема продължава своето развитие в творчеството на Андрей Платонов, както философски, така и пародийно.

Ако от литературата се насочим към действителността, ще се наложи да споменем, че за съветската власт, проблема за мастурбацията се оказал толкова нерешим, колкото и за други сексуални проблеми. Сексологичните проучвания от 1920 година, показват, че новите студенти, произлизащи от работнически и селски семейства, изпитвали същите страхове и комплекси от мастурбацията, както и техните предшественици от началото на века. Ето какво споделил един от питаните: "Що се отнася до мен, аз смятам, че мастурбацията повлия отрицателно на моята памет, която забележително отслабна"; "В резултат на десет годишна, ежедневна мастурбация, чувствам, че се превърнах от човек в чудовище". Между 43 и 49% от запитаните омски и одески студенти заявявали, че никога нето в миналото, нито в настоящето не са мастурбирали (като през 1904 година, така отговорили само 27%). ЯСно е, че тогава излизащите от работническо-селските среди хора, все още не са били разбрали, че мастурбацията не е толкова страшна, за колкото я обявяват, и се стеснявали да признаят затова.

Лекарите и педагозите вече били разбрали това, че онанизма е безвреден, което намерило отражение в книгите по социална хигиена и педагогика. Например, в руски учебник по педагогика от 1940 година, пишело, че подрастващата мастурбация не била опасна (раздела бил написан от В. Е. Аркин). Но по-късно, в следвоенните съветски години, тя отново била обявена за смъртно опасна. Гласовете на малкия брой грамотни лекари-сексопатолози като А. М. Свядощ, Г. С. Васильченко, В. Е. Каган, се губели във виковете на противоположниците.

Парадоксите не свършват дотук. В Академиятана на Педагогическите науки на СССР, бил създаден сектор по "Етико-естетични проблеми на половото възпитание", като в продължение на много години, неговата главна задача била да се занимава с пропагандата на пълното полово въздържание до 25-30 (!) години и заплаха на подрастващите с последствията на мастурбацията като импотентност, загуба на памет и т.н. А в учебник по урология за лекари, написан от двама уважавани автори на украинската медицинска школа - Юнда и Юнда, издаден през 1990 година, е написано: "Онанизъм...-това е съвършено противоестествен способ за удовлетворяване на половото чувство...Приравнено към демографските показатели на нашата страна, най-оправданото определение на онанизма е като противоестествен и порочен способ на полова дейност". И това беше написано десет години преди началото на 21-ви век.

В ироничния роман на Игор Яркевич "Как се занимавах с онанизъм", класният ръководител дава на момчетата за един ден да прочетат научно-популярна книжка за полово възпитание в горните класове на гимназията с надпис "Строго секретно", където било написано, че "онанизъм - не е нито добър, нито лош, но по-добре да не се занимават с него" (1994, Яркевич).

Вярвали ли са подрастващите и юношите на тези измислици? И да, и не!

Градските подрастващи, особено от интелигентните семейства, прекрасно знаели, че мастурбацията е масова. Още през 1943 година, в руските пионерски лагери, се припявала една частушка:

Слънце, въздух, онанизъм,
Укрепват организъм.
Както и да се погледне проблема, и до днес, все още има и привърженици и противници. Фактът обаче, че мастурбацията остава най-често практикувана сексуална техника, че се предпочита доста, че се възпява от творци, и че не остава незабелязана от науката, а също и от противници и лаици, означава, че този проблем ще присъства в културно-научните разработки и за в бъдеще.

По този начин, се оформят две противоположни метафори, или ако искате, парадигми за мастурбацията - като болест и като свободно творчество, но всяка метафора е едностранна, а мастурбацията както и всичко останало е разнообразна и различна.

4. Не се увличайте в метафори!

За подрастващите, които за първи път откриват чрез мастурбацията своето собствено сексуално Аз, тя действително се явява символ на свобода и творчество.

"Когато в началото на пубертета започнах да мастурбирам, невероятното удоволствие, случайно открито в летните дни, стана един от центровете, ако не и епицентър на моя живот. Заложеният в моето тяло потенциал на наслада, веднага се пресели в стигматизиращите го религиозни или морални предписания", - си спомня испанския писател Хуан Гойтисоло (Goytisolo, 1989).

"После, след като открих оргазма, аз живеех в страх, сладострастен страх. Почти всеки ден, преди да заспя...аз възобновявах акта, който преобрази моя живот и посредством който, аз повече, за разлика от всички останали, утвърждавах своята свобода. Аз го усъвършенствах, изобретявах нови прийоми и методи. Моето най-необуздано въображение ми помогна да го обогатявам, достигайки до границите на екстаза", пише френският публицист Даниел Герен (Guerin, 1972).

Но от това, че Русо описва творческия процес със същите слова, както и онанизма, не произтича, че мастурбацията е единствената метафора на творцчеството. Ако добре се поразровим из литературата,ще си изясним, че всякакви екстазни преживявания, дали са религиозно откровение, научно осветение или сексуален оргазъм, хората описват практически еднакво. Вероятно зад това стоят едни и същи неврохимически процеси.

Ако се намали нивото на разглеждане до чиста сексология, то ще се окаже, че мастурбацията е напълно законен, но не единствен и далеч не най-богат източник на еротични наслади. Въпреки богатия репертоар, чрез който може да се опише и извърши мастурбацията, то това не може да се сравни, с възможностите, които съществуват в партньорския секс, важна е разбира се и комуникативната страна на въпроса.

Сексът - "сам със себе си" - диалог само със самия себе си или с въображаемият Друг, сближение с реалният Друг, винаги е съпроведен с трудности, но това необичайно разширява възможностите за саморазкритие и разбиране на Другия. Хората, чийто сексуален живот е ограничен от мастурбация, като правило са самотни и не особено щастливи. Техният химн на онанизма е добра мина при лоша игра. Но нека не се забравя, че нуждата от осамотение, може да е нужна на всеки от нас, което донякъде оправдава и мастурбацията. В крайна сметка, онанизма е неразделен от живота ни, винаги ще го съпътствува, не трябва да се боим от него, но не трябва да го избираме и за единствения път за удовлетворяване на сексуалните ни желания.