Милиони души, непознати, нечути,
се разтапят на светла роса
и угасват безименни в черните скути
на вековните тайни и вихрите люти,
непогалени с братска сълза.

На челата им никога лаври победни
не потрепват с нетленни листа -
те безмълвно отдръпват завесите ледни
на забравата сънна и скръбни и бледни,
отминават навеки в нощта.

Като морски корали, родени сред бездни,
те се носят в студения мрак,
но Смъртта щом ги смаже под лапи железни
напластяват те остров и в нощи незвездни
Свободата запалва маяк.

А запиташ ли тези звезди неброими:
"Сред житейската сива вълна
вий какво сте?.. Що търсите скръбни, незрими?"
Отговарят чрез своето огнено име:
"Светлина, светлина, светлина"
1921