Край нас се вие бич, над нас тежи хомот,
и робския закон на жълтия метал;
ний раснем в нищета, ний гаснем сред печал
и ръсим в своя друм сълзи и кървав пот -
ний, бледни смъртници - родени за живот.

А ний сме океан от огнени вълни,
величествен керван към светли висоти;
чрез нашите сърца вселената тупти,
живота се крепи на раменете ни,
но ний сме океан от стенещи вълни.

На земните блага всевечни сме творци,
а нужда ви души до хладната си гръд.
Под черните крила на дебнещата смърт
привеждане чела със трънени венци -
ний, вечните творци, ний, морните борци.

Но иде ден на съд! Над майката земя
надвисва ураган и в громкия му зов
преплитат се ведно омраза и любов,
а майката земя възсепва се сама,
потъпкала греха, отърсила срама.

Защото в боен ред робската тъма
възбудени вълни издигат се със рев,
защото накипя свещеният ни гнев
и неговият вик стозвучно загърмя:
"И ние сме деца на майката земя!"
1920