Още в люлката с робски присъди
засенени са детски лица
и наместо цветя и слънца
тях ги дебне неволя навсякъде.
Бледолики, те мрат с милиони,
а полъхва ги дъх на цветя,
щом до тях е вазпряла Смъртта
и пръстта над ковчега се рони.

Но отмине ли болест свирепа
пролетарския бледен отрок -
пред олтара на златния бог
той е жертва незнайна и слепа;
властелинът навсякъде издига
безнадеждни студени стени
и зловещо, и громко звъни
всекидневната тежка верига.

В работилници, фабрики димни,
дето мъка душата терзай,
чужденец е цветущия май
и нечути са звънките химни.
Обезкрилен за радостен полет,
там мълчи прикован Прометей
и душата му вечно копней
за великата вихрена пролет.

А ще дойде таз огнена пролет
с ореол от рубини и звезди;
тя ще дойде сред черни беди -
милиони за нея се молят!
И ще гръмне навред по земята:
"Пролетарии от всички страни,
пролетта и за нас прозвъни
с огнекрилия зов на борбата!"
1921