Има една тъмна, непозната страна. Нейните жители са винаги млади, защото не остаряват да навършат тридесет години. Над тях като мрачна сянка витае смъртта. Те си мислят, че земята им е изтъкана от блаженство, от паяжина на нежни фантазии, от лунни лъчи, мистерии и сънища. Мислят си, че са в обятията на приказни принцове или принцеси, в градини с вечно сладък аромат, в люлка от звезди, над която витаят ангели. Мислят си, че са открили Рая и го населяват.

“ Хубава си, моя горо
      миришеш на младост.”

 Това, което ни е карало да се чувстваме горди и щастливи хора, дори и в най-унизителните и мрачни робски времена, е красотата на нашата родна земя.

ТЪРПЕНИЕТО  НА  ИСТОРИЯТА

Всеки човек със съвест и сърце, когато изследва и анализира  процесите в нашето смутно и тъмно време, с тревога разобличава разюзданата престъпност на властниците, предателството, безгръбначното чиновничество и ужасната пропаст на нехуманната, чудовищна мизерия.