Съвкупността от решения в областта на ценообразуването образува стратегически процес на ценообразуване във фирмата, който включва както процесите на непосредствено формиране и анализиране на конкретните цени, на пазарното им тестване, на утвърждаването и текущото изменение на цената с ясна изразен тактически характер така и процесите по формирането и реализирането на ценовата стратегия на фирмата, следователно ценообразуването винаги има стратегически характер. В този смисъл на практика тя се проявява като технология за стратегическо и оперативно управление в рамките на маркетинг микса. Като такава стратегия от една страна е ценова стратегия практически се реализира ценова политика. От друга страна ценовата стратегия е базата за определяне на конкретното равнище на цената на фирмата. Това дава основания да възприемаме ценовата стратегия като умение, начин за провеждане на набелязаната ценова политика ( възприемането на ценовата стратегия като елемент на маркетинга е една от причините в специализираната литература да липсва отговор на “Каква е ценовата стратегия на фирмата?”.Определение: ценова стратегия е системата от дълготрайни и съобразени със средата и възможностите на фирмата решения и действия по ценообразуването. За реализиране на ценовите цели и за осигуряване на конкретни предимства на фирмата чрез адекватни пазарни цени.
 
Характеристики на ценовата стратегия:

Ценовата стратегия е динамична система от решения и действия в сферата на ценообразуването.Ценовата стратегия е интегрална част от комплекса стратегии .Ценовата стратегия играе значима роля за постигане бизнес целите на фирмата.Ценовата стратегия е действен инструмент за реализиране на устойчиви конкурентни предимства.Крайния резултат от нея са цени изгодни за фирмата и приемливи за пазара.Съдържание на ценовата стратегия – решения и действия за: вида и характера на стратегическия модел на ценообразуване;вътрешната стратегия на цената, която ще се поддържа; използване методи на ценообразуване; желаната диференциация на цената по стокови групи, по отделни 304, пазари; координирането на ценовите решения с корпоративната и маркетингова стратегии на фирмата.

Стратегически модел на ценообразуване

– определя принципите и правилата за формиране на цената, както и границите на възможните отклонения следователно той е основен за вземане на всички останали решения по съдърж. на ценовата стратегия. В неговите рамки се дефинира и гъвкавостта на ценовите решения и действия т.к. се отчита влиянието на факторите на средата. Гъвкавостта е алтернативност на решенията и бързина на действията, тя е диапазона на допустимите отклонения от заложените в модела зависимости съобразно пазарната динамика.

Ценова структура

– съвкупност от съотношения и взаимовръзки между елементите на цената (себестойност, 123, косвени Т, търговски отстъпки). Определянето и е тясно свързано с реализирането на възможните за фирмата конкурентни ценови предимства и тяхната устойчивост.Метод на ценообразуване – конкретната технология, по която се определя цената. Чрез  методите или се определят и натрупват величините на отделните елементи на цената или се определя крайната величина на цената, след което тя се разпада на съставните и елементи.Чрез методите се формират само изходни цени на 304 и услуги, които трябва да бъдат анализирани, коригирани и тествани преди да се въведат на пазара.Диференциация на цената – решенията определят съотношенията между цена на 304 на пазара по определени критерии и параметри. Ценовата диференциация се определя в 2 аспекта: вътрешно фирмен – определят се различията в равнищата на цените на 304 и услугите, съответстващи на различни q ресурси, вложени за тяхното производство и продажби, на различия в качеството, в наситеността им с компоненти и прочие; пазарен – установяват се обективни различия между цената на 304 на фирмата и цените на аналогичните конкурентни 304 съобразно различните им възможности да задоволяват определени потребности.Координиране на ценови решения – цели се да се обвържат стратегиите помежду си (ценова, маркетингова, корпоративна) т.е. да се установят конкретните области на взаимодействие, които зависят от особеностите им и от възможностите на фирмата, от конкретната пазарна ситуация.