Значителната крайбрежна ивица и нейният разнообразен характер създават благоприятни условия за развитие на туризма. Общинският център гр. Несебър се намира на 20 км. от международното летище Бургас. Общината обхваща 14 селища: гр. Несебър, гр. Обзор, гр. Свети Влас, с. Равда, с. Гюльовца, с. Оризаре, с. Тънково, с. Кошарица, с. Баня, с. Паницово, с. Раковсково, с. Приселци, с. Емона, с. Козница. Общата територия на община Несебър е 421 883 дка. От тях 167 229 дка са селскостопански земи, 20 418 дка - горски фонд. Плажните ресурси на общината са едни от най-големите на българското черноморско крайбрежие и възлизат на 1517 дка с общ капацитет 139 450 плажни места. Тези природни ресурси са най-важният фактор, който определя и формира основната отраслова структура на общинската икономика – стопански туризъм, отдих и спорт. Те превръщат община Несебър в най-голямата туристическа агломерация на Българското Черноморие. На нейната територия функционират 200 хотела с повече от 200 000 легла, 630 частни квартири с над 35 000 легла и 1000 заведения за обществено хранене.

Несебър - малък къс земя обгърнат от морето, вързан с тесния провлак - въже за кея, на континента.

Времето и вълните са пощадили и оставили за нас потомците, това чудно творение на природата заедно с руините от съграденото от нашите предци архитектурно наследство. Градът лежи на юг от последните разклонения на древния Хемус (Стара планина), който се спуска към Черно море с последните свои скали при нос Емине.

Старият град е дълъг само 850 и широк 350 м. През различните периоди от своето съществуване е загубил 1/3 от територията си, която е пропаднала в морето. Останки от крепостните му стени и сега могат да се видят под водата на около 80 м от брега.

До наши дни се е запазила единствено Западната крепостна стена с портата, която е отбранявала града откъм сушата. Несебърският полуостров - античната Месамбрия, наричана в ранното средновековие Месемврия, а по-късно и Несебър е заселен преди повече от три хилядолетия в края на бронзовата епоха. Древните траки са го нарекли Мелсамбрия, което на техен език означава градът на Мелса - легендарния създател на селището. Месамбрия е имала две удобни пристанища - северно и южно, в които и сега продължават да се откриват останки от оборудването на древните кораби.

В края на VI в. пр. Хр. в селището пристигат първите гръцки колонисти - дорийци по произход. То постепенно се укрепява, строят се храмове, гимназион, театър. Поселението се превръща в класически полис - град със съответната структура, функции и управление.

В града строят кораби, развиват се редица занаяти - основно обработка на метал. Месамбрия започва да сече свои монети около 440 г. пр. Хр.

Своя разцвет тя достига през III-II в. пр. Хр. когато сече и своя златна емисия. Поддържа оживени търговски връзки с градовете от Черно, Егейско и Средиземно море. Материален израз на богатия икономически, културен и духовен живот, който е водил града са многобройните находки от този период, представени в Археологическия музей на града.