Позволи ми да мисля за тебе.

Да си спомня за тебе.

Отново

да се влюбя във тебе.

МАЛКОТО МОМЧЕ на инженера.

Ние всички много го обичахме.

Трогваше ни кротостта, с която

малкия си гълташе лекарствата.

Въглища във планината

между Сливен

и Елена.

И е черна планината,

Ромео пак поведе Жулиета

по старите си вкаменени дири.

В градините с премръзнали дървета

или потайно в тесните квъртири...

И нощите са стъклено студени.

И въздуха не омагьозва никого.

Земята е сама за себе си.

Луната е сама за себе си.

Благодаря ти за голямото търпение

и за голямото мълчание, Българийо!

В прозорците на тъмните ти влакове

душата ми се радваше на себе си...

Как ще забравя аз нощта - най-светлата,

най-дългата - в бургаското пристанище!

Сирените отекнаха

Единствено в бургаското пристанище

живота ме изпълва с възхищение!

Движение на влакове по релсите -

В бургаските покрайнини, където са тръстиките

посочени от вятъра, във къщата единствена

баща ми се завръща и престава майка ми

да се страхува - както винаги - от залеза.

Жени, вий идвахте срещу ми!

Как стъпвахте! Аз бях готов!

Готов бях за живота и думи -

узрял за вашата любов...

И ще тръгнем ний из планината.

И ще се изгубим във гората.

И ще си припомня имената

на дърветата и на цветята,

В Бургас -

на края на града,

в Бургас -

ний, бежанците, някога живеехме.