И нощите са стъклено студени.

И въздуха не омагьозва никого.

Земята е сама за себе си.

Луната е сама за себе си.

И всички сме сами за себе си

във нощите на януари.

И струва ни се, че измислица -

чудесна и велика, но измислица -

са били и тревите,

и цветята,

и дърветата.

Във себе си е вгледано дървото.

Не вярвайте! Привидна е смъртта му.

И мъртвата му фигура, която

напомня пра-прастарите релефи

на пещерните хора е измамна...

Дървото е затворило очите си -

усмихва се във себе си дървото.

И мисли - непрекъснато работи

фантазията му, дълбоко скрита

в привидно овъглените му корени.

Дървото се усмихва. Не мислете,

че ни презира. Радва се дървото.

И мисли, че приличаме на него

по чистота, усилие и щастие...

Че някъде дълбоко в себе си,

където са големите ни корени,

ний вярваме по-силно и от него

в тревите и цветята, и дърветата...