Нощта е черна и зловеща,

нощта е ледна като смърт.

В разкъсаната земна гръд

струи се бавно кръв гореща.

Често от теб удивен стоях на моя прозорец 

разтворен от вчера... И сякаш забрана висеше 

над новия град. Пейзажът помръкваше тихо - 

Последен прилив пак ще заличи 

през плитчината пясъчния път, 

но островът ще взира към брегът 

над бента стар немигащи очи. 

Виж, всичко се разлиства: Тъй и ние - 

защото сме блаженството познато. 

То - кръв и мрак - във зверовете вие, 

в нас кряска, вкоренено в сетивата 

Обичам своя тъмен час, когато 

все по-вглъбени тънат сетивата; 

живота ежедневен препрочитам 

като писма във чувствата ми скрити -