Лети колата срещу облаците,

А облаците — срещу мен.

В кръвта ми се запалват образите

На светлия априлски ден,

На туй огромно слънце кърваво

Като отсечена глава,

Която се търкаля, хвърлена

По ветровитата трева.

Приижда буря. И стихията

В земята изпод мен кънти.

На свода син камбанарията

Гърми, за да я извести.

Като бунтовници неверующи

Под гръмовитите кълба

Се вдигат пак Батак и Перущица.

И вятърът като тръба

Ечи над древното Брацигово.

Подир деветдесет лета

Петлешковият глас пак вика ме

По тези кървави места...

Деветдесет дъждовни пролети.

Но кой ли дъжд би тук измил

Кръвта и мъката, и волята

На оня, страшния Април?