Огромен, недодялан, допотопен,

Умира бавно във музея топът.

От прах и съжаление умира!

Най-сетне го оставиха на мира!...

И днес клечи, епичен и трагичен,

С утехата, че бил е героичен,

С надеждата, че утре пак ще бъде.

И ето го: на бавна смърт осъден,

Сега със умиление си спомня

Как искал е империя огромна

С кантарени топузи да събаря...

Ще гръмне топът и ще падне царя!

Комична драма! И трагична драма!

Но вече Боримечката го няма!...

И няма ги апостолите гладни

Да му прошепнат: „Туркия ке падне!“,

И грош по грош те пак да отгладуват,

За да си купят оня блян бленуван,

Наречен „Свобода“, „Живот“ наречен...

... Живее топът грохнал, ала вечен.

И залезът във дулото му праща

Един алтън, със който се разплаща

За всичките похарчени грошове,

За всичките несчупени окови,

За нещо друго, страшно и велико...

... И аз го чувам как сега ми вика:

— Е, да! Измислихте оръдия свръхмощни:

ракетни, ядрени, не знам какви си още!

Но никой, никой мене не повтори!

Не бой се, българино, няма втори

Народ по-силен, по-могъщ от тебе!

Щом с мен можа робия да погребеш,

То значи като мен и ти си вечен!

И ти си клон, от моя дънер сечен!