Над деветстотин стръмни стъпала!

Да се качи тук пеш, а не с кола

Едва ли даже здрав човек могъл би!

Аз тръгвам пеш. Кръвта ми се тресе.

Кой предпочел би гладкото шосе

Пред подвига на шипченските стълби?

Тук не по стълби, а по канари

Се е катерил мъртвия дори

В ония дни на вековечна слава!

И пътят още е от кръв горещ!

По тази кръв с молитва се минава!

Кръвта на два народ пари тук!

И те до днес стоят един до друг

На този връх в прегръдката от камък!

Затрупват ги и преспи, и мъгли,

Но няма сила да ги раздели!

По-вечни от върха стоят те двама

И свода на плещите си крепят.

Към тях ме води този стръмен път,

И той ме вика с ековете бойни.

От канари сърцето ми кърви!

Върхът расте от сечени глави!

И тишина!

„На Шипка все спокойно!“

не е спокойно! Шипка пак крещи

във мен, в сина ми, в нашите бащи!

Зове ни с ветровете си — тръбачи!

Над деветстотин стръмни стъпала!

Вървя по тях през кървава мъгла —

Не към върха, към себе си се качвам!