Котката е домашно животно, което хората все още не са успели да опитомят напълно. Този животински вид е много свободолюбив, със своеобразен характер и понякога необяснимо поведение. Човекът дели дома си с котката, осигурява храната й и въпреки че тя обикновено е ласкава и привързана към него, понякога проявява своето свободолюбие, желание да лудува, да напусне в даден момент дома, макар и после да се завръща, изобщо стремеж да запази определена дистанция и самостоятелност.

Котката никога не става шут и роб на човека. Тя почти не се поддава на дресировка, но придобива определени навици. От най-ранна възраст котката много точно разграничава всички особености в поведението на човека и именно от това зависи в определена степен формирането на характера и поведенческите й реакции. Лошото, недоброжелателно отношение към нея води до това, че тя става неврозна и плашлива или прекалено агресивна. А спокойният и приветлив характер на стопанина се предава на животното. Разбира се, нравът на котката зависи до голяма степен от породните особености и наследствените качества-някои породи например се характеризират с повишена агресивност.

Котки, възпитавани в семеен кръг и придобили определени поведенчески навици, търсят общуването с членовете на семейството по собствено желание, без да бъдат принуждавани. Те бързо привикват да ги галят по гърба, да ги чешат зад ушите и по корема. Различните настроения на котката се изразяват чрез движението на опашката, издаваните звукови сигнали, лицевия израз, положението на очите и ушите, както и чрез определени пози и жестове.