Тялото на японския бобтейл е средно голямо, главата е с почти правилна триъгълна форма, има високо разположени скули, а бузите са развити и закръглени. Носът е сравнително дълъг , със сплеснат край. Стоп почти липсва. Ушите са високо и широко поставени, големи , стоящи под ъгъл към главата. Очите са големи с овално форма, косо поставени. Цветът им трябва да хармонира с цвета на козината. Същото се отнася за носната гъба и възглавничките на лапите. Опашката е необичайна и е типичен признак на породата. Тя може да бъда както права така и завита нагоре. Космената покривка на опашката е дълга и груба. Козината на тялото е мека и средно дълга. Стандартът на породата допуска всякакъв тип окраска, като се предпочита трицветното обагряне. прилича на ангорската котка, но в миналото се е различавала доста по характер от нея. Благодарение на дългата селекция на специалистите, агресивния й темперамент е “смекчен” и днес тя е много дружелюбно същество.Тази турска котка е жизнено, много интелигентно животно, което е отличен компаньон. Тялото й е средноголямо, удължено и мускулесто. То е здраво, с много широки гърди - от него се излъчва сила и мощ!
Описание : Опашката е дълга, покрита с подобни на пера косми. Едрата глава на котката Ван е сравнително къса, клиновидна и с удължен нос, а носната гъба е розова на цвят. Очите на това красиво животно са големи и кръгли, със светлокехлибарен цвят и розов кант около тях. Високо поставените уши на турската котка Ван са големи, накрая леко заоблени. Вътрешната им част има перлено розово оцветяване, с много характерни по-дълги косми. Издължените крайници са мускулести и широко поставени, с мускулести бедра, а лапите са едни и закръглени, с розови възглавнички (между пръстите имат снопчета косми. У възрастните котараци са много добре развити мускулите на шията и яките плещи, независимо, че раменете са с ширината на главата. Косменото покритие на тази порода е копринено и полудълго, без никакъв подкосъм. Липсата на подкосъм прави по-лесно изсъхването на косъма след къпане или леко намокряне. Козината е по-пухкава в областта на ушите, крайниците, лапите и корема. По муцуната тя е мека. С възрастта все повече се забелязва пухкава яка около шията. За поддържане на косменото покритие е необходимо 2 пъти в седмицата то да се разчесва - така се отстраняват мъртвите косми.Никоя друга котка няма такова оцветяване - тя е бяла като вар, с кестеняви петна по муцуната и опашката! Рисунъкът е уникален. “Украсени” могат да бъдат само главата и тлъстата, пухкава и дълга опашка - по тялото на котката не може да има повече от 2 петна. Общият тон на петната е равен, кремав или златист. Тялото е стройно дребно и изящно, с добре развита мускулатура, и по мнението на някой специалисти може да се сравни с някой египетски статуи. Главата е клиновидна, с квадратна муцуна и дълъг нос. Има слабо изразен стоп. Ушите са големи със закръглени краища. Очите са с бадемовидна форма и удивително красив синьо-зелен цвят. Опашката е дълга с размери на телосложението. Козината е къса и мека. окраската е бледосива, с отмети като при сиамската котка но не така силно изразени. Сомалийската котка е средно голяма котка с мека, средно дълга козина и рунтава дълга опашка, което и е спечелило прозвището "котка-лисица". За сомалийските котки често се говори като за "дългокосмести Абисински котки", понеже Абисинската котка е "роднинска порода" на Сомалийската. Описание : Има симпатично лице, здраво, замускулено тяло и общ изглед на жива, игрива, интелигентна котка, с живо любопитство. Изправена създава впечатление, като че ли е на пръсти.Теминът, който най-подхожда и добре определя породата е "среден" - средно дълга козина, среден размер. Те биха могли да бъдат наречени раирани котки.Всеки техен косъм има ивици от по-тъмни участъци, наброяващи понякога 10 до 12 на брой. Райетата са обикновено по-тъмни от основния косъм, създавайки впечатление за гладкост и блясък на косъма.Като цяло козината е изключително мека и подобна на заешка. Сомалийките имат загатната буквата "М" на челата си и изглеждат като носещи очна линия, поради по-тъмни косми около очите, оформящи специфичния им изглед.Обикновено те нямат бяло по себе си, освен около устата и под брадичката. Бялото по тялото се счита за недостатък и води до дисквалификация при изложби. Приемат се в четири цвята от всички асоциации: червеникави, червени, сини, жълтокафяви.На цвета на космената покривка съответства конкретен цвят на носа и лапите. Сомалийките имат зелени или златисти очи при всички цветове и колкото дълбочината и богатството на цвета е по-голямо, толкова по-добре.Женските са по-дребни от мъжките, тежащи около 6-10 паунда средно като възрастни. Мъжките тежат средно около 10-12 паунда като възрастни, но някои екземпляри могат да бъдат и по-тежки. Цветът на космената покривка се оформя постепенно и придибива окончателен вид около 18 месечна възраст. Котенцата са обикновено по-тъмни от зрелите котки. Темперамент Сомалийките са активни, игриви, интерактивни котки. Трябва да им се предоставя достатъчно пространство за движение и игра, много индивидуално внимание и разнообразие от играчки. Въпреки това те са малко по-тихи и спокойни от абисинските котки. Те са най-щастливи когато се отглеждат съвместно с друга котка, отговаряща на тяхното ниво на активност.Противно на това, което твърдят някои автори, те могат да бъдат отглеждани предимно като затворени котки, но трябва задължително да имат достатъчно пространство за движение и игри. Добронравни са и лесни за отглеждане.Те са идеални за семейства с деца, тъй като са много нежни и интелигентни, но децата не бива да ги дразнят прекомерно.Подходящи са и за семейства с други видове домашни любимци, с които съжителстват добре. Подобно на Абисинските котки, сомалийките са тихи котки, притежаващи нежен глас, който не използват прекомерно.Трудни са за развъждачите, тъй като женските често имат "тиха разгоненост".Обикновено се разгонват около 5 месечна възраст. Линеят много слабо, дори по-малко от някои късокосмести котки. Грижи Сомалийските котки са интелигентни, но доста своенравни.Поради това тренировките е по-добре да се провеждат с награди, отколкото с наказания.Те могат да бъдат приучени с лекота на някои трикове, като например да донасят предмети или да подават ръка за поздрав. Нуждаят се от много малко грижи за поддържане на космената покривка в добро състояние.Меката, подобна на коприна козина, се нуждае от малко четкане, макар че повечето котки обичат четкането и го приемат като акт на внимание. Като обобщение може да се каже, че тези котки имат нужда от добра храна, прясна вода, редовни прегледи от ветеринарен лекар, редовни ваксинации, много и разнообразни играчки и много любов. ИсторияОт къде е дошъл генът за дългия косъм при популацията на Абисинските котки е въпрос на много спекулации, но преди Сомалийската порода да бъде лансирана през късната 1960г., дългокосмести котенца са се появявали в котила на Абисинската котка. Тези дългокосмести котенца, които не било възможно да бъдат включени в развъдна програма, са били стерилизирани, изоставяни или продавани за домашни любимци. През късните 60 години на миналия век в САЩ някои хора започнали развъждането на тези котенца. Така се обособява нова порода, която по всевъзможни начини е лансирана, докато Сомалийската котка е показана на изложба в Австралия през 1965г.През късните 70 години котката е призната от всички северноамерикански котешки асоциации за порода с шампионски статус. В Европа породата е призната по-трудно.GCCF (Governing Council of the Cat Fancy), котешката асоциация на Великобритания не признават шампионския статус на породата до 1991. Сибирската котка е животно, което не създава проблеми. Това е едно чудесно същество, което спокойно си живее както навън, така и вкъщи. А и косъмът му практически не изисква никакви грижи (все пак е добре да бъде ресан с четка по време на линеенето). Има спокоен характер и същевременно е отличен ловец.. Способен е да върши неща, които другите котки обикновено не правят - може дори да се научи на малки игри със стопанина си.
Описание : Тя е масивна, с тежка конструкция и създава впечатление за силно животно. Гърбът и раменете й са мускулести, гърдите - широки, а лапите - средноголеми. Черепът й има форма на трапец, а челото е широко и масивно. Котката има слабо очертан стоп. Бузите й са добре развити, а високо поставените уши са изправени и средноголеми в основата си, с леко заоблени връхчета. От ушните миди се показват характерните кичурчета косми. Очите на сибиреца са кръгли, малко косо поставени спрямо линията на носа. Цветът им е в хармония с окраската на косменото покритие. То е полудълго, по-гъсто и по-дълго около врата, като оформя пищна яка и се спуска по крайниците. Структурата му е фина и копринена.
За отбелязване е, че има отчетлива разлика в дължината на косъма на сибирската котка през зимата и през топлите сезони. Зимното космено покритие на животното е много гъсто, но е лишено от подкосъм. За представителите на породата са приемливи всички цветови окраски, с изключение на тези, които явно издават смесване с друга порода (напр. кълърпойнт).Широката публика предпочита “острите” цветове” на сибирката - кафяво или сребристо-тигрово (с или без бяло), защото тази окраска най-вече подчертава дивия “груб” вид на тази котка. Сиамската котка е дръзка, властолюбива, пищна, шумна, нежна и омагьосваща, но понякога има доста учудващо държане. Тя е една от най-интелигентните котки и въпреки боязливостта си е много добър приятел, който се привързва силно към стопанина си.
Описание : Котките от породата имат среден ръст и дълги фини крайници - задните са малко по-дълги от предните. Опашката е много характерна - дълга и изтънена в края. Сиамките имат хармоничен общ вид с пропорционално тяло, глава и крайници. Главата е удължена, с триъгълна форма, а муцуната е фина и заострена. Долната челюст е добре изразена. Ушите са големи и насочени напред, а в основата са доста широки. Очите на сиамските котки са леко заоблени, с типична бадемовидна форма с тъмносин цвят без зелени нюанси. Косменото покритие е много късо, лъскаво, фино и гъсто. Окраската на тези фини създания има най-различни вариации.
Разновидности : Сиамските котки имат над 20 разновидности, като някои от тях са изключително популярни по света. Някои разновидности на породата са:
Сийл пойнт (тюленово-кафява) сиамка
Блу пойнт (синя) сиамка
Шоколад пойнт
Лила пойнт
Кремава и червена сиамка
Костенуркова сиамка
Кайсиева сиамка
Сиамка таби (ивичеста) и др. Балинезийската котка по всичко прилича на сиамската – освен по космената покривка. Тялото е стройно и елегантно със среден размер, но силно и добре замускулено. Главата е издължена, средно голяма, а муцуната има клиновидна форма. Носът е дълъг и прав, липсва стоп. Очите са средни по големина с бадемовидна форма, на цвят – сапфиреносиви. Ушите са големи, широки в основата и изострени на върха. Крайниците са дълги, тънки и елегантни. Лапите са малки и заострени. Опашката е дълга и тънка, като е заострена км края. Космената покривка е мека , коприноподобна , леко вълниста, блестяща , без подкосмие. Окраската е от сиамски тип – едноцветна – млечно бяла до бледокремава навсякъде – с изключение на ясно контрастиращите тъмни отмети по лапите , муцуната ушите и опашката , по които не трябва да има бели косми. Тъмната и лицева маска обхваща цялото лице, включително основата на мустаците, без да се разпростира върху останалата част от главата, въпреки че две тъмни линии достигат до ушите. Стандарта допуска шоколадов, лилав и син цвят на отметите, но се срещат и котки със костенуркаво червени и ивичести отмети, като ивиците и могат да бъдат не само непрекъсната но и във вид на петна. Тези вариации са били получени при кръстосване с късокосмести котки с петниста окраска, наричани явански.
|
|
Иска ми се да притежавам пантера!Тази реплика се чува много често в зоо магазин като много накърнява известните котковъди. И много от тях искали да създадът котка с медно оранжеви очи и къса черна козина с екзотичното излъчване на малка пантера. След множество опити Хорнер, известна селекторка на котки успяла да създаде уникално животно – Бомбайът. Популярността му се издигнала много през 1976, 18 години след като бил създаден. Често е казвано, че ако искаш куче, котка или маймуна значи искаш Бомбай. Той може да бъде воден на каишка или да бъде трениран да хваща подхвърлени предмети. Бомбайът е добър и дружелюбен, което го прави интелигентен и обичлив любимец. Те се държат добре с децата и често се държат като посрещачи на гости. С изключение на цвета Бомбайът и Бурмизът са много сходни. Докато тялото на Бурмизът излъчва компактност и сила, тялото на Бобайът е средно дълго, нито малко нито дълго, изглежада по-гъвкав от Бърмизът. Главата на Бомбайът е кръгла с къса муцунка. Неговата козина е най-определящата го особеност. Тя е къса, лъскава, черна към корените като акцентира неговото мускулесто тяло. Това с очевидните му златно-медни очи е причина Бомбайът често да е описван като пантера. Обикновенно когато някой види котка с петна си мисли че тя е специална. И разбира се когато става дума за Оцикатът това е точно така. Тези невероятни котки с петна винаги привличат вниманието и печелят сърцето на собственика си.Оцикатът е средно голяма котка. Произлиза от кръстоски между абисинец, сиамска и американска късокозинеста котка. Това е единствената котка с петна създадена специално да имитира дивите котки.Идеалният Оцикат е голямо активно животно с атлетичен вид. Той е много солиден и мускулест и има къса, стегната козина с гланцов блясък, което показва мускулите и петната под най-добра светлина.През 1964 Оцикатът се появил като неочакван резултат от експериментална кръстоска, която имала за цел да създаде сиамска с петна. Вирджиния Дейли знаела възможността да получи търсеното след петнистата котка и била склонна да изчака 2 поколения, който били нужни. Но жълто-бялото котенце с петна било изненада. Дъщерята на Дейли кръстила породата Оцикат, заради приликата и с Оцилота. Тонга, първият Оцикат, бил продаден като домашно животно. Когато Детроитският вестник публикувал прекрасната котка с петна тя била забелязана от много хора и кръстосването продължило, за да бъдат създадени още Оцикати.Котешките ентусиасти винаги са били възхитени от дивите котки с петна: оцелоти, леопарди и други. Никога преди това не е имало такъв опит за кръстосване на котки, за да се получи домашна котка, която да предложи петнистата красота на дивите си събратя. Когато толкова много диви котки изчезват, защото хората унищожават обитанията им, е много важно че тази котка може да удовлетвори хора, които искат нещо по-екзотично. Може би Оцикатът ще допринесе за премахване на бракониерството на изчезващи диви котки. Персииските котки с тяхната дълга стелеща се козина и отворени лица са най-популярната порода котки. Тяхната сладка, нежна личност се смесва с повечето домакинства щом се почувстват сигурни в новата обстановка. През повечето време те са вкъщи на сигурно и спокойно, но с обич и спокойствие могат лесно да привикнат и към най-бурните домакинства. Техният тих и мелодичен глас е много приятен и успокояващ. Те комуникират възхитително със своите големи изразителни очи и са очарователни любимци за всички възрасти. Персииските котки имат къси много кокалести крака, за да поддържат широките и къси тела. Те обичат краката им здраво стъпили на земята и не обичат да скачат високо и да се катерят. Игриви, но никога досадни, те обичат да позират и ще се излегнат на любимият си прозорец или стол. Персииските котки са много състрадателни и стават непрестанен източник на радост и блаженство на стопаните си.Тяхната дълга стелеща се козина изисква да не излизат на вън. Правилната грижа изисква всекидневни сресвания, за да се предотврати сплъстяването на козината им. От време на време баня след сресването и изрязване на върховете на ноктите ще поддържат козината чиста, здрава и красива. Добре е да свикнат с къпането още докато са малки. Ако държите котката си вкъщи ще я предпазите от болести и паразити, както и от опасностите на градският живот. С годишно посещение до верен ветеринар и добра храна те спокойно могат да живеят 15 години, а някой надвишават дори 20. Кръстоските между персииски котки се правят само със здрави животни. Добре кръстосана персииска котка не се поддава лесно на болести и инфекции. Въпреки че големите очи предизвикват сълзене и е добре да се измиват лицата им всекидневно.
Котешките специалисти се радват на възраждането на прекрасна порода, която е била позабравена – турската ангорска. Заради вноса от турция, през последните години, Турската Ангорска отново заема мястото си сред домашните котки.Много хора използват думата Ангора, за да назоват всички котки с дълга козина. Въпреки това единствената домашна котка носеща това име е Турската Ангорска. През първата част на XX век, Ангора е използвана безразборно за породи произлизащи от персииската, накрая изчезва, защото е свързана с тази порода, назовавана преди това като “дългокозинести”.Турската Ангорска е чисто природна порода, произлизаща от Манулската порода, опитомена от Тартарите. Те мигрирали в Турция, където и до днес са гледани с голямо уважение, като едно от техните съкровища. През 1962 Ангора била преоткрита от американски чисточ в Анкарската зоологическа градина.Турската ангорска е чудесен любимец. Те са сред най-интелигентните породи котки. Те са изключително предани към своите собственици. Те са дълги, елегантни създания с гладки лица, които обожават тичането и играенето с прекрасна елегантност и с голяма обич към живота. Тяхната копринена, средно дълга козина не се нуждае от често разресване, за да изглежда добре. Днес Турската Ангорска се предлага във всички цветове. Най-често се срещат с едноцветна окраска, със сиви и кафяви ивици. Бялото все още е най-популярният им цвят, вупреки че това се променя драстично, след като повече хора осъзнават красотата им в различни оттенъци.
Дивоизглеждащата абисинска котка е истинска чаровница и е била обожествявана от древните египтяни.Предполага се,че произхожда от дивата нубийска котка.Освен в Африка тези котки са разпространени и в Северна Европа. Със своите мистериозни ориенталски очи,здрава конституция,мускулесто тяло,необичайна интелигентност,тя наистина може да бъде наречена богинята на котките. Изключително комуникативна котка,абисинката се чувства най-щастлива в човешка компания. Обичайно добре разположена,жива,приветлива,тя изпада в депресия,ако бъде оставена самотна за по-дълго време. Абисинската котка е обикновено със среден ръст, има космена покривка обикновено оцветена в светлокафяво,с черни или тъмнокафяви райета(ивици),но не се изненадвайте ако видите тази порода в разнообразна окраска -медно червеникава,синьо-сива,сивобежова до сребриста.
Позната като "Свещената котка от Бирма", красивата и послушна бирманка се предполага, че произхожда от храмовете на Бирма и е получена при кръстосване на едрата кхмерска дългокосместа котка със сиамската късокосместа котка. Със своя възпитан и нежен изглед бирманската котка е перфектен избор за домашен любимец. Често намираща се в свой измислен свят на мечти, тази чувствителна котка обича да се сгрява от комфорта на доброто човешко отношение. Тя се наслаждава на съжителството не само с възрастни и деца, но би могла да осъществи щастливи взаимоотношения и с други домашни любимци. Отличителни са нейните поразяващи сапфирено-сини очи и мека, коприена, златиста космена покривка със средна дължина.
Британска синя късокосместа Тази красива порода е селекционирана от улични котки преди около 100 години. Към средата на този век тя е влошила донякъде своите качества, но благодарение на грижлива селекционна работа след 1950 година възвръща своя първоначален красив вид и става отново желана и конкурнтоспособна порода на изложбения ринг.
Британската Синя Късокосместа котка е може би най-популярната от британските късокосмести породи.Нейната мила, гальовна природа, съчетаваща интелигентност и привързаност, а и известна палавост, се допълват идеално от нейната красота.
Подобно на другите британски късокосмести породи, тя е здрава, с добре замускулено тяло и къси крака.Отличава се с голяма красота, подобна на плюш космена покривка със сиво-синкав цвят и имаща големи, кръгли, оранжево или медно оцветени очи.
Известна още като "Раджа", тази котка със златисти на цвят очи се прдполага да е живяла в будистките храмове още около 15 век.Едновременно със силно изразено чувство за достойнство и много чаровни, котките от тази порода могат да бъдат както палави, така и доста резервирани. На тях самите, както и на хората около тях, никога не може да им доскучае, тъй като те се забавляват постоянно с изследване на заобикалящата ги действителност. За любителите на котки, които винаги предпочитат и се надяват на взаимно уважение те никога няма да поднесат разочарование. Най-характерната черта на тази котка е нейната любов към хората. Бурманските котки са средни на височина, с дълги и елегантни крака, и жълти до златисти очи. Цветът на козината варира от сметанов до шоколадов, с различни нюанси на червено, лилаво и синьо. Твърди се, че приносът на големият манастир Шартрьо във Франция през Средните векове, се заключава в две важни открития, които си заслужава да бъдат отбелязани.Едното е зеления ликьор, а другото е красивата котка Шартрьо.
Характеризираща се със своята сила и независимост, тази интелигентна котка може да демонстрира в голяма степен и своята привързаност и нежност.Никога скучна, тя постига необходимия баланс между изявеното си чувство за достойнство и донякъде развитата си палавост.
Изключитлно известна, най-вече със своята синьо-сива космена покривка, тя притежава големи, изразителни, кръгли очи и силно замускулено тяло. Със своята копринена, преливаща във всички цветове на дъгата, космена покривка, чинчила притежава изключително впечатляващ външен вид и си е спечелила многобройни почитатели по цял свят.
Една от първите култивирани от човека породи, чинчила е завоювала своя клас за пръв път още през 1894 във Великобритания. Обикнковено доста склонна към привързване, на моменти проявява безкомпромисно чувство за независимост.Тя обича да играе и може да прекара часове в забава на самата себе си и на хората около себе си.
Скъпоценната козина на чинчила, която е гъста и коприненоподобна, се нуждае от ежедневна поддръжка. Къдравокосместият Рекс се появява за пръв път в Европа и Съединените Американски Щати след края на Втората световна война. През Юли 21, 1950, в един хамбар в Корнуол, Англия, се ражда котенце, което поставя началото на нова порода. Майката и останалите членове на котилото били нормално изглеждащи, късокосмести домашни котки.Единствено това котенце, наречено по късно Kallibunker, се отличавало с къса, мека, фина и вълниста козина. С напредване на растежа ставало ясно, че като цяло неговият външен изглед се отличава от този на братята и сестрите му. Тялото му било по-дълго и нежно и притежавало доста дълги уши.
Собственичката на котето била госпожа Енисмор, която някога отглеждала зайци от породата Кастор Рекс. Тя решила, че козината на това котенце много наподобява тази на нейните зайци и поради това установила контакт с генетик, който да я посъветва. Заедно с него те провели експериментално кръстосване и установили, че за качествата на козината е отговорен рексоиден ген, който бил обикновен рецесив. Поради тези причини те нарекли новата порода Рекс. Няколко години по-късно група развъждачи на породата получили съобщение, че в околностите на Девоншир се родила подобна котка. Това било вълнуваща находка, тъй като ограничения генен резервоар на породата създавал известни проблеми на специалистите-развъждачи. В резултат от кръстосване на двата вида са получени само котенца с прав косъм. Изследванията показали, че за вида на космената покривка са отговорни две различни генни системи. Това поставило началото на две различни породи, които били наименовани Корниш Рекс и Девон Рекс. Общи характеристикиТези породи се отличават значително, като Корниш се запазили по-високи, нежни, с доста дълги уши, поставени високо на главата и стойка много наподобяваща тази на грейхаунда при кучетата, докато Девон са с по-късо тяло, глава и шия, с големи уши, поставени по-скоро отстрани на главата.Космената покривка на Корниш наподобява кадифе, докато тази на Девон е като добре обработена напа. Личностните характеристики са много сходни. Рекс са много активни, интелигентни, чувствителни и привързващи се котки. Те се възприемат като членове на семейството и искат да помагат при движение на нещата в него. Това не са котки за хора, които очакват от тях да седят безучастно на канапето или в някой закътан ъгъл на стаята.Те препускат с удоволствие из къщата и отскачат от стените. Те биха отворили кутията с бисквити и безсрамно изяли цялото и съдържание, след което ще скочат в скута ви, в очакване да им се порадвате. С вродената си интелигентност те възприемат всичко, което бихте желали да ги научите. Те не винаги ще желаят да го изпълнят, но ще го знаят и помнят. Първото нещо, което привлича вниманието при Корниш Рекс е нейната космена покривка. Тя е съставена единствено от меки "долни" косми. При нея липсват горните, по-груби предпазни косми, както при обикновените котки. Козината изисква много малко грижи.Само галенето с ръка е достатъчно, за да снеме опадалите косми. Тази порода ленее, както всички останали, но късите, фини косми не се забелязват. Много хора, които са алергични към други породи, биха толерирали Рекс.Това не значи, че породата е "хипоалергична".Някои хора реагират алергично и към нея, но много късите косми не задържат в такава степен праха и слюнката, както нормалната козина. ЗдравеКорниш Рекс е порода котки без някакви особени здравни поблеми.Те нямат генетичните дефекти на много други породи.Те изхлеждат нежни, но се оказват много силни, издръжливи, устойчиви. При добро хранене и грижи и редовно ваксиниране те могат да доживеят до около 20 години. ХраненеКорниш Рекс се хранят както всички останали породи. Единствено котките, които се подготвят за изложби, се нуждаят от по-голямо количество мазнини в диетата, за да бъдат във върхова форма.Основния проблем при храненето на тази порода е тяхната лакомия и настървението, с което се нахвърлят на храната, като че не са хранени преди броени минути. Поради тази причина те трябва да бъдат контролирани от собственика.В противен случай биха скоро затлъстели, а тази порода губи от чара си в такова състояние. Специфични грижиПоради липсата на защитни косми, козината на Корниш се намокря много бързо.Това не е порода, която е подходяща за свободно отглеждане на открито.Това са подвижни котки, които могат сполучливо да използват лапите си като ръце, захващайки и повдигайки различни предмети. Изрязването на ноктите ги лишава от тази възможност, поради което мислете преди да пристъпите към тази драстична мярка. Корниш Рекс е отличен домашен любимец за тези, които обичат активните котки, изискващи постоянно внимание и любов.Те съжителстват добре с деца, кучета и други котки. Нименован с това име поради голямата си прилика с къдравокосместия заек Рекс, Девон Рекс е сравнително млада порода, появила се за пръв път през 1966. Със своята физиономия, наподобяваща малка приказна фея, нежна и склонна към привързаност природа, тази грациозна котка бързо си е извоювала голяма група от верни привърженици по цял свят.
Тази щастлива котка има навик да размахва своята опашка като израз на задоволство, което и е заслужено завоювало прозвището "пуделова котка".Нейната екзотична къдрава космена покривка, големи и изразителни очи, тънки крака и елегантна походка не може да ни подведе по отношение на нейната котешка природа. Девон Рекс е игрива, любвеобилна натура, правеща я идеален избор като домашен любимец.
Козината и е къса, фина, накъдрена, което я прави много лесна за поддръжка. С тютюневата си на цвят космена покривка, известната Хавана се отличава със своята елегантност и добри маниери.Създадена през 1950 година, породата бързо си извоюва уважение сред любителите с нежна природа и висока интелигентност.
Изключително активна котка, Хавана е най-щастлива когато е свободна да изследва заобикалящата я действителност, но тъй като е доста склонна да се привързва, тя с удоволствие прекарва голяма част от времето си в компания на хора.Като такава тя е много добър компаньон.
Със своето здраво, добре сложено тяло, дълга и елегантна шия, хубава и гъста козина, котката има стилен и елегантен външен вид.Космената покривка се поддържа много лесно, тъй като е доста къса. Според легендите, които се разказват за нея, миловидната порода Корат е създадена в Тайланд преди няколко века в двора на крал Рама V. Позната там като "Si-Sawat", тази порода се е смятало, че носи сполука на хората около себе си.
Със своята любвеобилна природа Корат е търпелива и мила с хора от всички възрасти, но най-вече с децата. Изключитлно интелигентна тя може да прекара часове в изследване на заобикалящата я среда, като с това забавлява себе си и всички наоколо.
Най-отличителната и характеристика е нейната козина, със сребристо-синкав блясък.Тя се поддържа доста лесно, тъй като е много къса. Манкс е най-известен с липсата на опашка. Също известен като "Stubbies" или "Stumpies", безпашатият Манкс има митологична история. Разказва се, че Ной приготвяйки се да издигне платна и отплава, затворил вратите на Ноевия ковчег и притиснал опашката на своята котка.Носи се легенда също, че Манкс е пристигнал във Великобритания през 1588 година, преплувайки от испанските кораби до остров Ман.
Със своето силно и добре замускулено тяло Манкс е в състояние да удовлетвори легендите, които се разказват за него. Освен това тази порода котки представлява идеален домашен любимец, тъй като е по правило приятелски настроена към хората и е склонна да се привързва, а и се характеризира с добрата си природа.
Козината и е много гъста и къса и позволява лесна поддръжка с не много грижи. Със нежното си и грациозно тяло красивата ориенталска котка изглежда най-елегантния ловец в дивия свят. Тази красива и пъргава котка е привързана към катерене по дървета и към изследване на заобикалящия свят. Не позволявайте на нейната скитническа,независима природа да ви прави на глупак;тя е еднакво щастлива и игрива и в къщи,предлагайки уважение и приятни усещания на хората,които харесва. Ориенталската котка се отличава със своите хубави и големи очи.Козината е фина и къса,което прави грижите по-лесни. Въздържана, тиха и дори малко стеснителна, руската синя котка е истинската дама на котките.Нейният произход е обвит в мистерия. Известна още като "Archangel Cat", тази порода е пренесена във Великобритания преди много векове от моряци, посещаващи руското пристанище Архангелск, но това и до днес не е доказано. Вероятно най-известната котка е Вашка, заемала важно място в двореца на руския цар Николай Първи.
Котки с подобна окраска на космената покривка са познати и в Скандинавия, но най-вероятно е породата да произхожда от Русия. Дори и да са съществували котки от тази порода преди Първата Световна Война, то през нея те са изчезнали. В последствие породата е възродена от Британската синя котка и Сиамската чрез кръстосване. Днес тази порода е изключително популярна по цял свят. Външен видВъпреки приликата с Британската синя котка и Корат, Руската синя котка има доста по-различна космена покривка като цвят и състав.Уникалната двойна козина е черта, която я отличава от всички останали породи.Освен това козината е плътна, гъста и пухкава. Цветът е синкаво-сив със сребрист блясък.Въпреки, че зеления цвят на очите също се смята за отличителен белег, той не е добавен към характеристиките на стандарта до 1933. Котките са средно големи до едри и много собственици твърдят, че те излъчват елегантност и грациозност при ходене. Нейните живи и зелени, кръгли или бадемоподобни очи и дълго, елегантно тяло и шия и добавят много към тази грациозна осанка.
Съобразно последните тенденции в развитието на тази порода могат да се срещнат и черни или бели на цвят екземпляри, но те все още са доста редки. ТемпераментОписвана като порода с изявено чувство за достойнство, Руската Синя котка е много резервирана и по своеобразен начин предпазлива. Тя не обича шумните домакинства, в които има голяма активност, въпреки че обича много игрите. Котките са известни като съвместими с други домашни любимци и винаги формират здрава връзка със строго определен член на семейството. Те толерират децата, кучетата и други любимци, което ги прави подходящи за семейства. ГрижиКотката не изисква специални грижи и не се нуждае от някакви специални диети.Собственици дори твърдят, че колкото по-рядко се разресват, толкова по-добра става козината им. Здраве и продължителност на животаНяма някакви строго специфични заболявания и здравни проблеми, които да се свързват с тази порода. Единствено може понякога да се стигне до прехранване, особено със сухи храни, което да доведе до повръщане.Живеят от 13 до 15 години. |
|
 Рядко се срещат котета, към които собствениците не са проявявали ласки и внимание, за да възпитат в тях доверие към човека. По принцип котката е почти съвършен индивидуалист. Влязла доста късно в човешкия дом, тя е запазила очарованието на дивата природа в себе си. |
|
Продължава...
|
|
 Удивителното явление осигурявало спокоен живот на писаните до дълбоки старини. Обикновената домашна котка мърка с честота между 22 и 44 херца. Специалистите установили, че тези вибрации спомагат за бързото възстановяване на котешките клетки. |
|
Продължава...
|
|
|
Choosing a Cat name
Родът е представен от 100 вида многогодишни тревисти растения, които образуват подземен... Виж още
В древността розата е била символ на тайнственото, на премълчаното. Твърди се, че този символ... Виж още
Родът е представен от около 1000 вида, които са много разнообразни. Между тях има много-годишни... Виж още
.jpg "Болно зайче")
