Отричането или потвърждаването на Д. като факт определя различното отноше- ние към нея в антропологията, антропософията, етиката и рели-гията. Символното отразяване на Д. е толкова разнообразно, колкото са свързаните с нея образи, понятия и вярванията, кои-то е невъзможно да бъдат изчерпани в рамките на тази статия. Основно в общата символика на Д. е дъхът като жизнен принцип и неговите производни.  

Принципът на небесната мощ, на жизнената сила и без-смъртието в египетската митология бил общ за мъжете и же-ните, наричал се е  АКХ (или Анх)   и се олицетворявал от човека с птича глава Ибис*. Птица с човешка глава пък символизирала духът   БА на човека, който след смъртта напускал тялото и бродел из местата, където е бил приживе. БА бил духовен принцип и можел да съществува независимо от физическото тяло. Според египтяните, освен от тези два принципа, човек се състои също от сянката и името си, израз на вътрешната същност на всеки индивид.

различават в човешката душа части, принципи и способности.  За Питагор психеята отговаряла на жизнената сила, а чувствителността  - на сетивните възприятия. Платон развил паралелизма между частите на Душата и социалните им функции.

        За римляните, според J. Beaujeu понятието spiritus (душа) означавало едновремнно "принцип на човешката мисъл" и "принцип на генерацията от одухотворени същества".

        В християнската традиция се развилр мистическия сми-съл на понятието "душа". Постигнатото духовно ниво от мис-тиците обаче по никакъв начин не се доближавало до психоло- гията, защото разглежданата от тях Д. била "съживена от Све-тия Дух". В тази връзка К.Г. Юнг казва в труда си "Еон" казва, че в  християнските представи Душата се интерпретира ка-то църквата. Тя е жената, която "обгръща мъжа и маже с благовонно масло краката на господаря"

В други свои изследвания Юнг разглежда душата като съв-купност от два противоположни, взаимнодопълващи се архети- па – Анима и Анимус. За него човешката личност има една обърната навън страна, на която съответства една вътрешна противосила под прага на съзнанието. "Образът на Душата" се определя от една от най-проявените психически опозиции Ани-ма/Анимус. Тези два архетипа са първични образи, преосмисле-ни от опита на предците, който човек носи винаги в себе си.

Анима-та минава през 4  фази на развитие: първата е сим-волизирана от Ева и от нейното място в биологичен и инстинк-тивен аспект; втората фаза е свързана със сексуалните еле-менти; третата фаза е символизирана от Дева Мария, при ко-ято любовта достига напълно духовно ниво; четвъртата фаза е свързана с мъдростта. Следователно, "Индивидуалната Душа" трябва да премине през четири етапа, през които Ева -та в човека е призвана чрез прогресивно развитие да се пречисти, откривайки своето собствено слънце. Анимата е женски показател, женската съставна част на несъзнаваното в мъжа. На Анимата съответстват персонажите на Ева, Афродита, Дева Мария, Жулиета и др. При мъжете идеалният Анима-образ се формира въз основа образа на майката, сестрата или на близка жена в качеството на първа любов.

        Анимус-ът, според Юнг, е мъжкият показател на несъзна- ваното в жената. При нея идеалният Анимус-образ се основава на бащата, на брата или на първия опознат мъж. На Анимусът съответстват образите на Адам, Херкулес, Аполон, Исус Хрис-тос, Ромео и др. Юнг казва още, че всеки човек е бисексуален, в смисъл, че има заложени в себе си в различна степен качества от противоположната полярност.

Българска обредност и символика*:  В народните представи душата често е осмисляна като сянка или сенчица. В други случаи тя придобива облика на птица: според поверията, Д. на праведните са бели гълъби, а тези на грешниците се превръщат черни гарвани, врани или нощно пеперуди.