|
Обща символика: В митологията и семиотиката дървото е известно още като Космическо, Кабалистично И Дърво на живота. Със своята изправеност и насоченост нагоре то принадлежи към символите на вертикалността.
Дървото олицетворява цикличния характер на Космическата еволюция – живот, смърт и възпроизвеждане в образността на раззеленяването и окапването на листата всяка година. В корените на дървото живеят дребни подземни животинки, в клоните и над короната се подслоняват и летят птици - по този начин Д. свързва земния и небесния свят. Нещо повече, то обединява всички елементи - водата циркулира със соковете му, въздухът подхранва листата му, със самото дърво разпалва огънят и т.н. Дървото е един от най-разпространените растителни митологични символи на организираното космическо пространство. Д. въплащава идеята за триделното разпределение на света във вертикален план. Короната олицетворява небосвода (горния, небесния свят) с неговите реални и свръхестествени обитатели – Бог, ангели, светци и птици. Стволът разделя Небето от Земята и съответства на средни, земния, човешки свят. Корените символизират долния, подземния свят, обитаван от демоните на мрака и водата, чиито зооморфни митологични превъплащения са тези на змията, видрата, къртицата. Световното Д. изразява архаичната представа за възможността да се преминават границите между Долния, Средния и Горния свят. В този смисъл Д. се интерпретира като път към света на небесните богове или подземните зли сили. При египтяните представата за Световното дърво е по-слъбоизразена. Въпреки това в древен Египет за различните богове се казва, че са произлезли от дърво, а дървесните култове били разпространени из цялата страна край Нил. Дървото, особено финиковата палма или сикомората се смятала за един вид дърво на живота. Универсалният и централен характер на Д. дават възмож- ност то да се третира като Космическо Дърво, Дърво на Света или Ос на Света. То е символ на отношенията, които се установяват между Земята и Небето. В християнските традиции Д. асоциира с Дървото на Живота и с Божественото проявление, тъй като символиката на Д. отвежда към Зараждането на света, към Първия Завет и към Новия Завет, към Дървото от което е направен Кръста и към идеята за Възраждане. Самият Исус чрез метонимично пренасяне на значението, е символ на Световното Дърво, на Стълбата и на Оста на света. Дървото е символ и на плодородието посредством въплатената в него идея за биологично развитие и еволюция. Д. се разглежда и като източник на живот, понеже в него е концентрирана жизнена енергия, способна да даде нов живот. Символиката на Д. отвежда и към идеята, че то е едновременно и фалоса и матрицата, олицетворявайки плодовитостта и увеличаването на семейството. Въпреки всички положителни алегории на дървото, то може да се разглежда и като Дърво на смъртта. От Дървото на Живота е направен кръстът, чрез който се минава по пътя от смъртта и пречистването към светлината. Във ведическа Индия жертвения стълб е направен от дървото, олицетворявано със Световното Д. Стълбът и Д. сим-волно се сливат в едно и се превръщат в Ос, която свързва Не-бето и Земята. Според Библията, Световното Дърво се намира по средата на Рая и дарява безсмъртие. В юдеизма Св. Д. е известно като Кабалистично дърво, представлявано от 10 Сефирота, символи на 10-те превъплаще- ния на божеството, на 10-те аспекта на Вселената и на 10-те елемента на човешката психология. Най-разпространения вариант на Космическото дърво "се намира в средата на вселената и подобно на Ос поддържа трите свята (на боговете, на хората и на мъртвите, б.а.). В централни- те и североазиатски митологии неговите седем или девет клона символизират 7-те или 9-те небесни нива, тоест седемте плане-тарни небета". (М. Елиаде, "Образи и символи"). Българска обредност и символика: Редица елементи от българския обреден реквизит се интерпретират като еквивалент на Дървото на живота, напр. бъдника, тояжката на коледарския цар и суровакницата, сватбеното знаме, кумовата пръчки и др. В българските народни вярвания и обичаи ролята на Световно дърво изпълняват най-често дъбът, яворът, орехът и борът. Традицията строго забранява сеченето или кършенето на клони от такива вековни дървета, под които в миналото се извършвали разнообразни чествания и церемонии, свързани с приношения и курбани. В по-абстрактен план Световното дърво се осмисля като митологично съответствие на човека и неговия дом, тълкувани като своеобразен микрокосмос, развиващ се по законите на макрокосмоса (вселената). |