В гръцката митология е известна легендата за Даная, коя-то била заключена в бронзова стая, за да не може да забреме-нее. Въпреки това била посетена от Зевс, който я оплодил под формата на златен дъжд, проникнал през една пукнатина на тавана. Тук дъждът се явява като сексуален символ, олицет-ворение на спермата, който се асоциира със семената на расте-нията, необходими за плодородието. Този мит напомня за взаимно допълващите се двойки светлина-тъмнина, Ян-Ин, Небе-Ад, Злато-Бронз и др. привличащи се противоположности, из-точник на плодородието.

        В китайския И Дзин дъждът е основен за принципа k'ien –  активното небесно начало, основа на всяко проявление. В Ки-тай обаче, дъждът и росата (с еднородна символика в повечето традиции) имат различна природа. Там и дъжда и росата са с лунарен произход, но дъждът принадлежи на Ин (женския, от-рицателен и пасивен принцип), а росата на Ян (мъжкия, поло-жителен и активен принцип). 

        Според традициите на американските индианци дъждът като цяло символизира оплодителното семе на бога на урагани- те. Всъщност, това образно значение е присъщо на обредността и традициите на всички земеделски народи. При Ацтеките, Тлалок – богът на светкавиците и гръмотевиците е също и бог на огнения дъжд, като и светкавицата и дъждът имат стойност на небесно семе. Инките в Перу вярват, че Импала – богът на гръмотевицата, изсипва дъжда върху земята и я вкарва в Млеч-ния път – голямата небесна река.

         Символното значение на дъжда в повечето традиции е много близко до това на росата. Това, което идва от небето на земята се свързва не само с плодородието по нея, но и с духов ната светлина и влиянията за облагородяване на съзнание- то.

       Българска обредност и символика*: Според народните поверия първият дъжд през месец март се счита за лековит. Гергьовденският дъжд се смята за най-добър и заедно със Спасовденския (на 40-ия ден след Великден) предвещават благодатна и плодородна година. Продължителните и проливните дъждове се възприемат като божия лоша поличба, а при убийство или прелюбодеяние между кръвни роднини, вали кървав дъжд, кой-то предвещава гладна и смутна година.  В народния християн- ски мит за подялбата на света между светците, покровител на небесните стихии е св. Илия.

        В народния фолкор е много разпространен смесеният ези-ческо-християнски мотив за халата (змея) или за св. Илия, кои-то се разсърдили на хората, че ги забравили и не им принасят жертва. Затова заключили дъжда в небето и на земята настана- ла страшна, тригодишна суша. Когато селяните дарили змея с най-личната мома/заклали животно (виж стат. "Жертвоприно-шение") в чест на светеца, сушата престанала.