Племето Догони  считат дъгата за пътя на небесния Овен от небето до земята. В древна Гърция дъгата е олицетворена от Ирис – бързият вестоносец на боговете, символизиращ отношенията между небето и земята, между хората и боговете.  

В Китай обединението от петте цвята на дъгата се свързва с ИН-ЯН знакът на световната хармония и плодородието. В Индия и Месопотамия  седемте цвята на Д. се разглеждат като символи на 7-те небеса. В Тибет дъгата е олицетворение на душата на боговете, издигаща се към небето.  В Будизма Д. е стълбата със 7-те цвята, по която Буда слиза от небето.

Според Библията дъгата е материализация на Завета: "Бог рече още: Ето белега на Завета, който аз поставям до вечни поколения между мене и вас и всичко живо, което е с вас… и тя (дъгата, б.а.) ще бъде белег на Завета между мене и земята". (Битие, 9, 12-13)