Народна митология.
Макар свързан с конкретно религиозно събитие, празникът се възприема от народа ни повече като, пролетен, цветен празник, в който светът и природата празнуват своето раждане. Ден на цветята, младостта и раждането за живот отново на света около нас.

Ритуали.
С цветя и върбови клонки на този ден и до днес се ходи на църква за празничната служба и водосвет. Пречистват се млади невести с малки деца, ако нямат свои – с роднински. Всеки взима от осветените в църквата цветя и ги носи през деня или ги отнася у дома пред иконата.
Символи.
Още от антични времена цветята са символ на пролетта, растежа и красотата. Като знак на пролетта, младостта и радостта се използват и в българските празници.  Вярва се, че божурът, игликата и невенът пазят от лоши очи и уроки. От значение е цветът на божура – бялото и червеното са признак на здраве и младост. Затова се носи при раждане, кръщене, сватба. Здравецът се употребява във всякакви ритуали поради вечнозеления си цвят. В Западна Европа игликата и момината сълза се свързват с Мария и с Христос, лилията е символ на Богородица. Червената роза се употребява като символ на духовната красота на св. Димитър. В християнството цветята често са символ на определен светец, на самия Христос или на новопокръстените във вярата.

Цветница е най-пъстрият празник през годината и е естествено продължение на Лазаровден. Празнува се неделята преди Великден (Възкресението) - най-големият християнски празник.

Възкресил в събота Лазар, Христос влиза в Йерусалим, възседнал магаре, а  хората го посрещат с палмови клонки, които постилат на земята пред краката му и с радостни възгласи „Осанна“.  
На този ден в Българската Православна църква се отслужва молитва и се освещават върбови клонки, които заменят палмовите клонки (оттам идва и другото наименование на Цветница – Връбница).  На самия празник след тържествената Литургия, свещениците ги раздават на вярващите. Освещаването се извършва на нощно бдение в събота вечер. Християните ги отнасят в дома си за здраве на здравите и за излекуване на болните. Вярва се, че осветената върба пази от зло и затова се поставя върху домашната икона, а на входната врата се окача върбово венче, които стоят до следващата година.

Народът нарича Цветница още Цветна неделя, Вая, Кукленден.
Момите, лазарували предния ден, се събират на реката (кладенеца или чешмата), като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб, който прилича на човешка фигура (затова и се наричат "кукла") и изпълняват обичая "кумичене". Парчета от хляба и венчетата се нареждат върху дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" – вярва се, че тя ще се омъжи първа и повежда моминското хоро към своята къща. Момите "говеят", т.е. мълчат пред кумицата до Великден, когато отиват с червени яйца в нейния дом.

Въпреки, че е пост, Православната църква позволява на този ден да се поднесе риба на празничната трапеза.

Седмицата, която започва след Цветница, се нарича Страстна седмица (страст е означавало мъка и страдание). Всички дни от нея носят определението "велики". В нея си припомняме последните мигове от земния живот на Исус Христос, неговите страдания и смърт.  През Страстната седмица  постът е най-строг.

На Цветница имен ден празнуват всички с имена, свързани с цветя, дървета и всякакви други растения.