Абисиния е предишно име на Етиопия. Смята се, че абисинските котки са произлезли именно от там. Внасянето им в Европа се свързва с името на Капитан Барет Леонард, който връщайки се от Абисинските войски носи във Великобритания със себе си две котки, само една от които – наречена Зула, отцелява.

Дали съвременните абисински котки произлизат от Зула не е сигурно, но се знае, че те са присъствали на знаменитата котешка изложба през 1871 година в Кристал Палас, което ги прави една от най-старите признати породи.  Също така е сигурно, че всички днешни представители на породата произлизат от котки от Великобритания.

Стройна, грациозна, мини пума, любимо дете на Бога – как ли не наричат тази удивителна котка, явяваща се живото изибражение на древната нубийска котка. 

По една от версиите, съвременната абисинска котка се явява пряка потомка на древната домашна котка, обитаваща древна Абисиния, днешна Етиопия.
В съответствие с легендите, тази котка се явява дете на самата богиня Бастет и спътница на египетските богове. Котките са живеели в храмовете и се почитали като свещенно животно. Те са могли да бъдат притежание единствено на фараона и членовете на неговото семейство. Древните иероглифи и мумии потвърждават това. 
Съществува и друго мнение, че истинската древна линия на абисинките е изчезнала, а новите представители на тази порода са резултат от дейността на селекционери, желаещи да пресъздат хибрид на фараоновата котка.
Дори и да е така, Абисинката съществува и се държи така, сякаш отлично осъзнава, че именно на нея, божествената, свещенната котка хората са се покланяли повече от две хилядолетия. Потвърждение на това е нейния удивителен интелект и невероятния и характер. Особения темперамент на абисинската котка е толкова важен признак на породата, че е въведен като характерен признак в официалния стандарт на породата.
Абисинките са силни, гъвкави, мускулести животни, с тяло среден размер на стройни, жилести мусколести крака с изящни овални лапи и дълги, по дебели в основата, изтъняващи към подвижен заострен връх нокти.
Главата е с умерено клиновидна форма, с плавни, сходни на древноегипетска статуя контури. Средния по дължина нос не е задължително да е съвършенно прав, но наличието на изкривяване е недопустимо. 
Широко разположени, широки в основата си уши с достатъчно голям размер, с закръглен връх и желателно с връхче косми, обърнати така сякаш слуша. 
Очите са големи, блестящи, изразителни, в форма на мида, разтворени широко с цвят на чист янтар или зелен цвят.
Козината е къса, гъста, с тънка текстура, прътно прилепяща и придава на котката една дива окраска, като на пума. 
Всеки косъм в областта на корема, гърба и вътрешните части на краката на абисинката има на основния светъл тон два или повече тъмни кръга и завършва с тъмен цвят. Тази окраска се нарича агути. , самото явление тикинг. Предпочита се тикинга да е двоен или троен, което означава че косъмът по дължина трябва да е красен в поне два – три цвята.  Коремът, областите на шията и вътрешните части на краката са светли без петна или оттенъци.
По исторически данни първият представител на абисинските котки било котенцето Зула, който пристигнал в Англия през 1868 година. В 1882 година абисинката вече се разглежда като отделна порода, но чак през 1929 година е регистриран първия клуб на любителите на тази котка. 

Според окраската съществуват седем вида абисински котки. Традиционно се срещат златисто кафяви представители със черни нюанси. Основата на козината е червено-оранжева или прасковена. Носът е червен, а възглавничките – черни.

Освен тях  се срещат и червеникавокафяви котки с розови носове и възглавнички, сиво-сини, светло-бежови и сребристи. Извън тези цветове, които се считат за предпоставка котката да участва в състезания, има абисински котки в „шоколадов” и в светло люляков цвят.