Er wartet auf den Mittagswind
die Welle kommt und legt sich matt
mit einem Facher jeden Tag
der Alte macht das Wasser glatt

Ich werf den Stein zu meinem Spass
das Wasser sich im Kreis bewegt
der Alte sieht mich traurig an
und hat es wieder glatt gefegt

Im weissen Sand der alte Mann
zitternd seine Pfeife raucht
nur das Wasser und ich wissen
wozu er diesen Facher braucht

Die Ahnung schlaft wie ein Vulkan
zogernd hab ich dann gefragt
den Kopf geneigt es schien er schlaft
hat er bevor er starb gesagt

Das Wasser soll dein Spiegel sein
erst wenn es glatt ist, wirst du sehen
wieviel Marchen dir noch bleibt
und um Erlosung wirst du flehen

Den Facher an den Leib gepresst
im Todeskrampf erstarrt die Hand
die Finger mussten sie ihm brechen
der Facher bleibt zurueck im Sand

Den Alten ruf ich jeden Tag
er mochte mich doch hier erlosen
ich bleib zuruck im Mittagswind
und in dem Facher kann ich lesen

Das Wasser soll dein Spiegel sein
erst wenn es glatt ist, wirst du sehen
wieviel Marchen dir noch bleibt
und um Erlosung wirst du flehen 

Той чака пладнешкия вятър
Вълната идва и пада изтощена
С ветрило всеки ден
Старецът водата изглажда

Хвърлям камъка за собствено удоволствие
Водата на кръг се раздвижва
Старецът ме поглежда тъжно
И отново я изглажда

В белия пясък старецът,
Треперейки, лулата си пуши
Само водата и аз знаем,
За какво му е ветрилото

Предчувствието спи като вулкан
Колебаейки се, питам
Главата му се килва, изглежда спи
Преди да умре, той казва:

"Водата трябва да ти бъде огледало
Щом се изглади, ще видиш
Колко ти остава до края на приказката
И за избавление ще се молиш"

Ветрилото, към тялото притиснато
В смъртна агония вцепенява се ръката
Трябвао е да му счупят пръстите
Ветрилото остава обратно в пясъка

Всеки ден се обаждам на стареца
Той иска да ме избави
Оставам в пладнежкия вятър
И върху ветрилото мога да прочета:

"Водата трябва да ти бъде огледало
Щом се изглади, ще видиш
Колко ти остава до края на приказката
И за избавление ще се молиш"