Родът Белис е съставен от 7 едногодишни и многогодишни тревисти видове. Като цвете се отглежда само Белис перенис. Растенията образуват късо коренище с много корени и розетки от лопатовидни листа.
Цветоносните стъбла са необлистени и всяко завършва със съцветие кошничка. Създадени са културни форми с различна височина на стъблата – от 4 до 20 см; различни размери на листата и съцветията; багра на лъжливоезичестите цветчета на съцветията – бяла, розова, червена. Естественият вид се среща в нашата флора. Той се използва като многогодишен главно за цветни поляни. Културните форми се отглеждат като двугодишни пролетноцъфтящи. Те са силно зимоустойчиви. Изнесени през октомври в зелените площи, зимуват с листата си и започват да цъфтят рано напролет. При силно слънце са широко разтворени, а нощем и по време на дъжд се затварят и клюмват. Развиват се добре на пряко слънчево огряване, средна по механичен състав почва, богата с хранителни вещества и умерено влажна. Растенията се размножават чрез семена. През октомври новите растения се засаждат в зелените площи на разстояние 15-20 см.
В парковете могат да се видят през пролетта като геометрични фигури, бордюри и т.н. В съвременната народна медицина естественият вид на паричките се прилага като жлъчно, чернодробно, стомашно и апетитовъзбуждащо средство, но преди всичко – за прочистване на кръвта. В храната се включват младите листа и цветните пъпки, преди да се покрият с власинки. През цялата пролет могат да се правят салати от листата, смесени с киселец, спанак и коприва. Те имат аромат, вкус и качества на лешник. Помагат на обмянята на веществата.
АВТОРСКИ ЕКИП "BUL-NEWS" |