Mann sieht ihn um die Kirche schleichen
seit einem Jahr ist er allein
Die Trauer nahm ihm alle Sinne
schlaft jede Nacht bei ihrem Stein

Dort bei den Glocken schlaft ein Stein
und ich alleine kann ihn lesen
und auf dem Zaun der rote Hahn
ist seiner Zeit dein Herz gewesen

Die Furcht auf diesen Zaun gespiesst
geh ich nun graben jede Nacht
zu sehen was noch ubrig ist
von dem Gesicht das mir gelacht

Dort bei den Glocken verbring ich die Nacht
dort zwischen Schnecken ein einsames Tier
tagsuber lauf ich der Nacht hinterher
zum zweitenmal entkommst du mir

Heirate mich

Mit meinen Handen grab ich tief
zu finden was ich so vermisst
und als der Mond im schonsten Kleid
hab deinen kalten Mund gekusst

Ich nehm dich zartlich in den Arm
doch deine Haut reisst wie Papier
und Teile fallen von dir ab
zum zweitenmal entkommst du mir

Heirate mich

So nehm ich was noch ubrig ist
die Nacht ist heiss und wir sind nackt
zum Fluch der Hahn den Morgen grusst
ich hab den Kopf ihm abgehackt

 Вижда се, как той пълзи край храма
От една година е самотен
Отне тъгата всичките му чувства
Спи той всяка вечер до паметника й надгробен

Там при камбаните спи един надгробен паметник
Аз единствен мога да го разчета
А върху стобора червеният петел
По онова време бе сърцето ти

Когато страхът се прикове към стобора
Мигом тръгвам да копая, всяка вечер,
За да видя какво е останало
От лицето, което някога ми се смееше

Там, при камбаните ще прекарам нощта
Там, между влечуги като самотно животно
По цял ден бягам след нощта
За втори път ми се измъкваш

Омъжи се за мен!

С ръцете си копая надълбоко,
За да намеря това, което толкова ми липсваше
И когато Луната бе в най-прекрасната си рокля,
Те целунах по студената уста

В ръцете си те нежно вземам,
Но кожата ти се разкъсва като хартия
И от тебе изпопадват парчетии
За втори път ми се измъкваш

Там, при камбаните ще прекарам нощта
Там, между влечуги като самотен звяр
По цял ден бягам след нощта
За втори път ми се измъкваш

Омъжи се за мен!

И така, вземам, каквото е останало
Нощта е гореща, а ние сме голи
Напук на петела, който утрото посреща
Взех, та главата му от-ря-ЗА-А-А-А-А-АХ!!!