Тялото на японския бобтейл е средно голямо, главата е с почти правилна триъгълна форма, има високо разположени скули, а бузите са развити и закръглени. Носът е сравнително дълъг , със сплеснат край. Стоп почти липсва. Ушите са високо и широко поставени, големи , стоящи под ъгъл към главата. Очите са големи с овално форма, косо поставени. Цветът им трябва да хармонира с цвета на козината. Същото се отнася за носната гъба и възглавничките на лапите. Опашката е необичайна и е типичен признак на породата. Тя може да бъда както права така и завита нагоре. Космената покривка на опашката е дълга и груба. Козината на тялото е мека и средно дълга. Стандартът на породата допуска всякакъв тип окраска, като се предпочита трицветното обагряне. прилича на ангорската котка, но в миналото се е различавала доста по характер от нея. Благодарение на дългата селекция на специалистите, агресивния й темперамент е “смекчен” и днес тя е много дружелюбно същество.Тази турска котка е жизнено, много интелигентно животно, което е отличен компаньон. Тялото й е средноголямо, удължено и мускулесто. То е здраво, с много широки гърди - от него се излъчва сила и мощ!
Описание : Опашката е дълга, покрита с подобни на пера косми. Едрата глава на котката Ван е сравнително къса, клиновидна и с удължен нос, а носната гъба е розова на цвят. Очите на това красиво животно са големи и кръгли, със светлокехлибарен цвят и розов кант около тях. Високо поставените уши на турската котка Ван са големи, накрая леко заоблени. Вътрешната им част има перлено розово оцветяване, с много характерни по-дълги косми. Издължените крайници са мускулести и широко поставени, с мускулести бедра, а лапите са едни и закръглени, с розови възглавнички (между пръстите имат снопчета косми. У възрастните котараци са много добре развити мускулите на шията и яките плещи, независимо, че раменете са с ширината на главата. Косменото покритие на тази порода е копринено и полудълго, без никакъв подкосъм. Липсата на подкосъм прави по-лесно изсъхването на косъма след къпане или леко намокряне. Козината е по-пухкава в областта на ушите, крайниците, лапите и корема. По муцуната тя е мека. С възрастта все повече се забелязва пухкава яка около шията. За поддържане на косменото покритие е необходимо 2 пъти в седмицата то да се разчесва - така се отстраняват мъртвите косми.Никоя друга котка няма такова оцветяване - тя е бяла като вар, с кестеняви петна по муцуната и опашката! Рисунъкът е уникален. “Украсени” могат да бъдат само главата и тлъстата, пухкава и дълга опашка - по тялото на котката не може да има повече от 2 петна. Общият тон на петната е равен, кремав или златист. Тялото е стройно дребно и изящно, с добре развита мускулатура, и по мнението на някой специалисти може да се сравни с някой египетски статуи. Главата е клиновидна, с квадратна муцуна и дълъг нос. Има слабо изразен стоп. Ушите са големи със закръглени краища. Очите са с бадемовидна форма и удивително красив синьо-зелен цвят. Опашката е дълга с размери на телосложението. Козината е къса и мека. окраската е бледосива, с отмети като при сиамската котка но не така силно изразени. Сомалийската котка е средно голяма котка с мека, средно дълга козина и рунтава дълга опашка, което и е спечелило прозвището "котка-лисица". За сомалийските котки често се говори като за "дългокосмести Абисински котки", понеже Абисинската котка е "роднинска порода" на Сомалийската. Описание : Има симпатично лице, здраво, замускулено тяло и общ изглед на жива, игрива, интелигентна котка, с живо любопитство. Изправена създава впечатление, като че ли е на пръсти.Теминът, който най-подхожда и добре определя породата е "среден" - средно дълга козина, среден размер. Те биха могли да бъдат наречени раирани котки.Всеки техен косъм има ивици от по-тъмни участъци, наброяващи понякога 10 до 12 на брой. Райетата са обикновено по-тъмни от основния косъм, създавайки впечатление за гладкост и блясък на косъма.Като цяло козината е изключително мека и подобна на заешка. Сомалийките имат загатната буквата "М" на челата си и изглеждат като носещи очна линия, поради по-тъмни косми около очите, оформящи специфичния им изглед.Обикновено те нямат бяло по себе си, освен около устата и под брадичката. Бялото по тялото се счита за недостатък и води до дисквалификация при изложби. Приемат се в четири цвята от всички асоциации: червеникави, червени, сини, жълтокафяви.На цвета на космената покривка съответства конкретен цвят на носа и лапите. Сомалийките имат зелени или златисти очи при всички цветове и колкото дълбочината и богатството на цвета е по-голямо, толкова по-добре.Женските са по-дребни от мъжките, тежащи около 6-10 паунда средно като възрастни. Мъжките тежат средно около 10-12 паунда като възрастни, но някои екземпляри могат да бъдат и по-тежки. Цветът на космената покривка се оформя постепенно и придибива окончателен вид около 18 месечна възраст. Котенцата са обикновено по-тъмни от зрелите котки. Темперамент Сомалийките са активни, игриви, интерактивни котки. Трябва да им се предоставя достатъчно пространство за движение и игра, много индивидуално внимание и разнообразие от играчки. Въпреки това те са малко по-тихи и спокойни от абисинските котки. Те са най-щастливи когато се отглеждат съвместно с друга котка, отговаряща на тяхното ниво на активност.Противно на това, което твърдят някои автори, те могат да бъдат отглеждани предимно като затворени котки, но трябва задължително да имат достатъчно пространство за движение и игри. Добронравни са и лесни за отглеждане.Те са идеални за семейства с деца, тъй като са много нежни и интелигентни, но децата не бива да ги дразнят прекомерно.Подходящи са и за семейства с други видове домашни любимци, с които съжителстват добре. Подобно на Абисинските котки, сомалийките са тихи котки, притежаващи нежен глас, който не използват прекомерно.Трудни са за развъждачите, тъй като женските често имат "тиха разгоненост".Обикновено се разгонват около 5 месечна възраст. Линеят много слабо, дори по-малко от някои късокосмести котки. Грижи Сомалийските котки са интелигентни, но доста своенравни.Поради това тренировките е по-добре да се провеждат с награди, отколкото с наказания.Те могат да бъдат приучени с лекота на някои трикове, като например да донасят предмети или да подават ръка за поздрав. Нуждаят се от много малко грижи за поддържане на космената покривка в добро състояние.Меката, подобна на коприна козина, се нуждае от малко четкане, макар че повечето котки обичат четкането и го приемат като акт на внимание. Като обобщение може да се каже, че тези котки имат нужда от добра храна, прясна вода, редовни прегледи от ветеринарен лекар, редовни ваксинации, много и разнообразни играчки и много любов. ИсторияОт къде е дошъл генът за дългия косъм при популацията на Абисинските котки е въпрос на много спекулации, но преди Сомалийската порода да бъде лансирана през късната 1960г., дългокосмести котенца са се появявали в котила на Абисинската котка. Тези дългокосмести котенца, които не било възможно да бъдат включени в развъдна програма, са били стерилизирани, изоставяни или продавани за домашни любимци. През късните 60 години на миналия век в САЩ някои хора започнали развъждането на тези котенца. Така се обособява нова порода, която по всевъзможни начини е лансирана, докато Сомалийската котка е показана на изложба в Австралия през 1965г.През късните 70 години котката е призната от всички северноамерикански котешки асоциации за порода с шампионски статус. В Европа породата е призната по-трудно.GCCF (Governing Council of the Cat Fancy), котешката асоциация на Великобритания не признават шампионския статус на породата до 1991. Сибирската котка е животно, което не създава проблеми. Това е едно чудесно същество, което спокойно си живее както навън, така и вкъщи. А и косъмът му практически не изисква никакви грижи (все пак е добре да бъде ресан с четка по време на линеенето). Има спокоен характер и същевременно е отличен ловец.. Способен е да върши неща, които другите котки обикновено не правят - може дори да се научи на малки игри със стопанина си.
Описание : Тя е масивна, с тежка конструкция и създава впечатление за силно животно. Гърбът и раменете й са мускулести, гърдите - широки, а лапите - средноголеми. Черепът й има форма на трапец, а челото е широко и масивно. Котката има слабо очертан стоп. Бузите й са добре развити, а високо поставените уши са изправени и средноголеми в основата си, с леко заоблени връхчета. От ушните миди се показват характерните кичурчета косми. Очите на сибиреца са кръгли, малко косо поставени спрямо линията на носа. Цветът им е в хармония с окраската на косменото покритие. То е полудълго, по-гъсто и по-дълго около врата, като оформя пищна яка и се спуска по крайниците. Структурата му е фина и копринена.
За отбелязване е, че има отчетлива разлика в дължината на косъма на сибирската котка през зимата и през топлите сезони. Зимното космено покритие на животното е много гъсто, но е лишено от подкосъм. За представителите на породата са приемливи всички цветови окраски, с изключение на тези, които явно издават смесване с друга порода (напр. кълърпойнт).Широката публика предпочита “острите” цветове” на сибирката - кафяво или сребристо-тигрово (с или без бяло), защото тази окраска най-вече подчертава дивия “груб” вид на тази котка. Сиамската котка е дръзка, властолюбива, пищна, шумна, нежна и омагьосваща, но понякога има доста учудващо държане. Тя е една от най-интелигентните котки и въпреки боязливостта си е много добър приятел, който се привързва силно към стопанина си.
Описание : Котките от породата имат среден ръст и дълги фини крайници - задните са малко по-дълги от предните. Опашката е много характерна - дълга и изтънена в края. Сиамките имат хармоничен общ вид с пропорционално тяло, глава и крайници. Главата е удължена, с триъгълна форма, а муцуната е фина и заострена. Долната челюст е добре изразена. Ушите са големи и насочени напред, а в основата са доста широки. Очите на сиамските котки са леко заоблени, с типична бадемовидна форма с тъмносин цвят без зелени нюанси. Косменото покритие е много късо, лъскаво, фино и гъсто. Окраската на тези фини създания има най-различни вариации.
Разновидности : Сиамските котки имат над 20 разновидности, като някои от тях са изключително популярни по света. Някои разновидности на породата са:
Сийл пойнт (тюленово-кафява) сиамка
Блу пойнт (синя) сиамка
Шоколад пойнт
Лила пойнт
Кремава и червена сиамка
Костенуркова сиамка
Кайсиева сиамка
Сиамка таби (ивичеста) и др. Балинезийската котка по всичко прилича на сиамската – освен по космената покривка. Тялото е стройно и елегантно със среден размер, но силно и добре замускулено. Главата е издължена, средно голяма, а муцуната има клиновидна форма. Носът е дълъг и прав, липсва стоп. Очите са средни по големина с бадемовидна форма, на цвят – сапфиреносиви. Ушите са големи, широки в основата и изострени на върха. Крайниците са дълги, тънки и елегантни. Лапите са малки и заострени. Опашката е дълга и тънка, като е заострена км края. Космената покривка е мека , коприноподобна , леко вълниста, блестяща , без подкосмие. Окраската е от сиамски тип – едноцветна – млечно бяла до бледокремава навсякъде – с изключение на ясно контрастиращите тъмни отмети по лапите , муцуната ушите и опашката , по които не трябва да има бели косми. Тъмната и лицева маска обхваща цялото лице, включително основата на мустаците, без да се разпростира върху останалата част от главата, въпреки че две тъмни линии достигат до ушите. Стандарта допуска шоколадов, лилав и син цвят на отметите, но се срещат и котки със костенуркаво червени и ивичести отмети, като ивиците и могат да бъдат не само непрекъсната но и във вид на петна. Тези вариации са били получени при кръстосване с късокосмести котки с петниста окраска, наричани явански.
|
Родът е представен от 100 вида многогодишни тревисти растения, които образуват подземен... Виж още
В древността розата е била символ на тайнственото, на премълчаното. Твърди се, че този символ... Виж още
Родът е представен от около 1000 вида, които са много разнообразни. Между тях има много-годишни... Виж още
