От този род са познати 8-10 вида. Всички са многогодишни тревисти растения, които образуват подземен орган луковица. Растенията са сходни по структура и близки с тези от род Galanthus. От една луковица се образуват по няколко листа, линейни или линейноланцетни. Цветоносното стъбло е безлистно и завършва с един или няколко цвята в съцветие грозд. Цветът по структура напомня този на кокичето, но за разлика от него шестте перигонни дяла са еднакви по форма и размери.

Видовете произхождат от Централна Европа и Средиземноморието.
Размножават се лесно чрез отделяне на новите луковички.
Като многогогдишни цъфтящи за зацветяване на зелените площи се ценят главно 2 зимоустойчиви вида.

ЛЕУКОЮМ ВЕРНУМ, ПРОЛЕТЕН /LEUCOJUM VERNUM/

Растенията приличат много на кокичето. От всяка луковица се развиват по 2-3 листа. Обвити са в основата от прозрачен прилистник. Цветоносното стъбло е безлистно, високо 20-25 см и завършва с един цвят, наведен, обвит в ципест прицветник. Всеки от шестте перигонни дяла има на върха си малко зелено петно. Растенията цъфтят февруари-март.
Видът е естествено разпространен в Западна Европа. В култура растенията се развиват добре на полусенчести места, на мека, отцедлива, хумусна почва. При суха пролет се нуждаят от поливане. Луковиците се засаждат в края на август до октомври, на дълбочина 6-8 см.

ЛЕУКОЮМ ЕСТИВУМ, ЛЕТЕН; БЛАТНО КОКИЧЕ /LEUCOJUM ACSTIVUM/

Луковицата е яйцевидна, с диаметър 2,5-3 см. От нея излизат от 2 до 6 листа, линейни, дълги 30-40 см, широки 1-1,5 см, заоблени на върха. Цветоносното стъбло е безлистно, високо 30-50 см и завършва със съцветие грозд, съставен от 2 до 6 цвята. Цветовете са наведени, звънчевидни, дълги 1-1,5 см. Перигонните дялове са бели, на  върха на всеки има жълтозелено петно. Растенията цъфтят през април – май.
Видът е естествено разпространен у нас. Среща се главно в низините. Расте на мочурливи, заблатени места, крайречни гори. Вписан е в нашата Червена книга като застрашен вид. Растенията се развиват най-добре на полусенчести места, но могат да виреят и на сянка, и на слънце. Към почвата не са много взискателни. Предпочитат богати на хранителни вещества, тежки и влажни почви.
През лятото растенията навлизат в период на покой и тогава понасят продължително засушаване. При настъпване на покоя през юли листата засъхват. Тогава може да стане изваждането на луковиците. Засаждането им на ново място се прави в края на август-септември, на дълбочина 6 см.
Растенията са много подходящи за декорация на влажни, полусенчести места в парковете.

АВТОРСКИ ЕКИП "BUL-NEWS"