Родът е съставен от 60 вида. Всички са многогодишни тревисти растения с луковици, в чиито люспи са резервните хранителни вещества. Люспите на всяка луковица живеят няколко години, след това постепенно отмират.

 Същевременно с нарастването на дънцето нагоре се образуват нови. От долната страна на дънцето(видоизменено скъсено стъбло) се развиват придатъчни корени, които живеят един вегетационен период. В началото на всяка следваща вегетация – от септември, се образуват нови. От всяка луковица израстват по няколко надземни листа като в розетка. Те са линейни с дължина при различните видове между 20 и 30 см и с ширина – 0,5-1 см. Цветоносното стъбло е високо почти колкото листата. То е безлистно, по-често плоско. На върха завършва с цвят или сенник от няколко цвята. Всеки цвят е съставен от 6 перигонни листчета, които в долната си част са тесни и са срастнали в тръбица. В гърлото на всеки цвят се образува второ венче, наричано коронка, луличка, тръбица. То е резултат от срастването на израстъци, които се образуват в горната част на перигонните дялове. Тази корона е с различна дължина и багра при различните видове и се използва като видов признак за разграничаване на видовете. Цветовете са по-често едри, с диаметър 2-6 см, обагрени в бяло, жълто, кремаво в различни нюанси. Цъфтежният период е през април – май в продължение на 15-20 дни.
През лятото растенията са в покой. Началото на вегетацията им е през септември. Тогава се образуват новите адвентивни корени. Под повърхността на почвата започва да расте нивият летораст. С настъпването на отрицателните температури растежът спира. Възобновява се рано напролет. Развиват се листа, цветоносно стъбло, цветове. След цъфтежа през април – май листата се запазват още известно време, фотосинтезират, натрупват резервни хранителни вещества в луковичните люспи. През юни листата засъхват, корените също и растенията навлизат в период на покой. От септември вегетацията се възобновява.
Видовете произхождат от умерените райони на Централна и Западна Евеопа, Западна Азия, Северна Африка.В нашата флора не се  срещат представители на този род. Много видове от рода отдавна се ценят и се отглеждат като декоративни растения. Създадени са над 12000 култивирани сорта със сложен хибриден произход, обединени под наименованието Narcissus x hybrida hort. В културните форми са изменени следните признаци: размери, багри и структура на цвета, степен на кичестост, брой цветове на цветоносно стъбло, време на цъфтеж.
Повечето културни форми в районите с умерен климат са зимоустойчиви. Добре е да се засаждат на слънчеви или леко засенчени места. Не понасят варовити и заблатени почви. Най-подходяща за доброто им развитие е рохкавата песъчливо-глинеста почва, наторена с прегорял оборски тор. Растенията се нуждаят  от обилно поливане без задържане на вода в почвата. Поливането е необходимо след цъфтежа, защото тогава в луковицата се залага бъдещият цвят. Засаждането на луковиците трябва да става през втората половина на септември до началото на октомври.
Нарцисите се размножават лесно чрез отделяне на новите луковички.След засаждане те зацъфтяват на втората, третата година.
Многобройните културни форми в районите с умерен климат може да се отглеждат като многогодишни за зацветяване на зелените площи; като двугодишни с пролетен цъфтеж и изваждане на луковиците след цъфтежа, за засаждане на тяхно място на летните цветя; за отрязан цвят.

АВТОРСКИ ЕКИП "BUL-NEWS"