Под това наименование са обединени култивари, които у нас са известни под името мушкато, сакъзче, герания. В южен Тирол ги наричат “пламтяща любов”. Към този род се числят около 280 вида, повечето от които растат в Южна Африка и Намибия. Останалите видове се срещат в тропическа Африка, Азия и Австралия, както и на някои острови в Индийския  океан.

Култивираните в Европа основно като балконски цветя пеларгониуми са хибриди от  различни диви видове.Първите южноафрикански пеларгониуми са били донесени в Европа още в началото на 17 век и почти 200 години са били една от най-важните растителни групи в дворцовите оранжерии. Там са се отглеждали  стотици видове и сортове.Днес пеларгониумите се числят към декоративните растения с голямо стопанско значение. В Хилшайд във Вестервалд фирма Пеларгониен-Фишер, която притежава един от най-големите в света разсадници за млади растения е направила музей на мушкатото, в който могат да се  видят над 170 диви вида.

От многобройните ароматни сортове мушкато в днешно време се добиват чрез дестилация на водна пара  етерични масла. Различните сортове имат различен химичен състав и по този начин въздействат различно на тялото, душата и духа на човека.Най-известният сорт за добив на етерични масла е мушкатото-роза/P.graveolens/, чийто аромат наподобява този на розата. Мушкатото се използва и в медицината за производство на лекарства, укрепващи имунната система.

Градинското мушкато /Pelargonium zonale hortorum/ има силно развита коренова система и плътни, разклонени стъбла, които вдървесиняват в основата, а нагоре са сочни.Към тази група принадлежат повечето праворастящи сортове. Листата са почти кръгли, последователни, овласени, с дръжки. Цветовете са събрани в едри съцветия с полусферична форма. Съцветията са разположени на дръжки във възлите на стъблото.

На открито растенията цъфтят непрекъснато от май до късна есен в бяло, розово, оранжево, червено, виолетово и в различни нюанси. Освен това има и култивари с кичести цветове.Част от тях имат червеникава или бледожълто-розова концентрична ивица  в средната част на листа.

 геометрични фигури, подвижни и неподвижни цветници. Подходящи са и за масиви. Много често се отглеждат и в домашни градини, подходящи са и за фасадно зацветяване.

Мушкатото намира широко приложение и като многогодишна саксийна  цъфтяща култура. През зимата растенията прекарват период на покой при температура 10-12 до 4-5 градуса. През това време  те се оставят в съдовете, в които са били,или се изваждат и се прибират в общ съд с пясък между корените. Поливат се рядко и оскъдно.През пролетта се засаждат в нова почвена смеска. Стъблата се изрязват ниско, като на всяко се оставят по няколко възела, от които ше се развият новите разклонения. От видоветв, отглеждани като саксийни цъфтяши култури, най-разпространени са P. Domesticum и P. Peltatum.

Домашното мушкато /Pelargonium domesticum/  обединява група култивари, известни у нас още с имената  английски пеларгониум и пеларгониум грандифлорум. Те са  вечнозелени полухрастчета. Кореновата система е полубрадеста, образуват дълго,неразклонено, вдървесиняло, добре облистено стъбло. Листата са последователни, с дръжки, длановидни с неясно очертани дялове, остро назъбени по периферията. Цветовете са едри, с диаметър 4-5 см., събрани по няколко в съцветие сенник, обагрени в бяло, различни нюанси на розово, оранжево, червено, с по-тъмни петна в основата на венчелистчетата. Растенията цъфтят през май- юни.

Култиварите са незимоустойчиви.Отглеждат се като многогодишни саксийни цъфтящи култури. Оптималната температура по време на вегетация е 18-20 градуса, а през зимата 10-12 градуса. Развиват се добрена полусенчести места. Понасят добре огряване от слънцето в по-ранните сутрешни и по-късните следобедни часове. В обедните часове на горещите летни дни прякото слънчево огряване е вредно. Но по-слабата светлина се отразява неблагоприятно на цъфтежа. Растенията не понасят застоял въздух. Развиват се добре в по-лека, богата на хранителни вещества почва. Препоръчва се следната почвена смеска: чимовка, листовка, торф и пясък в съотношение 1:1:1:2. Поливането трябва да е редовно и умерено, без задържане на излишна влага в почвения субстрат. Размножават се чрез стъблени резници. Като възрастни растения зимуват добре в прохладни, светли помещения при температура 10-12 градуса и ограничено поливане.

Сакъзчето /Pelargonium peltatum /Pelargonium hederaefolium/ образува дълги, тънки, добре облистени стъбла, които при отглеждане в съдове увисват. Листата са прости,с 5 или 3 целокрайни дяла, гладки, лъскави, плътни. Цветовете са събрани в полусферични съцветия сенник, които се образуват на дръжки във възлите на стъблото. Отглеждат се културни форми с различни багри на цветовете- бяла, розова, червена и лилава в различни нюанси. Има култивари с кичести цветове. Когато се отглеждат на открито, растенията цъфтят непрекъснато от май до есента. Видът и култиварите са незимоустойчиви и се отглеждат като многогодишна саксийна цъфтяща култура. Понасят пряко слънчево огряване, но по-добре се развиват на полусянка или при интензивно огряване сутрин и следобед. Изискват лека,богата с хранителни вещества почва- смеска от чамовка, прегорял оборски тор, торф и пясък в съотношение 1:1:1:1. Растенията се нуждаят от редовно и умерено поливане. Като възрастни растения презимуват добре в светли, прохладни помещения при температура 8-10 градуса и оскъдно поливане. През пролетта, преди да започне вегетацията, стъблата може да се скъсят, като се остави 1/3 от дължината им. Така се образуват повече нови разклонения. Размножават се чрез полузрели стъблени резници. Като саксийно растение видът е много подходящ за фасадно зацветяване.