При някои угощения на тавана на залата прикрепяли роза, което означавало, че разговорите са поверителни.

Още в древността розите се радвали на голям интерес от страна на човека. Персия се смятала за страна на розите. Там цвете и роза се означавали с една и съща дума-“гюл”. За нас е интересно какво пише граф Молтке-пруски фелдмаршал, който бил известно време на турска служба: “Казанлък е турският Гюлистан. Розите там растат по нивите, на бразди, както картофите”.

За този род се посочват около 200 вида малки храсти и храстовидни лиани, естествено разпространени в умерените и субтропичните райони на северното полукълбо. Въпреки храстовидния им характер розите се третират като цветя. Те се използват в две основни насоки- за украса на зелените площи и за отрязан цвят, произвеждан в оранжерии и предлага за реализация през  есента, зимата и пролетта. Няколко култивара с малки размери се произвеждат и предлагат като саксийна култура. Сред украсните растения този род има най-много културни форми-засега са около 25000.

За да се внесе известен ред в това голямо разнообразие са разработени различни класификации. От обособените класове култивари най-широко се използват:

1.Чайно-хибридни рози

2.Полиантови рози

3.Катерливи или влачещи се рози

Производството на рози се разделя на: производство на посадъчен материал за зелените площи и производство на отрязан цвят. Засега производството на посадъчен материал за зелените площи се извършва изцяло в откритата производствена площ- разсадника. То включва размножаване на растенията и отглеждане на разсада.Производството на отрязан цвят се извършва основно в закрита производствена площ- оранжерии. Разработени са и се прилагат различни технологии за производство на отрязан цвят от рози, съобразени с климатичните условия на дадената страна, отглежданите култивари и наличната материална база.