Всички знаят, че Ал Пачино става голяма звезда едва с третата си роля в киното - като Майкъл Корлеоне. Известно е, че Франсис Форд Копола е видял таланта у него в предишната лента, в която участва Ал и благодарение на нея днешната звезда си осигурява място във филмовата легенда за фамилията Корлеоне.

Мнозина са се питали как веднага след "Кръстникът" Пачино успя да създаде коренно различен образ в "Серпико", а след това напълно в стила на 70-те години да изиграе ролята на честен адвокат, поставен пред сериозна дилема в "...

И справедливост за всички". Ал Пачино и Робърт де Ниро са може би най-известните последователи на методиката на Станиславски за "вживяване" в героя, който трябва да бъде пресъздаден на сцената, а по-късни години -и на екрана. Но двамата действат по свой специфичен начин. Де Ниро се слива с героя си, докато почеркът на Пачино "го издава" в някои коренно различни роли. Отсечените му движения, гласът или само погледът на Пачино не може да бъде сбъркан.

Той дори създава многообразие от "типови герои" - справка "Кръстникът" и "Белязания" или "Серпико", "Жега" и "Море от любов". Уж си приличат, но са много различни. Героят, който пресъздава Пачино винаги е пречупен през театралния му поглед, носи характерните му черти, много рядко е компилация от други образи и почти винаги се помни цял живот.