Станислав Тодоров Трифонов е роден на 18 октомври 1966 година в село Тодорово близо до град Пловдив. Той е син на Тодор и Златка Трифонови, които и до днес живеят в родното село. Слави е висок 198 см., има кафеви очи, а цвета на косата му, докато все още имаше такава, беше кестеняв. По негови думи е имал доста трудно детство и поради тази причина не изпитва носталгия към тези години.
“Аз не си харесвам детството, но мисля, че това ме е амбицирало до известна степен. Но това е прекалено лично и не мисля, че трябва да го споделям. За емоционалните неща всяко едно обяснение е недостатъчно. Човек чувства и това е само неговият свят. Това е в сферата на моите чувства и не мога да го разисквам.”
Още в най-ранните си детски години проявява силен интерес към музиката. Поради тази причина завършва средното си образование в плевенската музикална гимназия с виола. По-късно е приет в музикалната консерватория, но през последния семестър не успява да премине изпита по камерна музика. След като се отказва от консерваторията заминава за известно време за Италия, където като млад музикант в чужда страна среща много трудности.
В началото на януари 1990 година група студенти започват да правят в Българската национална телевизия "Ку-ку" - студентско телевизионно предаване, като един от първите плодове на свобододумието, настъпило след партийния преврат в БКП от 10 ноември 1989 година. Слави Трифонов попада в тази продукция случайно. Препоръчан е на екипа от тогавашната си приятелка. Първата му медийна изява се състои от смела импровизация в сценка, в която е със тоалетно казанче на гърба.
В първите си издания "Ку-ку" е чисто публицистично предаване и участва с радост и находчивост във всички
обществени битки. Още второто му издание е спряно - поради скеч, адресиран към тогавашния президент Петър Младенов. Скандалите го следват непрекъснато.
За периода на съществуването на предаването в първоначалния му състав, Слави има възможността, както да покаже артистичните си наклонности така и да наложи една нова концепция. Известно време след напускането на Влади Въргала, излиза първият албум на "Ку-Ку" - "Ръгай чушки в боба". Слави събира и организира тогавашния бенд и доказва, че има възможности за развитие на екипа на предаването и в музикално направление. Своеобразната премиера на албума са първите награди на Ку-Ку академията, където комбинацията от скечове и музикални изпълнения се оказва взривоопасна и единствена по рода си в страната за онези години. Младите забавни артисти предприемат първото си национално турне, което има невероятен успех.
Cлави все по-смело настъпва на музикалния фронт - само след година излиза и вторият албум на Ку-Ку, "Шат на патката главата". Август Попов напуска екипа, но за сметка на това към предаването се присъединяват Васил Василев - Зуека и Стефан Рядков. Слави изцяло поема отговорността за музикалното направление в дейността им и сам довежда цял симфоничен оркестър. Той организира вторите годишни награди на Ку-Ку академията и дирижира оркестъра, който е поканен да свири на тях. В предаването се заражда идеята за Roma TV и следвашия им албум, с продуцент и главен художествен ръководител на оркестъра Слави Трифонов. Второто национално турне се провежда през лятото на 1996 г.
Малко по-късно “Ку-Ку” е свалено от националния ефир. Поради тази причина се ражда “Каналето”. Много хора възприемат първоначално това предаване като компромис с ръководството на БНТ и най-вече - с проф. Хачо Бояджиев.Името "Каналето" е заимствано от една от рубриките на "Ку-ку" - пародия на новини. Дълго време и самото предаване е в основата си пародия на новинарска, обзорно-политическа емисия, с каквито БНТ изобилства. В
първата си година "Каналето" се оформя най-вече като пародийно предаване, докато постепенно собствената му физиономия започва да се избистря. То отново се превръща в най-скандалното с антиконформизма си телевизионно шоу. И отново е поставено в светлината на основното разделение в българското общество "сини срещу червени". На практика в основните послания нищо не се е променило - единственият патос на политическата сатира не е насочен директно срещу управляващите, а по-скоро срещу принципите на политиката. "Каналето" записва в историята на шоубизнеса ред успехи, сред които най-големия жив концерт с билети, организиран някога в България, и най-голямото посещение на българска група - над 65 000 души на стадиона в Пловдив по време на"БулгартабакКаналето - българското турне".Общия сбор зрители, присъствали на концертите, надхвърля 500 000 души!
С всяко следващо предаване "Каналето" става все по-яростен противник на установилото се безвремие при управлението на социалистите. Привидно благите смешки от първите предавания прерастват в мощна политическа сатира.
В едно паметно предаване на 31 януари 1996година, Слави се разделя с неизменната си опашка в знак на протест срещу тогавашните управляващи. През лятото на 1996 година е създаден и албумът "Хъшове", песните от който стават нещо като програмни на миниатюрната Януарска революция - "Тайсън" ("Седем, осем и ще си паднала…") например, замислена като пародия на кючек, внезапно се превръща в революционен химн, след като за пръв път е изпята от ромски митинг пред сградата на БСП в Лом. По-късно тази песен се прехвърля и в Сърбия, където преведена е пеят на митингите срещу Милошевич в Белград.
"Къде си вярна, ти любов народна", "Боят настана", "Не съм избягал" са все песни от албума "Хъшове", които за кратко бяха не просто химни на опозиционното настъпление срещу социалистите, но и запълваха празнотата от послания, която се запази доста след самия 10 януари 1997 година.
През пролетта на 1997 година излизат още два нови албума - сборният "Каналето - The Best" и самостоятелният
албум на Слави - "Едно Ферари с цвят червен". Лятото на 1997 се оказва съдбоносно за предаването. След няколко излъчвания от новия сезон “Каналето” се разпада. Една малка част от колектива (Слави Трифонов, Стефан Рядков и Ку-Ку Бенд се отделят в ново самостоятелно предаване. За съжаление още след първото скандално излъчване “Хъшове” е свалено от националния ефир и си търси подслон в някоя частна телевизия в страната. Шоуто се превръща в най-мощният ъндърграунд политико-сатиричен коректив на властта. Предаването е организирано около централната фигура на водещия - Слави Трифонов, неговия подводещ - баскитаристът от "Ку-ку бенд" Георги Милчев - Годжи и цяла плеяда нови актьорски лица: Иван Бърнев, Любомир Нейков, Руслан Мъйнов, Албена Михова и др.
Снима се буквално нелегално - в мазето на ремонтиращ се хотел в центъра на София. Всеки опит то да бъде излъчено от някое заведение или публична зала неизменно води до огромни неприятности за собствениците. Успяват да издадат още три албума - "Албум Девети-Трагичен", "Вавилон" и "Няма "не искам". Издател и на трите е БМК - новото бизнес начинание на Слави, Маестрото, Годжи и управителя на компанията Петко Гавазов. Слави прави множеството безуспешни опити да се пребори с БНТ, НСРТ и куп държавни инстанции, които са придружени от различни акции организирани от екипа на предаването и горещо подкрепяни от широката аудитория.
С появата на BTV – първата национална частна телевизия, паднаха и всички забрани и препядствия пред Слави. На 27 ноември 2000 година се излъчва първото предаване на “Шоуто на Слави”. Вечерното токшоу се излъчва от 22. 30 часа до 23. 30 часа, всеки ден от понеделник до петък. Само за една година Слави разби стереотипа, че едно предаване не може да стане популярно, ако е извън прайм тайма. Нещо повече - то разшири прайм тайма на бТВ до 23. 30 часа и постигна рейтинг по-висок от традиционно най-гледаната централна новинарска емисия на държавната телевизия БНТ в 20. 00 часа. В малка страна като България с население от осем милиона души "Шоуто на Слави" всяка вечер събира пред телевизионния екран между два и три милиона зрители. Като следствие предаването се превърна в притегателен център за рекламодателите в България и достигна рекламни приходи за медията по-високи дори от тези на "Шампионската лига".
АВТОРСКИ ЕКИП "BUL-NEWS"