При завършването му през 1900 г., поради неразбирателство с професорите си, той не се сдобива с университетско място.
      През 1901 година получава Швейцарско поданство. Две години по-късно след множество разочарования получава работа в Швейцарското бюро за патенти в Берн. Оженва се за своя бивша състудентка Милева Марич, от която има двама синове, но бракът им завършва с развод по взаимно съгласие през 1919 година.
      Междувременно още в 1905 година неговият гений се проявява с пълна сила. Теорията на отноосителността е само едно от няколкото значителни негови открития по това време.
      Той напуска Бюрото за патенти през 1909 година, след това напредва бързо и през 1914 година достига авърха на кариерата си, като става редовен член на Кралската пруска академия на науките в Берлин.
      Като швейцарски поданик той не взема участие в Първата световна война, избухнала през август 1914 година. През същата година Айнщайн излага своя основен труд - общата теория на относителността. Пет години след това става световноизвестен с практическото и потвърждаване. През 1921 получава Нобелова награда по физика.
      Когато нацистите взимат властта в Германия в началото на 1933 година, Айнщайн се намира в Съединените щати. Известността и смелите му изявления предизвикват в родната му страна нападки както срещу него, така и срещу неговите теории. Айнщайн никога повече не се завръща в Германия. Още с идването си в Съединените щати постъпва във факултета на новооснования Институт за съвременни проучвания в Принстън, Ню Джърси, където остава до края на живота си. Умира на 18 април 1955 година.

Ето някои от неговите безценни мисли, извадени от писмата му до различни хора:

    * Не забравяйте, че тези, които са по-чувствителни и благородни, са винаги сами - това е необходимо - и поради това те могат да се наслаждават на чистотата на своята собствена атмосфера.

    * С увеличаването на моята известност аз ставам все по-глупав, което, разбира се, е обикновено явление. Съществува прекалено голямо несъответствие между това, което си, и онова, което хората мислят, че си. Или поне това, което казват, че мислят за теб. Но всичко трябва да се приема с чувство за хумор.

    * Една студентка от Вашингтон му пише, като споменава между другото, че по математика е под средното равнище и трябва да работи по-усилено в сравнение с колегите си. Отговаряйки и, Айнщайн споделя следното:
      \" Не се вълнувайте от затрудненията си по математика. Мога да Ви уверя, че моите са далеч по-големи.\"

    * Тема, разработвана в клас:
      Моите планове за бъдещето
      \"Щастливият човек е прекалено доволен от настоящето, за да мисли много за бъдещето. От друга страна обаче, именно младите обичат да се отдават на дръзки проекти. Освен това, съвсем естествено е един сериозен млад човек да създаде за самия себе си, доколкото може, точна представа за целта, към която се стреми ...\"

    * Що се отнася до работата ми, въпреки обещаващото начало, сега напредвам бавно и трудно. Във фундаменталните изследвания във физиката ние се движим пипнешком и никой няма доверие в онова, което другият, изпълнен с големи надежди, прави.

    * Моята научна работа се обосновава единствено от неудържимия ми копнеж да разбера тайните на природата и от никакви други чувства. Любовта ми към справедливостта и стремежът ми да допринеса нещо за подобряване условията на човешкото съществуване са съвсем независими от моите научни интереси.\"

    * Колко жалък е физикът-теоретик, когато се изправи пред Природата - и пред студентите си!

    * О, младост! Знаеш ли, че твоето поколение не е първото, което е бленувало за живот, изпълнен с красота и свобода? Знаеш ли, че всички твои предшественици са имали същите стремежи и са станали жертва на страха и омразата? Знаеш ли също, че всички твои пламенни желания могат да бъдат осъществени само ако ти успееш да постигнеш обич и разбирателство с хората и животните, и растенията, и звездите, така че всяка радост да стане твоя радост и всяка болка - твоя болка? Отвори очите, сърцето и ръцете си и не поглъщай отровата, която твоите предци така жадно изсмукаха от Историята. Едва тогава цялата земя ще бъде твоя родина и твоят труд и усилия ще създават блага.

    * Нищо истински ценно не може да бъде постигнато в резултат на амбиция или обикновено чувство за дълг. То може да бъде постигнато само чрез любов и преданост към хората и към действителните неща.

    * Науката е великолепно нещо, ако човек не е принуден да изкарва хляба си чрез нея. Всеки трябва да печели препитанието си, след като избере професия, за която е сигурен, че е в състояние да овладее. Само когато не сме длъжни да даваме отчет някому, можем да намерим радост в научните занимания.

    * През по-голямата част от времето ние, хората, живеем с лъжливото чувство за сигурност и удобство в едно привидно познато и сигурно физическо и човешко обкръжение. Но когато обичайният ритъм на ежедневието бъде нарушен, ние разбираме, че сме като корабокрушенци, които се опитват да пазят равновесие на една жалка дъска сред открито море, забравили откъде идват и незнаейки накъде отиват. Но след като веднъж завинаги се примирим с този факт, животът става по-лесен и не ни очакват повече разочарования.

    * Не вярвам аз на думичката \"ние\",
      не може тя двамина във едно да скрие.
      Зад всяко разбирателство стои
      дълбока бездна , скрита от очи.

    * За да бъде човек безупречен член на стадо овце, трябва преди всичко той самият да стане овца.