Немски композитор и диригент.

Учи теория на музиката и инструментация при Франк Майер. Главен диригент е на Берлинската опера (1898—1918) и на Виенската опера (1919—1924).

Сред най-значимите произведения на Щраус са неговите програмно-симфонични произведения. Симфоничните му поеми и опери продължават традициите на Хектор Берлиоз и Ференц Лист, както и оркестровия стил на Рихард Вагнер. Типични за произведенията на Щраус са изяществото, красотата на мелодията, богатството на хармонията и оркестрацията. Теми и сюжетите в творчеството му често са вдъновени от класическата литература:

    * 1886 — “Макбет”

ред най-значимите произведения на Щраус са неговите програмно-симфонични произведения. Симфоничните му поеми и опери продължават традициите на Хектор Берлиоз и Ференц Лист, както и оркестровия стил на Рихард Вагнер. Типични за произведенията на Щраус са изяществото, красотата на мелодията, богатството на хармонията и оркестрацията. Теми и сюжетите в творчеството му често са вдъновени от класическата литература:ред най-значимите произведения на Щраус са неговите програмно-симфонични произведения. Симфоничните му поеми и опери продължават традициите на Хектор Берлиоз и Ференц Лист, както и оркестровия стил на Рихард Вагнер. Типични за произведенията на Щраус са изяществото, красотата на мелодията, богатството на хармонията и оркестрацията. Теми и сюжетите в творчеството му често са вдъновени от класическата литература:ред най-значимите произведения на Щраус са неговите програмно-симфонични произведения. Симфоничните му поеми и опери продължават традициите на Хектор Берлиоз и Ференц Лист, както и оркестровия стил на Рихард Вагнер. Типични за произведенията на Щраус са изяществото, красотата на мелодията, богатството на хармонията и оркестрацията. Теми и сюжетите в творчеството му често са вдъновени от класическата литература:ред най-значимите произведения на Щраус са неговите програмно-симфонични произведения. Симфоничните му поеми и опери продължават традициите на Хектор Берлиоз и Ференц Лист, както и оркестровия стил на Рихард Вагнер. Типични за произведенията на Щраус са изяществото, красотата на мелодията, богатството на хармонията и оркестрацията. Теми и сюжетите в творчеството му често са вдъновени от класическата литература:ред най-значимите произведения на Щраус са неговите програмно-симфонични произведения. Симфоничните му поеми и опери продължават традициите на Хектор Берлиоз и Ференц Лист, както и оркестровия стил на Рихард Вагнер. Типични за произведенията на Щраус са изяществото, красотата на мелодията, богатството на хармонията и оркестрацията. Теми и сюжетите в творчеството му често са вдъновени от класическата литература:ред най-значимите произведения на Щраус са неговите програмно-симфонични произведения. Симфоничните му поеми и опери продължават традициите на Хектор Берлиоз и Ференц Лист, както и оркестровия стил на Рихард Вагнер. Типични за произведенията на Щраус са изяществото, красотата на мелодията, богатството на хармонията и оркестрацията. Теми и сюжетите в творчеството му често са вдъновени от класическата литература:ред най-значимите произведения на Щраус са неговите програмно-симфонични произведения. Симфоничните му поеми и опери продължават традициите на Хектор Берлиоз и Ференц Лист, както и оркестровия стил на Рихард Вагнер. Типични за произведенията на Щраус са изяществото, красотата на мелодията, богатството на хармонията и оркестрацията. Теми и сюжетите в творчеството му често са вдъновени от класическата литература:ред най-значимите произведения на Щраус са неговите програмно-симфонични произведения. Симфоничните му поеми и опери продължават традициите на Хектор Берлиоз и Ференц Лист, както и оркестровия стил на Рихард Вагнер. Типични за произведенията на Щраус са изяществото, красотата на мелодията, богатството на хармонията и оркестрацията. Теми и сюжетите в творчеството му често са вдъновени от класическата литература:ред най-значимите произведения на Щраус са неговите програмно-симфонични произведения. Симфоничните му поеми и опери продължават традициите на Хектор Берлиоз и Ференц Лист, както и оркестровия стил на Рихард Вагнер. Типични за произведенията на Щраус са изяществото, красотата на мелодията, богатството на хармонията и оркестрацията. Теми и сюжетите в творчеството му често са вдъновени от класическата литература:ред най-значимите произведения на Щраус са неговите програмно-симфонични произведения. Симфоничните му поеми и опери продължават традициите на Хектор Берлиоз и Ференц Лист, както и оркестровия стил на Рихард Вагнер. Типични за произведенията на Щраус са изяществото, красотата на мелодията, богатството на хармонията и оркестрацията. Теми и сюжетите в творчеството му често са вдъновени от класическата литература:ред най-значимите произведения на Щраус са неговите програмно-симфонични произведения. Симфоничните му поеми и опери продължават традициите на Хектор Берлиоз и Ференц Лист, както и оркестровия стил на Рихард Вагнер. Типични за произведенията на Щраус са изяществото, красотата на мелодията, богатството на хармонията и оркестрацията. Теми и сюжетите в творчеството му често са вдъновени от класическата литература:ред най-значимите произведения на Щраус са неговите програмно-симфонични произведения. Симфоничните му поеми и опери продължават традициите на Хектор Берлиоз и Ференц Лист, както и оркестровия стил на Рихард Вагнер. Типични за произведенията на Щраус са изяществото, красотата на мелодията, богатството на хармонията и оркестрацията. Теми и сюжетите в творчеството му често са вдъновени от класическата литература:ред най-значимите произведения на Щраус са неговите програмно-симфонични произведения. Симфоничните му поеми и опери продължават традициите на Хектор Берлиоз и Ференц Лист, както и оркестровия стил на Рихард Вагнер. Типични за произведенията на Щраус са изяществото, красотата на мелодията, богатството на хармонията и оркестрацията. Теми и сюжетите в творчеството му често са вдъновени от класическата литература:ред най-значимите произведения на Щраус са неговите програмно-симфонични произведения. Симфоничните му поеми и опери продължават традициите на Хектор Берлиоз и Ференц Лист, както и оркестровия стил на Рихард Вагнер. Типични за произведенията на Щраус са изяществото, красотата на мелодията, богатството на хармонията и оркестрацията. Теми и сюжетите в творчеството му често са вдъновени от класическата литература:
    * 1888 — “Дон Жуан”
    * 1895 — “Тил Oйленшпигел”
    * 1897 — “Дон Кихот”

В оперите му е залегнала традицията на митологичната опера:

* 1905 — “Саломе”
    * 1908 — “Електра”
    * 1912 — “Ариадна в Наксос”* 1905 — “Саломе”
    * 1908 — “Електра”
    * 1912 — “Ариадна в Наксос”* 1905 — “Саломе”
    * 1908 — “Електра”
    * 1912 — “Ариадна в Наксос”* 1905 — “Саломе”
    * 1908 — “Електра”
    * 1912 — “Ариадна в Наксос”* 1905 — “Саломе”
    * 1908 — “Електра”
    * 1912 — “Ариадна в Наксос”* 1905 — “Саломе”
    * 1908 — “Електра”
    * 1912 — “Ариадна в Наксос”* 1905 — “Саломе”
    * 1908 — “Електра”
    * 1912 — “Ариадна в Наксос”* 1905 — “Саломе”
    * 1908 — “Електра”
    * 1912 — “Ариадна в Наксос”

    * 1905 — “Саломе”
    * 1908 — “Електра”
    * 1912 — “Ариадна в Наксос”

както и на старата комична опера: “Кавалерът на розата” (1911). Заедно с това в произведенията му се срещат и елементи на натурализъм - “Домашна симфония” (1903)