НАЧАЛОТО

За създаването на Рамщайм се носят много митове и легенди, но най-популярната версия гласи така:
Още по времето на ГДР всички музиканти от Рамщайн вече свирят в различни групи, основно пънк.

Певецът Тил Линдеман се пробва като барабанист във First Arsch, Кристиан”Flake” Лоренц (клавирни) свири заедно с Паул Ландерс в сравнително успешната група Feeling B. Кристоф Шнайдер е барабанист в Die Firma, а Оливер Ридел е басист в Inchtabokatables.

Рихард Круспе, избягал преди години през Австрия и Унгария в Западна Германия и основал там като китарист първата си група Orgasm Death Gimmick се завръща в своя роден град Шверин след падането на стената през1989г. За кратко се присъединява към Das Auge Gottes. В Шверин той попада на някогашния вицешампион на Европа в плуването на 1500м Тил Линдеман, който по това време все още  припечелва парите си като плетач на кошници.

Рихард живее в едно общежитие заедно с Ридел и Шнайдер.Като на шега в началото на 1994г. тримата започват да работят по общ проект. За да не се товарят и с текстовете, Круспе се сеща за приятеля си Линдеман, който би паснал и като певец. Като квартет вече те се преместват в Берлин и на 19.02.1994г. записват първото си демо с 4 песни на английски, за да участват в организирания от Берлинския сенат конкурс за млади групи. Печелят наградата - едноседмична сесия в звукозаписно студио. Този успех привлича вниманието на Паул Ландерс от групата Feeling B и той се присъединява като втори китарист. По време на едноседмичните записи той вече участва, а кандидат за клавирните е Кристиан Лоренц, който също свири във Feeling B. Отначало той не харесва новата група, смята музиката й за блудкава, но после се съгласява да работи с тях при условие, че ще пеят на немски.

С организаторската и юридическата работа се ангажира Емануел Фиалик с неговата фирма “Пилигрим мениджмънт”. Фиалик, който и до днес подкрепя групата като приятел и мениджър, режисира първото видео на Рамщайн “Du riechst so gut”.
Дебютният албум “Herzeleid” има по-скоро скромен успех, но с повечко късмет отколкото разум бандата успява да привлече вниманието на американския култов режисьор Дейвид Линч, в резултат на което”Heirate mich”и “Rammstein” подчертават музикално три ключови епизода в неговия филм “Изгубена магистрала”. Филмът жъне световен успех и покрай него Рамщайн също добиват популярност. След успеха на “Изгубена магистрала” и в Германия започват отново да говорят за групата, която по това време вече записва песните за втория си албум “Sehnsucht”. Със смесицата от стари песни, които не са успели да включат в ”Herzeleid” и нови песни “Sehnsucht” се отдалечава все повече от метълзвученето на първия албум и набляга на електронното звучене и по-силно изразен техносаунд. Първият сингъл “Engel” пада като бомба в затрупаната с евротраш Германия.

След Холивуд и два албума в класациите Рамщайн полагат по това време основите на своя успех. Устната пропаганда тайничко дава малък аванс на ефектните изяви на “първата естествена Boy-Band”. След”Sehnsucht” излизат три независими от албумите сингъла: една кавърверсия на “Das Modell”, ”Du riechst so gut’98”и “Stipped”, нова интерпретация на класиката на Депеш Мод. Имиджът на лоши момчета, който Рамщайн с всички сили поддържат до този момент, става тяхна неизбежна зла съдба. Избраните от повече или по-малко естетически съображения кадри на филма на Лени Рифенщал “Празник на народите” за олимпиадата през 1936г. не само прекрачват границата на политическата коректност, а и хвърлят върху нея огромен куп мръсотия и забиват отгоре добре четяща се табела с надпис “Оплачете се,де!”

Във всеки случай посланието дойде и от този момент на Рамщайн лепнаха петното на фашизма, докато фройдистки журналисти изследваха техните текстове и музика за връзки с Албер Спеер и Чарлз Дарвин - в повечето случаи безуспешно, макар че спорния марков знак на Линдеман- предноезично “Rrrrrrr” беше достатъчен за пълно осъждане. Към края на 90те години понятието “Rammstein”и “Neonazi”  (неонацисти) означаваха едно и също за общественото мнение. Изнервени от все същите въпроси за политическа позиция бандата  разви параноично отношение към пресата и официалния музикален бизнес.

Вторият удар под кръста беше когато двама психичноболни тийнейджъри от Колорадо решиха да поемат ролята на естествения подбор в своето училище, въоръжени с полуавтоматични оръжия. Разгневените до кръвожадна лудост Ерик Харис и Дилън Клеболд бяха фенове на Рамщайн; на снимките, които по-късно обиколиха света, двамата са облечени с тениски “Rammstein”. Преследването на вещици за вредни влияния, които карат американската младеж да мутира от ориентиран към финансов успех типаж към кръвожадни убийци избра за изкупителна жертва най-вече Marilyn Menson, но и Rammstein трябваше да изпият своя дял от горчивата чаша.

Рамщайн имат вече два албума, един Live-албум с DVD, колекция от сингли и най-забележителната популярност в света. В края на последното хилядолетие отново настъпва спокойствие около сикстета. По това време в студиа из цяла Европа се записва  “Mutter”, който дебютира през април 2001. Следват синглите “Sonne”,”Links 2,3,4”   “Ich will”. Като че ли на групата се дава ново начало, дори по телевизията се чуват въодушевени изявления за “най-успешната немска група от Kraftwerk насам”, които за яд на някои събуждат в цял свят интереса към немската култура. Техният актуален албум, който се нарежда стилистично някъде между монотонността и твърдостта на “Herzeleid” и експресивната електроника на”Sehnsucht”, се качва в 8 европейски страни в Топ 10. Накрая само събитията от 11 септември попречиха, през 2001, когато годината на Рамщайн влиза в историята, нощем в музикалните програми да се ширят снимки на тежковъоръжени небръснати немци, които вземат заложници.

Следващите години Рамщайн прекарват в културна диаспора- концерти в много страни. След края на голямото световно турне те се посвещават на ремикс-проекти за други групи, Richard Kruspe Bernstein крои първи планове за солопроект, а Till Lindemann издава с помощта на своя стар приятел Gert Hoff пожъналата гойям успех стихосбирка “ Messer”. Представянето на тази книга като че ли освободи Линдеман от предишната му плахост и неприязън към пресата, защото той започна да дава интервюта от време на време. Не е ясно дали направеният по това време сингъл”Mutter” е трябвало да удари рамо на книгата.

При снимките на анархичния трилър”хХх” през 2002г. американският екшън-режисьор Роб Коен си представя един “Джеймс-Бонд-филм на Рамщайн-генерацията” и в първите минути от филма таен агент с риза и смокинг иска да се скрие от руски терористи на фиктивен концерт на Рамщайн в една църква в Прага, но по цинично стечение на обстоятелствата той става жертва на снайперист, понеже неговото облекло го прави ходеща мишена сред феновете на Рамщайн. Песента “Feuer frei!”, която е използвана за тази сцена също намира своето място в сингъл-класациите, като малка премиера, за първи път със създаден от човек на изкуството(Рабелбраб) кавър.

Следващата година около групата не се шуми, за кратко време дори се носят слухове за раздяла, които обаче едва ли някой взема на сериозно. Едва по-късно бандата потвърждава, че причина за дългото чакане са били някои вътрешни напрежения в групата, като местоживеенето на Рихард в Ню Йорк (“Фил Колинс-ефекта”), както и някои творчески разногласия. Строго демократичният стил на работа на групата е поставен на тежко изпитание. Накрая всички се съгласяват да оставят повече свободно време  на Рихард за неговия соло-проект”Emigrate”. За да спрат слуховете за разпадане на групата и за да възбудят апетита към намиращия се в процес на работа албум, за Коледа 2003 излиза на DVD “Lichtspielhaus”, където са включени всички показвани до тогава видеа на Рамщайн с много добро качество, както и различни бонуси.

Арним Майвс, хомосексуалист от Ротенау, бива уличен в деня на убийството на един мъж, с когото се запознал в интернет. По желание на починалия двамата изяли неговия пенис преди да му изтече кръвта.: месото на трупа било замразено и отчасти изядено от Майве. Ето нова тема за Рамщайн! През април 2004г.е реализирана “Mein Teil” като първи сингъл за предвидения за края на 2004 четвърти албум. Повечето фенове са въодушевени, а донякъде екстремния избор на сингъла и сюрреалистично-гротескното видео е тълкувано като данък към феновете. Сингълът има успех, оранжева реклама на “Mein Teil”се появява из цяла Германия. Медиите отново ги нападат, а Тил само ги насочва към статията в “Der Spiegel”, която е послужила като вдъхновение за тази песен. Споменатата статия наистина е била много “детайлна” и също е предизвикала упреците на Немския медиен съвет.

В навечерието на втората сингъл-колекция Рамщайн започват най-оспорваната акция на своята кариера, като отправят официално передупреждение към поддържащите най-голямата до тогава фенстраница rammsteinfan.de заради неразрешено използване на името “Rammstein”. Феновете са объркани и шокирани - от страх и/или солидарност и други поддържащи фенстраници свалят своите сайтове от мрежата; медиите съобщават за това със закъснение. Не всички възможни причини са известни, но това, което се знае със сигурност е, че администраторът на rammsteinfan.de вече е бил във връзка с Фиалик-мениджмънт, за да подобри остарялото представяне на групата в интернет. После обаче се отказал по лични причини. За писмото, което е написано на много враждебен юридически немски и заплашва със значителни парични глоби, по-късно официално се изказва “съжаление”, а крайният изход на аферата не е известен. Но rammstein.de не можа да се оттърси от този удар и се раздели на две отделни страници.

През юли 2004 “Amerika” става първи истински летен химн на Рамщайн. Плувайки най-отгоре на обичаната антиамериканска вълна и с подкрепата на едно старо видео продължава да се нажежава напрежението за четвъртия албум, който официално е наречен “Reise, Reise”. Към края на лятото Рамщайн намират нов непроучен терен за изява- мобилните телефони не звънят само с шума на експлоадиращи жаби и танцуващи хипопотами, а и с берлински индъстриъл-поп-мелодии.

На 27 септември започва “пътуването”- новият албум излиза в два варианта и се продава въпреки критикуваното от пуристите, изискващи стилна чистота “ново звучене” по-добре от билети в последната минута за Майорка. За това говорят първите места в музикалните класации на 7 нации.

Следва разширено турне из Европа, отделни представления в клубове в Япония и два нови сингъла - “Ohne dich”и”Keine Lust”- както и цяла галерия от екзотични отличия от скъпи отливки, а Online-общността преживява цяло поколение нови, лошо оформени фенстраници на тема R+.

В това изпълнено със слава време се пускат два слуха: първо, че Рамщайн имат останали още няколко песни от последната им записна сесия и че ще ги издадат сравнително скоро след “Reise, Reise” и второ, че впечатляващото сценично шоу от турнето ще бъде консервирано за бъдещите поколения под формата на Live-DVD.

Накрая двата слуха се потвърждават - през октомвти 2005 излиза “Rosenrot”, малката сестра на  ”Reise, Reise”. Съдържа 6 песни, които не са влезли в предишния албум и 5 съвсем нови композиции, включително и пироманския шлагер ”Benzin”, който беше включен за първи път в представление на живо на  Wuhlheide и Arene de Nimes половин година преди това. Самият албум се продава отлично, но реакцията на феновете и критиците този път е малко по-сдържана. “Rosenrot” е донякъде стилистичен експеримент, поради което крайният резултат е по-скоро експериментален и не звучи толкова като изпят на един дъх като предишния албум.

През 2006 Рамщайн издадоха своя втори Live—албум под името “Voelkerball”.
За 2006 и 2007 си дадоха почивка, за да могат да направят нов албум.

ИМЕ НА ГРУПАТА

Името Рамщайн е предложено от Паул Ландерс, Кристоф Шнайдер и Флаке Лоренц. На 28 август1988г. във военновъздушната база Ramstein в Райнланд-Пфалц се проведе въздушно шоу на италианската група за висш  пилотаж Frecce Tricolori. По време на шоуто един от самолетите падна и това костваше живота на 70 души. Самите Рамщайн дълго се дистанцираха от директна връзка между името на групата и тази злополука. Допълнително вмъкнатото “m” допускаше обяснението, че с така изписаното име   ”Rammstein” са имали предвид каменен стълб при влизане или отклонение от главен път. Въпреки това от медиите се запазва точно онази опровергана тогава официално връзка. Свързаният с това спор поляризира както и преди и допринася също за изключителната известност на групата. В действителност споменатите опити за обяснение възникнаха по-късно. Малко след основаването неизвестната по това време група излезе под еднозначното име”Ramstein- въздушно шоу”.

ЧЛЕНОВЕ НА ГРУПАТА

Тил Линдеман – Певец
Рихард Круспе – Първа китара
Паул Ландерс – Китара
Оливер Ридел – Бас
Кристоф”Doom” Шнайдер – Ударни
Кристиан “Flake” Лоренц - Клавирни